167 години от рождението на Патриарха на българската литература
Навършват се 167 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов.
Той е роден на 9 юли 1850 година в Сопот в фамилията на заможния сопотски търговец Минчо Вазов.
„ Борът " е първото му оповестено стихотворение отпечатано през 1870 година в „ Периодическо списание ". Макар Събка Вазова - майка му, да поддържа писателската кариера на сина си, татко му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 година е изпратен в Румъния - при чичо си.
Недоволен от решението на татко си една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее в кръчмата на Нено Тодоров измежду хъшове. Именно в Браила се среща и с Христо Ботев. Тогава той основава повестта „ Немили-недраги ".
През 1871 година се завръща в България и се отдава на просветителното дело - преподавател е в Свиленград, за малко работи и като преводач. През 1876 година Вазов се открива в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там приготвя първите си стихосбирки - „ Пряпорец и гусла " и „ Тъгите на България ". Следват още значими произведения, увековечени в стихосбирките " Избавление " (1878), " Гусла " (1881), " Италия " (1884), " Поля и гори " (1884), " Сливница " (1885).
За малко (от 7 март 1879 до септември 1880 година) е назначен за ръководител на Окръжния съд в Берковица. От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия - град Пловдив, където развива необятна социална активност, демонстрира се като труженик за възстановяване ситуацията на българите в Османската империя, интензивно показва своята мощна гражданска позиция. В Пловдив става основен редактор на списание „ Наука ", а дружно с Константин Величков основават списание „ Зора ".
Периодът от 1886 до 1889 година Вазов е заточен в Одеса, Русия, където основава шедьовъра на българската класика - „ Под игото ".
През 1889 година, завърнал се в родината, писателят се открива в София, където живее до края на дните си през 1921 година.
Той е роден на 9 юли 1850 година в Сопот в фамилията на заможния сопотски търговец Минчо Вазов.
„ Борът " е първото му оповестено стихотворение отпечатано през 1870 година в „ Периодическо списание ". Макар Събка Вазова - майка му, да поддържа писателската кариера на сина си, татко му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 година е изпратен в Румъния - при чичо си.
Недоволен от решението на татко си една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее в кръчмата на Нено Тодоров измежду хъшове. Именно в Браила се среща и с Христо Ботев. Тогава той основава повестта „ Немили-недраги ".
През 1871 година се завръща в България и се отдава на просветителното дело - преподавател е в Свиленград, за малко работи и като преводач. През 1876 година Вазов се открива в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там приготвя първите си стихосбирки - „ Пряпорец и гусла " и „ Тъгите на България ". Следват още значими произведения, увековечени в стихосбирките " Избавление " (1878), " Гусла " (1881), " Италия " (1884), " Поля и гори " (1884), " Сливница " (1885).
За малко (от 7 март 1879 до септември 1880 година) е назначен за ръководител на Окръжния съд в Берковица. От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия - град Пловдив, където развива необятна социална активност, демонстрира се като труженик за възстановяване ситуацията на българите в Османската империя, интензивно показва своята мощна гражданска позиция. В Пловдив става основен редактор на списание „ Наука ", а дружно с Константин Величков основават списание „ Зора ".
Периодът от 1886 до 1889 година Вазов е заточен в Одеса, Русия, където основава шедьовъра на българската класика - „ Под игото ".
През 1889 година, завърнал се в родината, писателят се открива в София, където живее до края на дните си през 1921 година.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ