Отбелязваме 125 г. от рождението на гениалния Гео Милев
Навършват се 125 години от рождението на поета Гео Милев. Той е роден на 15 януари 1895 година Гео Милев остава в българската история като талантлив стихотворец, книжовен критик, почитател и бранител на символизма и експресионизма в България.
Първите му стъпки в поезията са под въздействието на П. П. Славейков. През ученическите си години превежда от съветски език стихове на А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Н. А. Некрасов, А. В. Колцов, А. А. Фет и други Следва романска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ” (1911-1912 г.), продължава в Лайпциг (1912-1914 г.), където написа дисертация за Рихард Демел, слуша лекции по философия и по театрално изкуство.
През декември 1913 година излиза първата му обява “Литературно-художествени писма от Германия ” в сп. “Листопад ”. По това време е парещ последовател на индивидуализма и естетизма, увлича се от “модерната ” немска лирика.
В началото на Първата международна война отпътува за Лондон, с цел да се запознае от близко с британската литература. Там се среща с белгийския стихотворец Ем. Верхарн. По-късно Гео Милев още веднъж отива в Германия, с цел да продължи следването си, само че е задържан в Хамбург от немската полиция като “английски разузнавач ” (освободен след 6 дни). След къс престой в Лайпциг, се завръща в родината си (1915 г.).
В България популяризира творчеството на европейските съвременни поети. През зимата на 1915-1916 година дружно с Н. Икономов провежда в Стара Загора театрална група, която изнася няколко представления - “Едип цар ” от Софокъл и други През март 1916 година е мобилизиран, а през 1917 година е ранен, вследствие на което изгубва лявото си око. Оперира се в Берлин (престоява там до 1919 г.).
В България издава сп. “Везни ” (1919-1921 г.). Еволюцията му към революционни хрумвания намира израз в новото сп. “Пламък ” (1925 г.), което е спряно поради поемата “Септември ”, а създателят ѝ е наказан по Закона за отбрана на страната на 1 година затвор и санкция 20 000 лева Арестуван е на 15 май 1925 година, след което е разгласен за “безследно липсващ ”.
напомня творбата " Вяра " от сборника " Грозни прози " на Гео Милев:
Обезверени, обезверени, покрусени, неверни, печални, безпомощни, жалки, разядени, изстинали, загиващи, умиращи.
— Европа —
един облик остава пред вас: религия и вяра: огромният закоравял мъж с каскет и синя блуза.
(Кога ще му дадете обич.)
Гладни, безработни, алчни, ламтящи, печелещи, губещи, обезхлебени, обезпаричени, голи, покъсани.
— Европа —
един облик остава пред вас: религия и вяра: суровият човек с житния сърп в ръка.
(Кога ще му дадете любов)
Зад черните комини на затихналите вечерни заводи се изрязва сребърният сърп на новолунието.
Първите му стъпки в поезията са под въздействието на П. П. Славейков. През ученическите си години превежда от съветски език стихове на А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Н. А. Некрасов, А. В. Колцов, А. А. Фет и други Следва романска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ” (1911-1912 г.), продължава в Лайпциг (1912-1914 г.), където написа дисертация за Рихард Демел, слуша лекции по философия и по театрално изкуство.
През декември 1913 година излиза първата му обява “Литературно-художествени писма от Германия ” в сп. “Листопад ”. По това време е парещ последовател на индивидуализма и естетизма, увлича се от “модерната ” немска лирика.
В началото на Първата международна война отпътува за Лондон, с цел да се запознае от близко с британската литература. Там се среща с белгийския стихотворец Ем. Верхарн. По-късно Гео Милев още веднъж отива в Германия, с цел да продължи следването си, само че е задържан в Хамбург от немската полиция като “английски разузнавач ” (освободен след 6 дни). След къс престой в Лайпциг, се завръща в родината си (1915 г.).
В България популяризира творчеството на европейските съвременни поети. През зимата на 1915-1916 година дружно с Н. Икономов провежда в Стара Загора театрална група, която изнася няколко представления - “Едип цар ” от Софокъл и други През март 1916 година е мобилизиран, а през 1917 година е ранен, вследствие на което изгубва лявото си око. Оперира се в Берлин (престоява там до 1919 г.).
В България издава сп. “Везни ” (1919-1921 г.). Еволюцията му към революционни хрумвания намира израз в новото сп. “Пламък ” (1925 г.), което е спряно поради поемата “Септември ”, а създателят ѝ е наказан по Закона за отбрана на страната на 1 година затвор и санкция 20 000 лева Арестуван е на 15 май 1925 година, след което е разгласен за “безследно липсващ ”.
напомня творбата " Вяра " от сборника " Грозни прози " на Гео Милев:
Обезверени, обезверени, покрусени, неверни, печални, безпомощни, жалки, разядени, изстинали, загиващи, умиращи.
— Европа —
един облик остава пред вас: религия и вяра: огромният закоравял мъж с каскет и синя блуза.
(Кога ще му дадете обич.)
Гладни, безработни, алчни, ламтящи, печелещи, губещи, обезхлебени, обезпаричени, голи, покъсани.
— Европа —
един облик остава пред вас: религия и вяра: суровият човек с житния сърп в ръка.
(Кога ще му дадете любов)
Зад черните комини на затихналите вечерни заводи се изрязва сребърният сърп на новолунието.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ