Отбелязваме 144 години от гибелта на Васил Левски
Навършват се 144 години от гибелта на Васил Левски. На 18 февруари е изпълнена смъртната присъда на Апостола на свободата. През 1873 година край София е обесен Васил Левски, написа организация Фокус.
Васил Иванов Кунчев (Левски), именуван още Дякона или Апостола, е роден в град Карлово на 18 юли 1837 година Учи в родния си град, а по-късно в Стара Загора. През 1858 година, благодарение на вуйчо си Василий, Левски приема монашество под името Игнатий, а година по-късно става дякон. На 3 март 1862 година, под въздействие на концепциите на Г. С. Раковски, Васил Кунчев отпътува за Сърбия и постъпва в Първа българска легия в Белград, като взе участие в сраженията за Белградската цитадела. В този интервал получава прозвището Левски, поради проявената смелост и сръчност. След разпускането на легията Левски се причислява към четата на дядо Ильо челник.
През 1863 година се трансферира в Румъния, само че след къс престой се завръща в България. От 1864 до 1866 година учителства в с. Войнягово и провежда „ патриотични дружини “ за бъдещото въстание. През 1867 година Левски е знаменосец на четата на Панайот Хитов, идната година дружно с него се връща в Сърбия и постъпва във Втора легия. След разпускането й прави опит да премине в България с чета, само че е хванат от сърбите и затворен в Зайчар. Така неуспехът на четническата тактичност го довежда до концепцията, че изходът на национално – освободителната битка е в преместване на нейния център в България. Идеята му се състой в създаване на революционни комитети вътре в самите български земи, които да се трансфорат в центрове българската гражданска война. Тази концепция той показва на първо време в едно писмо до Панайот Хитов, а по-късно я прави притежание и на други дейци от българската революционна емиграция в Румъния. В резултат на 11 декември 1868 година и на 1 май 1869 година Левски подхваща две обиколки из страната. За първата си обиколка той получил известна материална поддръжка от Българското общество в Букурещ, а за втората бил подкрепят от демократичната група „ Млада България “, която го снабдила и със специфична разгласа на български и турски език, издадена от името на „ Привременно държавно управление в Балкана “. На 26 август се завръща в Букурещ, с цел да взе участие в основаването на БРЦК, само че защото концепциите му не са признати от революционерите в Румъния на 26 май 1870 година Левски напуща Букурещ и се завръща в България за да провежда и построи мрежа от революционни комитети. Успява да притегли за свои помощници редица революционни дейци като Хр. Иванов-Големия, Т. Пеев, С. Младенов, отец Матей Преображенски (Миткалото), Ив. Драсов, Ив. Атанасов-Арабаджията и други Функциите на централен комитет или така наречен Привременно държавно управление разпорежда на Ловешкия комитет. За връзка с емиграцията в Турну Магуреле е основано задгранично посланичество на ВРО. Успехите на Левски в построяването на революционната организация трансформират отношението на Българския революционен централен комитет в Букурещ към него. През 1871 година от Румъния са му изпратени като помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи.
