Твърде далеч ли стигна глобализацията?
Навлизаме ли в следглобализационна епоха? Могат ли съгласуваните глобализационни механизми, конструирани през XX век, да еволюират и да задават нужните политически и стопански конюнктури, които дефинират връзките в интернационалния ред?
Глобалният ред като цяло е непокътнат незасегнат. Въпреки че темпът на световната търговия може да се забави или измести по доста способи, радикалните промени, съпътстващи международната икономическа рецесия, единствено форсираха глобализацията. Днес е повече от видно, че остарялото верую на глобализационните процеси не е настоящо. Експерти, икономисти, политически анализатори, международни водачи стартират да обръщат от ден на ден внимание на новите провокации в света, чиито решения не могат да бъдат открити в актуалните световни рамки. Повечето специалисти свързват началото на упадъка на глобализацията със задълбочаването на международната икономическа рецесия от 2009 година насам и повишаването на интернационалния дълг.
По своята същина глобализацията съставлява " интернационално съдействие " и фокусът й е ориентиран към ускорение на свободната търговия и гъвкавостта на пазарите. Глобализацията не поражда внезапно, тя е по-скоро форма на непряка власт, която доминираше за прочут интервал от време с поредност от демократични и космополитни утопии.
Несигурност и непредвидимост
За да разберем глобализацията, би трябвало да разгърнем обществените връзки, които тя породи. Именно приватизацията в страните, отслабването на контрола върху корпорациите и засилената индивидуализация на обществото доведоха до несигурността и непредвидимостта, които дефинираме като глобализация. Точно както достъпът до капитал разреши на притежателите да се пазят от заплахите на индустриализацията посредством потребление на работна ръка, по този начин и елитите с остатък от финансов капитал могат да преобразуват отрицателни практики в управляеми опасности, като влагат в световните пазари. Само допреди няколко десетилетия мнозина смятаха глобализацията за неизбежна и неудържима мощ. Глобализацията може да се реализира в областта на услугите, капитала и концепциите. Основната й цел обаче беше да направи по-евтина търговията оттатък националните граници. Това означаваше, че индустрията щеше да се реалокира от богатите страни, където трудът е безценен, в бедните страни, където той е по-евтин. Хората в богатите страни би трябвало или да одобряват по-ниски заплати, с цел да се конкурират, или да изгубят работата си. Но без значение от всичко стоките, които преди са се произвеждали, в този момент ще бъдат внасяни и ще бъдат още по-евтини. Икономисти и политици поддържаха консенсуса по отношение на преимуществата на глобализацията, без да се безпокоят, че може да има политически последствия.
През 1997 година икономистът от Харвард Дани Родрик разгласява своята книга " Твърде надалеч ли стигна глобализацията? ", която излага на показ укриващата се патология на явлението. От 80-те години насам и изключително след разпадането на Съветския съюз намаляването на бариерите пред интернационалната търговия се трансформира в аксиома на страните на всички места по света. Правителствата започнаха да се боричкат между тях и да се конкурират, с цел да създадат страната си по-привлекателна за частния бизнес и вложения. Това означаваше регулациите в тази сфера да бъдат отслабени. Според множеството икономисти развиването и разпространяването на технологиите забави икономическото развиване и в този смисъл и самите процеси на глобализация.
Нелоялна конкуренция
Според Родрик обаче аргументите се коренят в самата глобализация. По-специално конкуренцията сред служащите в разрастващите се и в развитите страни спомогна за понижаване на заплатите и сигурността на работните места на служащите в развитите страни. Отново и още веднъж те биха били заложници на опцията бизнесът им да се развие и да напусне националите граници, с цел да намерят евтина работна ръка в други елементи на света, както и евтини запаси. По-този метод на процедура се заложи капан на стопанската система на разрастващите се страни, където стандартът на живот е по-нисък, само че заплатите, които оферират задграничните компании и огромните транснационални корпорации са по-високи, в сравнение с може да предложи локалният бизнес. Не след дълго се стигна до едно неуместно, невероятно и нелоялно конкуриране, в което водещ бе и към момента е законът на джунглата. Силните стопански системи печелят за сметка на слабите. На доста места тези отрицателни трендове доведоха държавни управления и цели общества до колабиране и разпад, тъй като политическата липса на регулации върху икономическите знаци докара до утежняване на обществения живот в тези страни.
Алтернативите печелят последователи
Днес повече от всеки път усещаме в всекидневието си дестабилизационните резултати и резултати от глобализационните процеси. Алтернативите на глобализацията печелят от ден на ден последователи. Прогнозите какво следва след глобализацията още са несигурни и неразбираеми. Със сигурност можем да ги разделим на следните посоки - стопански, политически, софтуерни, екологични и социално-обществени параметри. Глобалният стопански напредък се забави и вследствие на това растежът стана " по-финансиран ": централните банки изпомпват пари в стопанската система, купувайки активи (акции и облигации) за поддържане на интернационалната агресия. Второ, страничните резултати или по-скоро възприеманите странични резултати от глобализацията са по-очевидни: неравенството в благосъстоянието, доминирането на мултинационални компании и валутни спекулации.
В политическият набор влизат феномени като засилващия се популизъм, възобновление на властнически и извънредно националистически режими тук-там, новите форми на водене на война и международния тероризъм, групировки като " Ал Кайда ", " Ислямска страна ", Боко Харам и други Навлизането на технологиите и тяхното непрекъснато развиване, изместването на човешкия фактор от механизирания и дигитализирането на съвсем всяка сфера от държавния и публичния живот. Всяка година процентът на интернационалните конференции, конгреси и срещи, отдадени на изкуствения разсъдък, кибесигурността, най-новите софтуерни открития и достижения, както и модернизацията на военната техника, се усилва доста. Редица страни, изключително от третия свят, се намират на прага на екологична злополука, директна последица от индустриализацията и унищожаването на неживата природа.
Всички огромни интернационалните конгреси през 2019 година се концентрираха върху последствията от глобализацията. Темата на Международния стопански конгрес в Давос през януари да вземем за пример беше " Ние сме в нова икономическа епоха: Глобализация 4.0 ". Основните тематики на полемиката на форума бяха провокациите пред световната търговия и новите интернационалните стопански отношения; задълбочаващите се екологични проблеми; рецесията във Венецуела и като цяло икономическите разтърсвания, пред които се изправят страните от Латинска Америка като последица от глобализацията. Подобен беше и фокусът на срещата на върха на Г20 в Осака, която се организира в края на юни. Основно място заеха световните стопански въпроси, както и модернизирането на международната търговия. Наред с тях бяха коментирани цифровата промяна, климатът и силата и задълбочаващото се неравноправие. Пряка последица от глобализацията още е засилената причинност на страните и на интернационалните артисти като цяло. В този смисъл съвременно средство за превъзходство над противниците и тяхното управление е икономическата война и надлежно икономическите наказания. Ярки образци за това са икономическите наказания като наказателна мярка против Русия; икономическите наказания против Китай, които доведоха до къс спад в икономическите индикатори на страната и тези против Турция, които бяха на път да екзекутират турската лира и да хвърлят страната в тежка инфлация. И преди, несъмнено, са съществували сходни практики, само че светът като цяло е бил по-сигурен, тъй като националната монета е имала златно покритие, което е било константна големина (британски паунд, американски долар). Днес локалните валути са мощно подвластни една от друга, изключително в разрастващите се страни, където курсът е флуктуационен. Важно е да отбележим, че отрицателни трендове се виждат главно в страните, които избраха да играят по разпоредбите на глобализационните процеси. Страни като Индия и Китай, които избраха независим път на икономическо развиване, съвсем не бяха наранени. Всъщност, приказва се за бъдеще, доминирано от стопанските системи на тези страни.
Трябва да отбележим и засилващото се районно съдействие като митинг против глобализирането на стопанската система. Формати като БРИКС, АСЕАН, НАФТА, ШОС и други, които не съумяха да реализират огромните задания, които си сложиха при тяхното учредяване, се обрисува да играят все по-важна и огромна роля при разпределянето на международното въздействие и власт. Международната система от дълго време не е биполярна, контролируема и предвидима, по тази причина пред международните водачи от ден на ден циркулира въпросът за оцеляването и съхраняването на страните им в многополюсния следглобализационен свят.
Глобалният ред като цяло е непокътнат незасегнат. Въпреки че темпът на световната търговия може да се забави или измести по доста способи, радикалните промени, съпътстващи международната икономическа рецесия, единствено форсираха глобализацията. Днес е повече от видно, че остарялото верую на глобализационните процеси не е настоящо. Експерти, икономисти, политически анализатори, международни водачи стартират да обръщат от ден на ден внимание на новите провокации в света, чиито решения не могат да бъдат открити в актуалните световни рамки. Повечето специалисти свързват началото на упадъка на глобализацията със задълбочаването на международната икономическа рецесия от 2009 година насам и повишаването на интернационалния дълг.
По своята същина глобализацията съставлява " интернационално съдействие " и фокусът й е ориентиран към ускорение на свободната търговия и гъвкавостта на пазарите. Глобализацията не поражда внезапно, тя е по-скоро форма на непряка власт, която доминираше за прочут интервал от време с поредност от демократични и космополитни утопии.
Несигурност и непредвидимост
За да разберем глобализацията, би трябвало да разгърнем обществените връзки, които тя породи. Именно приватизацията в страните, отслабването на контрола върху корпорациите и засилената индивидуализация на обществото доведоха до несигурността и непредвидимостта, които дефинираме като глобализация. Точно както достъпът до капитал разреши на притежателите да се пазят от заплахите на индустриализацията посредством потребление на работна ръка, по този начин и елитите с остатък от финансов капитал могат да преобразуват отрицателни практики в управляеми опасности, като влагат в световните пазари. Само допреди няколко десетилетия мнозина смятаха глобализацията за неизбежна и неудържима мощ. Глобализацията може да се реализира в областта на услугите, капитала и концепциите. Основната й цел обаче беше да направи по-евтина търговията оттатък националните граници. Това означаваше, че индустрията щеше да се реалокира от богатите страни, където трудът е безценен, в бедните страни, където той е по-евтин. Хората в богатите страни би трябвало или да одобряват по-ниски заплати, с цел да се конкурират, или да изгубят работата си. Но без значение от всичко стоките, които преди са се произвеждали, в този момент ще бъдат внасяни и ще бъдат още по-евтини. Икономисти и политици поддържаха консенсуса по отношение на преимуществата на глобализацията, без да се безпокоят, че може да има политически последствия.
През 1997 година икономистът от Харвард Дани Родрик разгласява своята книга " Твърде надалеч ли стигна глобализацията? ", която излага на показ укриващата се патология на явлението. От 80-те години насам и изключително след разпадането на Съветския съюз намаляването на бариерите пред интернационалната търговия се трансформира в аксиома на страните на всички места по света. Правителствата започнаха да се боричкат между тях и да се конкурират, с цел да създадат страната си по-привлекателна за частния бизнес и вложения. Това означаваше регулациите в тази сфера да бъдат отслабени. Според множеството икономисти развиването и разпространяването на технологиите забави икономическото развиване и в този смисъл и самите процеси на глобализация.
Нелоялна конкуренция
Според Родрик обаче аргументите се коренят в самата глобализация. По-специално конкуренцията сред служащите в разрастващите се и в развитите страни спомогна за понижаване на заплатите и сигурността на работните места на служащите в развитите страни. Отново и още веднъж те биха били заложници на опцията бизнесът им да се развие и да напусне националите граници, с цел да намерят евтина работна ръка в други елементи на света, както и евтини запаси. По-този метод на процедура се заложи капан на стопанската система на разрастващите се страни, където стандартът на живот е по-нисък, само че заплатите, които оферират задграничните компании и огромните транснационални корпорации са по-високи, в сравнение с може да предложи локалният бизнес. Не след дълго се стигна до едно неуместно, невероятно и нелоялно конкуриране, в което водещ бе и към момента е законът на джунглата. Силните стопански системи печелят за сметка на слабите. На доста места тези отрицателни трендове доведоха държавни управления и цели общества до колабиране и разпад, тъй като политическата липса на регулации върху икономическите знаци докара до утежняване на обществения живот в тези страни.
Алтернативите печелят последователи
Днес повече от всеки път усещаме в всекидневието си дестабилизационните резултати и резултати от глобализационните процеси. Алтернативите на глобализацията печелят от ден на ден последователи. Прогнозите какво следва след глобализацията още са несигурни и неразбираеми. Със сигурност можем да ги разделим на следните посоки - стопански, политически, софтуерни, екологични и социално-обществени параметри. Глобалният стопански напредък се забави и вследствие на това растежът стана " по-финансиран ": централните банки изпомпват пари в стопанската система, купувайки активи (акции и облигации) за поддържане на интернационалната агресия. Второ, страничните резултати или по-скоро възприеманите странични резултати от глобализацията са по-очевидни: неравенството в благосъстоянието, доминирането на мултинационални компании и валутни спекулации.
В политическият набор влизат феномени като засилващия се популизъм, възобновление на властнически и извънредно националистически режими тук-там, новите форми на водене на война и международния тероризъм, групировки като " Ал Кайда ", " Ислямска страна ", Боко Харам и други Навлизането на технологиите и тяхното непрекъснато развиване, изместването на човешкия фактор от механизирания и дигитализирането на съвсем всяка сфера от държавния и публичния живот. Всяка година процентът на интернационалните конференции, конгреси и срещи, отдадени на изкуствения разсъдък, кибесигурността, най-новите софтуерни открития и достижения, както и модернизацията на военната техника, се усилва доста. Редица страни, изключително от третия свят, се намират на прага на екологична злополука, директна последица от индустриализацията и унищожаването на неживата природа.
Всички огромни интернационалните конгреси през 2019 година се концентрираха върху последствията от глобализацията. Темата на Международния стопански конгрес в Давос през януари да вземем за пример беше " Ние сме в нова икономическа епоха: Глобализация 4.0 ". Основните тематики на полемиката на форума бяха провокациите пред световната търговия и новите интернационалните стопански отношения; задълбочаващите се екологични проблеми; рецесията във Венецуела и като цяло икономическите разтърсвания, пред които се изправят страните от Латинска Америка като последица от глобализацията. Подобен беше и фокусът на срещата на върха на Г20 в Осака, която се организира в края на юни. Основно място заеха световните стопански въпроси, както и модернизирането на международната търговия. Наред с тях бяха коментирани цифровата промяна, климатът и силата и задълбочаващото се неравноправие. Пряка последица от глобализацията още е засилената причинност на страните и на интернационалните артисти като цяло. В този смисъл съвременно средство за превъзходство над противниците и тяхното управление е икономическата война и надлежно икономическите наказания. Ярки образци за това са икономическите наказания като наказателна мярка против Русия; икономическите наказания против Китай, които доведоха до къс спад в икономическите индикатори на страната и тези против Турция, които бяха на път да екзекутират турската лира и да хвърлят страната в тежка инфлация. И преди, несъмнено, са съществували сходни практики, само че светът като цяло е бил по-сигурен, тъй като националната монета е имала златно покритие, което е било константна големина (британски паунд, американски долар). Днес локалните валути са мощно подвластни една от друга, изключително в разрастващите се страни, където курсът е флуктуационен. Важно е да отбележим, че отрицателни трендове се виждат главно в страните, които избраха да играят по разпоредбите на глобализационните процеси. Страни като Индия и Китай, които избраха независим път на икономическо развиване, съвсем не бяха наранени. Всъщност, приказва се за бъдеще, доминирано от стопанските системи на тези страни.
Трябва да отбележим и засилващото се районно съдействие като митинг против глобализирането на стопанската система. Формати като БРИКС, АСЕАН, НАФТА, ШОС и други, които не съумяха да реализират огромните задания, които си сложиха при тяхното учредяване, се обрисува да играят все по-важна и огромна роля при разпределянето на международното въздействие и власт. Международната система от дълго време не е биполярна, контролируема и предвидима, по тази причина пред международните водачи от ден на ден циркулира въпросът за оцеляването и съхраняването на страните им в многополюсния следглобализационен свят.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ