Европейци, но какви?
Навършват се 17 години откогато ни напусна огромният публицист, учен-народпсихолог, публицист и държавник чл.-кор. проф. д.ф.н. Марко Семов.
Той остави ярка диря като основател на българската телевизионна и радио-публицистика по вътрешнополитически въпроси - още от първите си живи излъчвания в Българска национална телевизия от 1972 година
Два пъти уволняван от Тодор Живков - първият път поради острите си излъчвания и дисертацията си за негативните феномени при социализма (1976 г.), вторият - след предаване за " Възродителния развой " и ареста в казармата на сина му Атанас за " антипартийна активност " (м. май 1989 г.).
От 1987 година се посвещава на проучване на българския народен темперамент, като изключително впечатляващи са трудовете му " Българинът и властта ", " Душевност и оцеляване ", " Глобализация и национална орис ", " Когато сами си смъкваме гащичките " и тритомната " Българска народопсихология ", чието трето преиздаване от СУ следва.
Припомняме размишления на Марко Семов от преди 25 години, които звучат обезпокоително настоящо и през днешния ден.
В нашата политика и в духовния ни живот постоянно е имало три течения. Едни постоянно са стояли с ръце, прибрани до лампазите и, както би споделил Захари Стоянов, с глава отсечена в реверанс пред всичко " непознато ".
Други пък са подготвени да повдигнат нашите национални полезности до екзалтираност. За тях Господ е българин и никакъв различен! Покрай него и ние всички сме едни дребни божества.
Трета група са тези, които намираха оплодителните въздействия на европейската и на съветската просвета и ги присаждаха на българска земя.
Огледаме ли се през днешния ден, не може да не забележим същите ветрове, както бе по времето на Добри Войников и неговата " Криворазбрана цивилизация ".
Да бъдем европейци, да влезем в Европа - това са политически изрази, които през последните няколко години звучаха надали не в мистицизма на кармата. И съвсем забравихме, че България е била Европа доста преди Европа да се сети, че е Европа. Проблемът е като какви да се явим в днешната Европа - като българи със своя физиономия, или преоблечени по този начин, че да не могат да ни познаят какви сме.
В света настъпват промени
Зададе се нова осведомителна цивилизация, обсеби ни интернет. Според новите интернационалисти, интернет ще реши всички нерешени до момента въпроси на света, ще опустоши границите сред страните. А понятия като " нация ", " еднаквост ", " национална просвета " - те даже в кошовете за отпадък на новия международен ред мъчно ще намерят място. И националните езици ще станат непотребни. Езикът на интернета - британският - това ще е езикът на новия международен ред, споделят най-изкушените футуролози, ще си стои в Куртово Конаре, а ще си гледа бизнеса в Санта Барбара, Калифорния...
Някога и пролетарските интернационалисти не даваха дума да се обели за национална еднаквост, а думи като " бащин край ", " национално ", " родина " и впрочем си бяха жива разкол. Пролетариите от всички страни трябваше да се съединят и да основат една подстригана и покорна на социалистическия интернационал и класово-партийния метод обща просвета. Сега още веднъж се появяват пламенни интернационалисти - и със същата увереност потвърждават, че залезът на националните култури е неминуем, защото неизбежно е разтварянето им в общото европейско и глобализирано цяло на нациите.
Ще настъпи ли в действителност краят на нациите, а оттова и на националните култури?
Един от главните отговори на този съдбоносен въпрос е обвързван с бъдещето на националните езици. Ще могат ли нашите последователи на концепцията за края на националното да пишат книгите си напряко на британски или френски език? Нормално ли е да спрем да учим своята история, а
родният български да го оставим на кучетата -
както явно вършим към този момент?
Според Бжежински и Кисинджър с настъпването на новото хилядолетие се появява рецесия на духовните полезности. Европейците, а и освен те, ще извърнат взор към себе си, ще усилят интереса към своето етническо и културно " аз ". Сиреч следва време на подем и напредък на народностното и националното самовглъбяване, което ще рече и напредък на народностната и националната просвета.
И Европа, и светът ни дават други причини: националното обезличаване може да стане единствено там, където самите нации са свалили гащи. Съединени американски щати са страна, в която живеят над 200 етноса. А точно в Съединени американски щати вършат към този момент поредност проучвания върху своя - забележете! - американски народен темперамент. Русия, която беше заставена да приказва най-вече за неизбежната интернационализация и за основаването на руски вид човек, в този момент също издава книга след книга за особеностите на съветската просвета и темперамент.
На същата тази Русия и през разум не й минава да остави на самотек езика на Гогол, Чехов и Толстой. Както на Франция не й минава през мозъка да изостави брилянтния език на Мопасан, Зола, Юго и да пусне всевъзможни чуждици да пъплят в изящната френска книжовност.
Наскоро Едюард Баладюр издаде извънредно забавна книга: " Характерът на Франция ", в която и с дума не позволява национално обезличаване. Френският дипломат в България почтено съобщи по нашата телевизия, че във Франция нямат проблем с националните малцинства, тъй като такива просто няма. Във време на чалга, чуждици и немара към езика ни тук, във Франция Народното събрание одобри закон за отбрана на френския език, а в европейските малките екрани и радиопрограми има жестоки правила: задграничната музика не може да надминава 15%. Неспазването се санкционира със смазващи санкции!
За феновете на езиковата глобализация
можем да прибавим: в Литва, Латвия и Естония има езикова полиция, която грубо глоби езиковото пространство, даже и магазините и непознатите вложения.
Къде сме ние, както постоянно ни пита Българска национална телевизия? В България въпросите са повече от отговорите, както постоянно, когато стартира преобличането на някоя страна и народ. Едно е несъмнено: всяка софра, била тя духовна, била и най-обикновена гуляйджийска - в случай че има на нея единствено уиски (дори от избите на Ричард Лъвското сърце да е) - такава софра е бедна. Тя е богата, когато на нея има многотия.
А многотия в духовния живот на Европа и на света може да сътвори единствено физиономичната просвета. Лиши ли се от многообразието на националните си култури човечеството, удари ли им общ шенгенски печат - то е обречено първо на беднотия, а след това на духовна гибел.
Пак ли със свалени пред всичко непознато гащи ще се оставим да се разрушава и унищожава духовното ни благосъстояние, в очакване на втория разум на българина?
Чл.-кор. проф. д.ф.н. Марко Семов (1939-2007)
В. " Труд ", 19 март 1998 година
Някои от великите цитати на писателя
" Сигурно ще мине време и неизбежно елит в България ще има, тя би трябвало да го има. Но в този момент го няма и в напъните си да го догонваме официално, външно, подражателски към този момент сме смешни или по-скоро тъжни и си оставаме все там, където до неотдавна въртеше трамвай №3 – в Подуене. "
" Ние по-рядко гледаме към върховете си, по-често в ниското. А то ни дърпа още по към ниското. Ние не умеем да се учим от първенците си – по тази причина най-често размахваме националните си дефекти по-високо от националните си добродетели. "
" Едното око на Изток се оглежда, другото – на Запад. И от тази политическа разногледост първо историята ни пати. Защото, който няма тил, най-ниско се навежда. Затова и когато мощните ни подадат ръка, ние подаваме дупе. "
Той остави ярка диря като основател на българската телевизионна и радио-публицистика по вътрешнополитически въпроси - още от първите си живи излъчвания в Българска национална телевизия от 1972 година
Два пъти уволняван от Тодор Живков - първият път поради острите си излъчвания и дисертацията си за негативните феномени при социализма (1976 г.), вторият - след предаване за " Възродителния развой " и ареста в казармата на сина му Атанас за " антипартийна активност " (м. май 1989 г.).
От 1987 година се посвещава на проучване на българския народен темперамент, като изключително впечатляващи са трудовете му " Българинът и властта ", " Душевност и оцеляване ", " Глобализация и национална орис ", " Когато сами си смъкваме гащичките " и тритомната " Българска народопсихология ", чието трето преиздаване от СУ следва.
Припомняме размишления на Марко Семов от преди 25 години, които звучат обезпокоително настоящо и през днешния ден.
В нашата политика и в духовния ни живот постоянно е имало три течения. Едни постоянно са стояли с ръце, прибрани до лампазите и, както би споделил Захари Стоянов, с глава отсечена в реверанс пред всичко " непознато ".
Други пък са подготвени да повдигнат нашите национални полезности до екзалтираност. За тях Господ е българин и никакъв различен! Покрай него и ние всички сме едни дребни божества.
Трета група са тези, които намираха оплодителните въздействия на европейската и на съветската просвета и ги присаждаха на българска земя.
Огледаме ли се през днешния ден, не може да не забележим същите ветрове, както бе по времето на Добри Войников и неговата " Криворазбрана цивилизация ".
Да бъдем европейци, да влезем в Европа - това са политически изрази, които през последните няколко години звучаха надали не в мистицизма на кармата. И съвсем забравихме, че България е била Европа доста преди Европа да се сети, че е Европа. Проблемът е като какви да се явим в днешната Европа - като българи със своя физиономия, или преоблечени по този начин, че да не могат да ни познаят какви сме.
В света настъпват промени
Зададе се нова осведомителна цивилизация, обсеби ни интернет. Според новите интернационалисти, интернет ще реши всички нерешени до момента въпроси на света, ще опустоши границите сред страните. А понятия като " нация ", " еднаквост ", " национална просвета " - те даже в кошовете за отпадък на новия международен ред мъчно ще намерят място. И националните езици ще станат непотребни. Езикът на интернета - британският - това ще е езикът на новия международен ред, споделят най-изкушените футуролози, ще си стои в Куртово Конаре, а ще си гледа бизнеса в Санта Барбара, Калифорния...
Някога и пролетарските интернационалисти не даваха дума да се обели за национална еднаквост, а думи като " бащин край ", " национално ", " родина " и впрочем си бяха жива разкол. Пролетариите от всички страни трябваше да се съединят и да основат една подстригана и покорна на социалистическия интернационал и класово-партийния метод обща просвета. Сега още веднъж се появяват пламенни интернационалисти - и със същата увереност потвърждават, че залезът на националните култури е неминуем, защото неизбежно е разтварянето им в общото европейско и глобализирано цяло на нациите.
Ще настъпи ли в действителност краят на нациите, а оттова и на националните култури?
Един от главните отговори на този съдбоносен въпрос е обвързван с бъдещето на националните езици. Ще могат ли нашите последователи на концепцията за края на националното да пишат книгите си напряко на британски или френски език? Нормално ли е да спрем да учим своята история, а
родният български да го оставим на кучетата -
както явно вършим към този момент?
Според Бжежински и Кисинджър с настъпването на новото хилядолетие се появява рецесия на духовните полезности. Европейците, а и освен те, ще извърнат взор към себе си, ще усилят интереса към своето етническо и културно " аз ". Сиреч следва време на подем и напредък на народностното и националното самовглъбяване, което ще рече и напредък на народностната и националната просвета.
И Европа, и светът ни дават други причини: националното обезличаване може да стане единствено там, където самите нации са свалили гащи. Съединени американски щати са страна, в която живеят над 200 етноса. А точно в Съединени американски щати вършат към този момент поредност проучвания върху своя - забележете! - американски народен темперамент. Русия, която беше заставена да приказва най-вече за неизбежната интернационализация и за основаването на руски вид човек, в този момент също издава книга след книга за особеностите на съветската просвета и темперамент.
На същата тази Русия и през разум не й минава да остави на самотек езика на Гогол, Чехов и Толстой. Както на Франция не й минава през мозъка да изостави брилянтния език на Мопасан, Зола, Юго и да пусне всевъзможни чуждици да пъплят в изящната френска книжовност.
Наскоро Едюард Баладюр издаде извънредно забавна книга: " Характерът на Франция ", в която и с дума не позволява национално обезличаване. Френският дипломат в България почтено съобщи по нашата телевизия, че във Франция нямат проблем с националните малцинства, тъй като такива просто няма. Във време на чалга, чуждици и немара към езика ни тук, във Франция Народното събрание одобри закон за отбрана на френския език, а в европейските малките екрани и радиопрограми има жестоки правила: задграничната музика не може да надминава 15%. Неспазването се санкционира със смазващи санкции!
За феновете на езиковата глобализация
можем да прибавим: в Литва, Латвия и Естония има езикова полиция, която грубо глоби езиковото пространство, даже и магазините и непознатите вложения.
Къде сме ние, както постоянно ни пита Българска национална телевизия? В България въпросите са повече от отговорите, както постоянно, когато стартира преобличането на някоя страна и народ. Едно е несъмнено: всяка софра, била тя духовна, била и най-обикновена гуляйджийска - в случай че има на нея единствено уиски (дори от избите на Ричард Лъвското сърце да е) - такава софра е бедна. Тя е богата, когато на нея има многотия.
А многотия в духовния живот на Европа и на света може да сътвори единствено физиономичната просвета. Лиши ли се от многообразието на националните си култури човечеството, удари ли им общ шенгенски печат - то е обречено първо на беднотия, а след това на духовна гибел.
Пак ли със свалени пред всичко непознато гащи ще се оставим да се разрушава и унищожава духовното ни благосъстояние, в очакване на втория разум на българина?
Чл.-кор. проф. д.ф.н. Марко Семов (1939-2007)
В. " Труд ", 19 март 1998 година
Някои от великите цитати на писателя
" Сигурно ще мине време и неизбежно елит в България ще има, тя би трябвало да го има. Но в този момент го няма и в напъните си да го догонваме официално, външно, подражателски към този момент сме смешни или по-скоро тъжни и си оставаме все там, където до неотдавна въртеше трамвай №3 – в Подуене. "
" Ние по-рядко гледаме към върховете си, по-често в ниското. А то ни дърпа още по към ниското. Ние не умеем да се учим от първенците си – по тази причина най-често размахваме националните си дефекти по-високо от националните си добродетели. "
" Едното око на Изток се оглежда, другото – на Запад. И от тази политическа разногледост първо историята ни пати. Защото, който няма тил, най-ниско се навежда. Затова и когато мощните ни подадат ръка, ние подаваме дупе. "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ