Навършват се 112 години от обявяването на независимостта на България.На

Навършват се 112 години от обявяването на независимостта на България.На ...

112 години независима България |.


Навършват се 112 години от обявяването на независимостта на България.

На 22 септември 1908 година княз Фердинанд I прочита манифест в присъствието на министрите и множество хора в църквата "Свети Четиредесет Мъченици" в Търново. България вече е независимо царство, а Фердинанд получава титлата цар. Новината се посреща с радостни шествия, а актът превръща България в пълноправен член на международната общност.

Манифестът гласи:

„По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна. Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.

Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.

Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.

Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги – бел. съст.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.

Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее българският народ!“



Сн. Българска история

Податки за предстоящото събитие има още в началото на годината във васалното княжество на Османската империя. Неуспешни са опити за това през 1897 г. при управлението на Константин Стоилов, но желанието на княза в тази посока е видимо и през 1908 г. той подставя на властправителството на Демократическата партия начело с Александър Малинов. Малинов заявява още на първата си аудиенция при княз Фердинанд, че е крайно време за провъзгласяване на независимостта на България. Избухването на младотурската революция в Османската империя през юли същата година ускорява процеса. Малко след нея българският дипломатически агент в Цариград Иван Ст. Гешов предлага да се провъзгласи независимостта.

На 6 септември избухват масови стачки в Източните железници, които са на българска територия, но формално са собственост на Османската империя. Компанията на Източните железници моли София да осигури нормалното обслужване на линиите. Но българското правителство се възползва от ситуацията и завзема железниците. 

На 10 септември българския княз се среща с император Франц Йосиф в Будапеща. Фердинанд е приет като независим владетел. На следващия ден князът се среща и с външния министър Алоиз фон Ерентал. След нея Фердинанд вика Малинов и Ляпчев във Виена и изразява недоволството си от завземането на железниците. Опасява се, че това би могло да отблъсне Австро-Унгария. В крайна сметка князът се съгласява, че единственият изход от ситуацията е обявяването на независимост. Русия съветва българите да изчакат Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина и след това Петербург да предложи подкрепата си на София.

На 16 септември българското правителство решава окончателно независимостта да бъде обявена на 21 септември 1908 г. Това е провокирано от опасенията за колективни действия на Великите сили спрямо България, особено имайки предвид споровете за железниците. Отчитат се проблемите, които страната ще има независимо дали обяви независимостта преди или след действията на Австро-Унгария, но логиката е, че защитата на независимостта ще е много по-сложна, ако София изчака Виена. На Фердинанд е съобщено бързо да се завърне в страната. Така на 21 септември князът слиза на дунавския бряг при Русе, където е посрещнат от правителството. На 22-ри независимостта е обявена и българският политически елит насочва усилията си към постигане на международното ѝ признание. Великите сили признават официално независимостта след 6 април 1909 г., а междувременно се решава въпросът с обезщетението от България на Османската империя за дължимия румелийски данък. На практика България не заплаща нищо, защото Русия се съгласява да опрости 125 милиона лева от контрибуциите, които турците трябва да изплатят на Петербург по Освободителната война. България трябва да изплати тези суми на Русия чрез сключването на заем от 82 милиона лева с лихва от 4,75%, за срок от 75 години. Останалите висящи въпроси между България и Османската империя и България и компанията на Източните железници се уреждат с отделни договори.

Източник: offnews.bg