112 години независима България |
Навършват се 112 години от оповестяването на независимостта на България.
На 22 септември 1908 година княз Фердинанд I прочита манифест в наличието на министрите и голям брой хора в църквата " Свети Четиредесет Мъченици " в Търново. България към този момент е без значение царство, а Фердинанд получава купата цар. Новината се посреща с радостни шествия, а актът трансформира България в пълновръстен член на интернационалната общественост.
Манифестът гласи:
„ По волята на незабавния цар-освободител, великият приятелски съветски народ, подкрепят от положителните ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) пречупиха робските вериги, що през епохи сковаваха България, в миналото така велика и славна. Оттогава до през днешния ден, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо правилен към паметта на националните дейци за своята независимост и въодушевяван от техните завещания, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и сътвори от нея под мое управление и това на о’ бозе почившия княз Александър страна, почтена да бъде пълноправен член в фамилията на цивилизованите нации. Винаги миролюбив, моят народ през днешния ден копнее за културен и стопански напредък; в това отношение нищо не трябва да спъва България; нищо не би трябвало да пречи за преуспяването й.
Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде съгласно както той желае.
Българският народ и държавният му глава не могат с изключение на еднообразно да мислят и еднообразно да желаят.
Фактически самостоятелната ми страна се спъва в своя естествен и спокоен процес от едни узи (вериги – бел. съст.), с формалното скъсване на които ще се в профил и настаналото изстудяване сред България и Турция.
Аз и народът ми откровено се радваме на политическото възобновление на Турция; тя и България – свободни и изцяло самостоятелни една от друга, ще имат всички условия да основат и уякчат другарските си връзки и да се предадат на спокойно вътрешно развиване.
Въодушевен от това ярко дело и да отговоря на държавните потребности и национално предпочитание, с благословението на Всевишния възвестявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за без значение Българско царство и дружно с народа си надълбоко имам вяра, че този ни акт ще откри утвърждението на великите сили и съчувствието на целия образован свят.
Да живее свободна и самостоятелна България!
Да живее българският народ! “
Сн. Българска история
Податки за идното събитие има още при започване на годината във васалното княжество на Османската империя. Неуспешни са опити за това през 1897 година при ръководството на Константин Стоилов, само че желанието на княза в тази посока е очевидно и през 1908 година той подставя на властправителството на Демократическата партия отпред с Александър Малинов. Малинов заявява още на първата си визита при княз Фердинанд, че е извънредно време за прокламиране на независимостта на България. Избухването на младотурската гражданска война в Османската империя през юли същата година форсира процеса. Малко след нея българският дипломатически сътрудник в Цариград Иван Ст. Гешов предлага да се прогласи независимостта.
На 6 септември избухват всеобщи стачки в Източните железници, които са на българска територия, само че официално са благосъстоятелност на Османската империя. Компанията на Източните железници моли София да обезпечи естественото обслужване на линиите. Но българското държавно управление се възползва от обстановката и завзема железниците.
На 10 септември българския княз се среща с император Франц Йосиф в Будапеща. Фердинанд е признат като самостоятелен държател. На идващия ден князът се среща и с външния министър Алоиз декор Ерентал. След нея Фердинанд вика Малинов и Ляпчев във Виена и показва недоволството си от завземането на железниците. Опасява се, че това би могло да отблъсне Австро-Унгария. В последна сметка князът се съгласява, че единственият излаз от обстановката е оповестяването на самостоятелност. Русия поучава българите да изчакат Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина и по-късно Петербург да предложи поддръжката си на София.
На 16 септември българското държавно управление взема решение дефинитивно независимостта да бъде оповестена на 21 септември 1908 година Това е предизвикано от опасенията за групови дейности на Великите сили по отношение на България, изключително имайки поради разногласията за железниците. Отчитат се проблемите, които страната ще има без значение дали разгласи независимостта преди или след дейностите на Австро-Унгария, само че логиката е, че отбраната на независимостта ще е доста по-сложна, в случай че София изчака Виена. На Фердинанд е обявено бързо да се завърне в страната. Така на 21 септември князът слиза на дунавския бряг при Русе, където е посрещнат от държавното управление. На 22-ри независимостта е оповестена и българският политически хайлайф насочва напъните си към реализиране на интернационалното ѝ самопризнание. Великите сили признават публично независимостта след 6 април 1909 година, а в това време се взема решение въпросът с компенсацията от България на Османската империя за дължимия румелийски налог. На процедура България не заплаща нищо, тъй като Русия се съгласява да опрости 125 милиона лв. от контрибуциите, които турците би трябвало да изплатят на Петербург по Освободителната война. България би трябвало да изплати тези суми на Русия посредством сключването на заем от 82 милиона лв. с рента от 4,75%, за период от 75 години. Останалите висящи въпроси сред България и Османската империя и България и компанията на Източните железници се уреждат с обособени контракти.
На 22 септември 1908 година княз Фердинанд I прочита манифест в наличието на министрите и голям брой хора в църквата " Свети Четиредесет Мъченици " в Търново. България към този момент е без значение царство, а Фердинанд получава купата цар. Новината се посреща с радостни шествия, а актът трансформира България в пълновръстен член на интернационалната общественост.
Манифестът гласи:
„ По волята на незабавния цар-освободител, великият приятелски съветски народ, подкрепят от положителните ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) пречупиха робските вериги, що през епохи сковаваха България, в миналото така велика и славна. Оттогава до през днешния ден, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо правилен към паметта на националните дейци за своята независимост и въодушевяван от техните завещания, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и сътвори от нея под мое управление и това на о’ бозе почившия княз Александър страна, почтена да бъде пълноправен член в фамилията на цивилизованите нации. Винаги миролюбив, моят народ през днешния ден копнее за културен и стопански напредък; в това отношение нищо не трябва да спъва България; нищо не би трябвало да пречи за преуспяването й.
Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде съгласно както той желае.
Българският народ и държавният му глава не могат с изключение на еднообразно да мислят и еднообразно да желаят.
Фактически самостоятелната ми страна се спъва в своя естествен и спокоен процес от едни узи (вериги – бел. съст.), с формалното скъсване на които ще се в профил и настаналото изстудяване сред България и Турция.
Аз и народът ми откровено се радваме на политическото възобновление на Турция; тя и България – свободни и изцяло самостоятелни една от друга, ще имат всички условия да основат и уякчат другарските си връзки и да се предадат на спокойно вътрешно развиване.
Въодушевен от това ярко дело и да отговоря на държавните потребности и национално предпочитание, с благословението на Всевишния възвестявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за без значение Българско царство и дружно с народа си надълбоко имам вяра, че този ни акт ще откри утвърждението на великите сили и съчувствието на целия образован свят.
Да живее свободна и самостоятелна България!
Да живее българският народ! “
Сн. Българска история
Податки за идното събитие има още при започване на годината във васалното княжество на Османската империя. Неуспешни са опити за това през 1897 година при ръководството на Константин Стоилов, само че желанието на княза в тази посока е очевидно и през 1908 година той подставя на властправителството на Демократическата партия отпред с Александър Малинов. Малинов заявява още на първата си визита при княз Фердинанд, че е извънредно време за прокламиране на независимостта на България. Избухването на младотурската гражданска война в Османската империя през юли същата година форсира процеса. Малко след нея българският дипломатически сътрудник в Цариград Иван Ст. Гешов предлага да се прогласи независимостта.
На 6 септември избухват всеобщи стачки в Източните железници, които са на българска територия, само че официално са благосъстоятелност на Османската империя. Компанията на Източните железници моли София да обезпечи естественото обслужване на линиите. Но българското държавно управление се възползва от обстановката и завзема железниците.
На 10 септември българския княз се среща с император Франц Йосиф в Будапеща. Фердинанд е признат като самостоятелен държател. На идващия ден князът се среща и с външния министър Алоиз декор Ерентал. След нея Фердинанд вика Малинов и Ляпчев във Виена и показва недоволството си от завземането на железниците. Опасява се, че това би могло да отблъсне Австро-Унгария. В последна сметка князът се съгласява, че единственият излаз от обстановката е оповестяването на самостоятелност. Русия поучава българите да изчакат Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина и по-късно Петербург да предложи поддръжката си на София.
На 16 септември българското държавно управление взема решение дефинитивно независимостта да бъде оповестена на 21 септември 1908 година Това е предизвикано от опасенията за групови дейности на Великите сили по отношение на България, изключително имайки поради разногласията за железниците. Отчитат се проблемите, които страната ще има без значение дали разгласи независимостта преди или след дейностите на Австро-Унгария, само че логиката е, че отбраната на независимостта ще е доста по-сложна, в случай че София изчака Виена. На Фердинанд е обявено бързо да се завърне в страната. Така на 21 септември князът слиза на дунавския бряг при Русе, където е посрещнат от държавното управление. На 22-ри независимостта е оповестена и българският политически хайлайф насочва напъните си към реализиране на интернационалното ѝ самопризнание. Великите сили признават публично независимостта след 6 април 1909 година, а в това време се взема решение въпросът с компенсацията от България на Османската империя за дължимия румелийски налог. На процедура България не заплаща нищо, тъй като Русия се съгласява да опрости 125 милиона лв. от контрибуциите, които турците би трябвало да изплатят на Петербург по Освободителната война. България би трябвало да изплати тези суми на Русия посредством сключването на заем от 82 милиона лв. с рента от 4,75%, за период от 75 години. Останалите висящи въпроси сред България и Османската империя и България и компанията на Източните железници се уреждат с обособени контракти.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ