Направих го сега!
Навихте ме пичове! Толкова умно и ориентирано рекламно обръщение не ме е поразявало от дълго време. Да не кажа в никакъв случай.
Спирам една симпатична млада дама. Решавам да не изгубвам време. Предлагам ѝ:
- Хайде да го създадем в този момент?
- Кое да вършим? – стряска се младата дама.
- Онова за деца! Хайде! – подрипвам от екстаз. – Дори не е нужно да се срещаме. И двамата сме млади. И двамата сме виновни. Социално съответни. Нали по този начин? Правим го в този момент! Изпълняваме си дълга към обществото и кой от къде е!
- Ти да не си вманиачен? - дърпа се младата дама.
- Не, – укротявам я аз и стартирам да си свалям гащите. - Да го създадем в този момент. Прас и готово. Няма да ти отнеме повече от две минути. Изувай гащите и да започваме, че след това ще отивам на рожден ден на майка ми...
- Ти естествен ли си? – пищи момичето. - Това не се прави… по този начин.
Личи си, че не ѝ доближават думи. Може да има и астма, тъй като диша тежко. А първоначално ми изглеждаше естествена. Загрижена. Умна. Решавам да ѝ обясня по-подробно какво имам поради.
- Виж, моето момиче. Като споделям " моето ", нямам поради че си мое. Това го прецизирам, с цел да не се обидиш. Та, виж, моето момиче, да го правиш в този момент е съвременно. Пише го по билбордовете. Хората пари са давали, с цел да ни го кажат. Умни глави са мислили по какъв начин да ни го кажат. Психологически и ПР гении възнаграждения са взимали, с цел да могат да доближат до нашето схващане с това скъпо и толкоз необходимо обръщение, а ти - " Не! ". Нищо не разбираш. Ако се съмняваш в мен, то най-малко повярвай на това, което ти се споделя.
- Кретен! – прекъсва ме момичето.
- Кретен, но като татко ще имам повече лайкове - пробвам се да не ѝ опонирам и в това време да я убедя. – Нали не допускаш, че тези които са ни дарили с тази рекламна акция са идиоти? Ако не на мен – на тях. Сигурен съм, че те непрекъснато го вършат между тях и са изпитали върху себе си, че това е изцяло безвредно.
- Кретен! – повтаря момичето, очевидно зациклило.
- Кретен, но ще ти поникнат цици! – не преставам със своето. - Чашка Ц. И то, без да даваш пари за силикон и доктори.
- Кретен!
- Ако се възбуждаш, когато казваш „ глупак “ – продължавай. От теб не се желае нищо друго, с изключение на да го създадем в този момент. Хайде да започваме. Само малко се завърти напред…
- Ако ме докоснеш, ще крещя. – дърпа се младата дама. Бърка в чантата си и вади сълзотворен спрей.
Решавам да се държа обществено съответно и да си го направя в този момент. Пък тя - в случай че ще!
Момичето ме пръска със спрея. Люти.
- Моля ти се – търкам сълзи аз. - Скоро майка ми има рожден ден и желая да ѝ направя подарък.
- Купи ѝ тиган! – крещи дамата. – И си вдигни панталона!
- Тиган не може – рева аз, само че не си подвигам гащите, тъй като се надявам да си промени гледната точка. – На майка ми ѝ би трябвало внуче.
Стискам зъби и се мятам се във втори опит да го направя в този момент.
Дамата още веднъж ме пръска със спрея. Започва лека-полека да не ми се желае да го направя в този момент.
- Какво направи? – трия очи. - Не би трябвало да ме пръскаш, а да вършим дете.
- Нали това дете ще бъде и мое дете! – съска младата дама.
- Но, нали ще ти поникнат цици – акцентирам ѝ преимуществата аз. – Не разбираш ли? На спекулация си.
- Кретен подобен! Това е дете! Това е човешко създание? Трябва да има родители, а не кретени.
- Ще събираме повече лайкове със фотосите с дете. Нищо не разбираш.
- Това дете би трябвало да яде.
- Че никой няма да го стопира. Ако желае да яде - да яде.
- Трябва някой да го възпитава.
- Не се безпокой. Чувам, че до един месец ще пуснат рекламна акция за възпитанието. От същите създатели, допускам. Нещо от сорта „ Възпитай се в този момент! “.
- Нали това дете би трябвало да стане човек? – крещи дамата.
- Странно. За това нищо не е казано – леко се двоумя - само че това не значи, че не би трябвало да го създадем в този момент. Изувай…
- Малоумник. Ти мислиш ли че с толкоз мозък имаш правото да бъдеш родител? – пищи истерично младата дама.
- Аз не желая да съм родител, а да го създадем в този момент. На теб - цици, за мен - лайкове. Защото майка ми има рожден ден също.
Младата дама ме напръсква за трети път със спрея и ме оставя със свалени гащи да го върша в този момент, само че самичък. Аз, надълбоко уверен в рекламното обръщение, се пробвам да го направя в този момент. Правя нещо, от което майка ми може да не остане удовлетворена.
Затова вземам решение да ѝ купя тиган.
Спирам една симпатична млада дама. Решавам да не изгубвам време. Предлагам ѝ:
- Хайде да го създадем в този момент?
- Кое да вършим? – стряска се младата дама.
- Онова за деца! Хайде! – подрипвам от екстаз. – Дори не е нужно да се срещаме. И двамата сме млади. И двамата сме виновни. Социално съответни. Нали по този начин? Правим го в този момент! Изпълняваме си дълга към обществото и кой от къде е!
- Ти да не си вманиачен? - дърпа се младата дама.
- Не, – укротявам я аз и стартирам да си свалям гащите. - Да го създадем в този момент. Прас и готово. Няма да ти отнеме повече от две минути. Изувай гащите и да започваме, че след това ще отивам на рожден ден на майка ми...
- Ти естествен ли си? – пищи момичето. - Това не се прави… по този начин.
Личи си, че не ѝ доближават думи. Може да има и астма, тъй като диша тежко. А първоначално ми изглеждаше естествена. Загрижена. Умна. Решавам да ѝ обясня по-подробно какво имам поради.
- Виж, моето момиче. Като споделям " моето ", нямам поради че си мое. Това го прецизирам, с цел да не се обидиш. Та, виж, моето момиче, да го правиш в този момент е съвременно. Пише го по билбордовете. Хората пари са давали, с цел да ни го кажат. Умни глави са мислили по какъв начин да ни го кажат. Психологически и ПР гении възнаграждения са взимали, с цел да могат да доближат до нашето схващане с това скъпо и толкоз необходимо обръщение, а ти - " Не! ". Нищо не разбираш. Ако се съмняваш в мен, то най-малко повярвай на това, което ти се споделя.
- Кретен! – прекъсва ме момичето.
- Кретен, но като татко ще имам повече лайкове - пробвам се да не ѝ опонирам и в това време да я убедя. – Нали не допускаш, че тези които са ни дарили с тази рекламна акция са идиоти? Ако не на мен – на тях. Сигурен съм, че те непрекъснато го вършат между тях и са изпитали върху себе си, че това е изцяло безвредно.
- Кретен! – повтаря момичето, очевидно зациклило.
- Кретен, но ще ти поникнат цици! – не преставам със своето. - Чашка Ц. И то, без да даваш пари за силикон и доктори.
- Кретен!
- Ако се възбуждаш, когато казваш „ глупак “ – продължавай. От теб не се желае нищо друго, с изключение на да го създадем в този момент. Хайде да започваме. Само малко се завърти напред…
- Ако ме докоснеш, ще крещя. – дърпа се младата дама. Бърка в чантата си и вади сълзотворен спрей.
Решавам да се държа обществено съответно и да си го направя в този момент. Пък тя - в случай че ще!
Момичето ме пръска със спрея. Люти.
- Моля ти се – търкам сълзи аз. - Скоро майка ми има рожден ден и желая да ѝ направя подарък.
- Купи ѝ тиган! – крещи дамата. – И си вдигни панталона!
- Тиган не може – рева аз, само че не си подвигам гащите, тъй като се надявам да си промени гледната точка. – На майка ми ѝ би трябвало внуче.
Стискам зъби и се мятам се във втори опит да го направя в този момент.
Дамата още веднъж ме пръска със спрея. Започва лека-полека да не ми се желае да го направя в този момент.
- Какво направи? – трия очи. - Не би трябвало да ме пръскаш, а да вършим дете.
- Нали това дете ще бъде и мое дете! – съска младата дама.
- Но, нали ще ти поникнат цици – акцентирам ѝ преимуществата аз. – Не разбираш ли? На спекулация си.
- Кретен подобен! Това е дете! Това е човешко създание? Трябва да има родители, а не кретени.
- Ще събираме повече лайкове със фотосите с дете. Нищо не разбираш.
- Това дете би трябвало да яде.
- Че никой няма да го стопира. Ако желае да яде - да яде.
- Трябва някой да го възпитава.
- Не се безпокой. Чувам, че до един месец ще пуснат рекламна акция за възпитанието. От същите създатели, допускам. Нещо от сорта „ Възпитай се в този момент! “.
- Нали това дете би трябвало да стане човек? – крещи дамата.
- Странно. За това нищо не е казано – леко се двоумя - само че това не значи, че не би трябвало да го създадем в този момент. Изувай…
- Малоумник. Ти мислиш ли че с толкоз мозък имаш правото да бъдеш родител? – пищи истерично младата дама.
- Аз не желая да съм родител, а да го създадем в този момент. На теб - цици, за мен - лайкове. Защото майка ми има рожден ден също.
Младата дама ме напръсква за трети път със спрея и ме оставя със свалени гащи да го върша в този момент, само че самичък. Аз, надълбоко уверен в рекламното обръщение, се пробвам да го направя в този момент. Правя нещо, от което майка ми може да не остане удовлетворена.
Затова вземам решение да ѝ купя тиган.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ