Разделянето на Сирия: петрол, газ и мир
Навършват се 101 години от съглашението Сайкс-Пико /На 16 май 1916 година, преди 101 години, британци и французи подписват загадка договорка, с цел да прекроят границите на Близкия изток. Споразумението Сайкс-Пико пренебрегва политическите желания на арабите и разделя Близкия изток сред Англия и Франция, като дефинира и до през днешния ден политиката в Близкия изток/ и в светлината на непрекъснатата революция в Сирия е време да попитаме: " Как това работи за вас? "
Споразумението Сайкс-Пико формализира английските и френските сфери на въздействие в Близкия изток и приготвя сцената за френски мандат за Сирия и Ливан, който се организира от 1923 до 1946 година През 1936 година Али Сюлейман ал-Асад, дядо на сирийски президентът Башир Асад, както и други известни персони Алавити потърсиха френския президент Леон Блум в опит да останат под френска отбрана: " духът на ненавист и непоносимост посади своите корени в сърцето на мюсюлманските араби към всичко, което е немюсюлманско и вечно е подхранван от духа на ислямската вяра. Не съществува вяра, че обстановката ще се промени. Следователно, в случай че мандатът се анулира, малцинствата в Сирия ще бъдат изложени на риск от гибел и заличаване... "
Идеите на Ал Асад са навременни, в светлината на актуалното предложение на Джамшийд и Карол Чокс от Университета в Индиана за " неутрален проект за делене " на Сирия. Предложението би допълнило прекратяването на огъня с делене по етнически признаци (при по едно и също време пренасяне на населението) и Русия, Иран и Турция нямат роля в процеса, тъй като са работили като воюващи. По-голямата част от сунитските араби ще получат провинциите в центъра и на север, кюрдите ще заминат на североизток, алауитите и шиитите ще запазят средиземноморските крайбрежни провинции, християните, друзите и евреите ще споделят югозапада и юга, а язидите ще получат анклав на границата сред Сирия и Ирак.
Предложението признава, че многото секти на Сирия в никакъв случай не са били " обединени от секуларизма и толерантността " и че безмилостната битка от 2011 година насам е изострила етно-сектантството. Автономните области могат да обезпечат система за сигурност за малцинствените християни, евреите, друзите и язидите, чието съдействие с режима на Асад им обезпечи отбрана и които ще желаят да избегнат сунитското отмъщение.
Четири фактора ще затруднят договарящите за съглашение за етническа автономност: нефтът и природният газ в басейновата провинция Левант; Две конкуриращи се оферти за газопроводи, които минават през Сирия; Иранският транспортен кулоар през Сирия, с който Иран би трябвало да поддържа режима на Асад и неговия ливански съдружник Хизбула; И сирийските бежанци и вътрешно разселените лица.
1. Анализът, учреден на американски геоложки изследвания демонстрира, че в провинция Левант има евентуални възстановими запаси от " 1,7 милиарда барела нефт и 122 трилиона кубически фута [природен] газ, която е в офшора на Израел, линията Газа, Ливан и Сирия. Израел развива своите полета и се трансформира в енергиен експортьор. Ливан евентуално има сходни благосъстояния и е приел законодателство, уреждащо изследване за петрол и газ, само че развиването е спряло, защото Ливан и Израел спорят за територия от 300 квадратни благи, която и двете страни претендират, че е в техните изключителни стопански зони. Газът във водите на Газа няма да бъде безвредно да се развива, до момента в който израелците и арабите не сключат спокойно съглашение, а палестинците не подхващат строги ограничения за бистрота, поради ширещата се корупция на палестинската власт. Сирия има лимитирани ресурси от нефт в източната част на провинция Deir ez Zor, които са били продуктивни през гражданската война, когато и режимът Асад, и ISIS са ги употребили за контрабандата на нефт за Турция.
Етническите страни / самостоятелните области евентуално ще изискват дял от приходите от петрол и природен газ от полетата, ситуирани в морето, в двете провинции, следени от алавутите и шиитите, преди да се съгласят на преустановяване на огъня и делене.
2 Конкурентните тръбопроводи за природен газ, които минават през Сирия, ще бъдат жизненоважни. През 2009 година Катар се обърна към Сирия за установяване на маршрута на планувания си газопровод от 1500 благи за Европа през провинция Алепо в Сирия. Катар искаше водопровод за Европа, защото неговите способи за транспорт на газ бяха лимитирани до танкер за полутечен природен газ (LNG), най-вече за Азия с лимитирано изпращане на колета до Европа, или газопровода Dolphin към Обединените арабски емирства и Оман. Сирия отхвърли предлагането на Катар и през 2011 година Сирия, Иран и Ирак се съгласиха да изградят газопровод за свързване на иранското газово находище South Pars /Южен Парс с Европа. Газопроводът ще тръгне от Assalouyeh, южното крайбрежие на Иран, до Европа през Иран, Сирия и Ливан, като Сирия ще бъде център за строителството и активността.
Проектите са мъртви, само че некролозите не са оповестени. Физическият риск е свръх висок - " на 11 ", тъй че никой кредитор няма да ги допре, даже в случай че дълготраен контракт за покупка може да се подписа. Политическият риск е съвсем толкоз висок и неприятен, колкото и договарянето на директното прекосяване на газопровода с обособените национални и етнически групи и може би с оживялото сирийско държавно управление с малко оставащ институционален потенциал
Но плановете не са безполезни; Те имат политическа изгода. Техните спонсори - Иран и Катар - могат да манипулират битката и да запазят фантазиите на политиците и военачалниците за живи директни такси, като кажат " по кое време е вярното време ".
3. Иранско- сирийски кулоар. Иран построи кулоар през Сирия, с цел да поддържа режима на Асад и неговия ливански съдружник Хизбула. Маршрутът в началото се ориентира към границата сред Сирия и Турция, преди да се реалокира на юг до Хомс и Латакия. В отговор на натрупването на американски войски на североизток, Иран реалокира маршрута на 140 благи на юг, най-много в провинциите Homs и Deir ez Zor, които ще бъдат следени от сунитите в обсъжданото разделяне.
Заради разделянето загубата на коридора през сунитска територия би била стратегическа спънка за Техеран, защото би трябвало да разчита на океански колета, доста от които биха били хванати, и въздушни колета, които са скъпи и лимитират размера на товара. Освен това засиленото потребление на иранските самолетни компании за поддръжка на Асад и Хизбула ще ги изложи на засилени западни наказания.
4. Последният въпрос, който може да е най-съществен сред останалите, е бежанците от Сирия и вътрешно разселените лица. Почти пет милиона са записаните сирийски бежанци в Турция, Ливан, Йордания и Ирак. Турция има най-големия контингент от бежанци, съвсем три милиона, само че има и най-развитата стопанска система и потенциал да ги одобри - към този момент. Йордания е приела над 650 000 сирийски бежанци, а Ливан – над 1 милион, над двадесет % от локалното население от 4,5 милиона души. Ирак е приел над 200 000 бежанци, всички в региони, следени от кюрдското районно държавно управление. Всичко свързвано с това може да посее семена на бъдещи проблеми.
Други евентуални проблеми са:
- Статуса на Голанските възвишения. Ако Сирия се разпадне, дали Израел ще анексира Голан и просто по този начин ли ще свърши?
- Усвояване на етническите страни - самостоятелните области от прилежащите страни. Турция няма да хареса полуавтономна сирийска кюрдска провинция; Би желала още понижаване на Иракски Кюрдистан. И в Ирак, по-голям иракски Кюрдистан ще накара кюрдите да изискат по-голям дял от петрола и места в Съвета на представителите?
- Русия играе роля на спойлер. Русия ще направи нещата сложни, на място и в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, в случай че не обезпечи военноморски и въздушни бази в " алоуитското образувание ", а неговите национални първенци " Газпром " и " Роснефт " не вземат участие в развиването на басейна на Левант / Levant. И двете компании обаче, са подложени на наказания, свързани с Крим, тъй че те могат да бъдат и слаби играчи.
Трябва ли Сирия бързо да поправи нещата? Може би, само че това е въпрос за сирийците и отговорът няма да бъде предназначен в този политически цикъл. Възстановяването след американската революция лиши 12 години, от 1865 до 1877 година, и това беше битка сред хора от една и съща етническа група и вяра, които не са решили да се убиват. В Сирия окончателното решение за единение ще бъде взето от внуците.
Преводът на публикацията е на Центъра за проучване на Балкански и черноморски район.
Споразумението Сайкс-Пико формализира английските и френските сфери на въздействие в Близкия изток и приготвя сцената за френски мандат за Сирия и Ливан, който се организира от 1923 до 1946 година През 1936 година Али Сюлейман ал-Асад, дядо на сирийски президентът Башир Асад, както и други известни персони Алавити потърсиха френския президент Леон Блум в опит да останат под френска отбрана: " духът на ненавист и непоносимост посади своите корени в сърцето на мюсюлманските араби към всичко, което е немюсюлманско и вечно е подхранван от духа на ислямската вяра. Не съществува вяра, че обстановката ще се промени. Следователно, в случай че мандатът се анулира, малцинствата в Сирия ще бъдат изложени на риск от гибел и заличаване... "
Идеите на Ал Асад са навременни, в светлината на актуалното предложение на Джамшийд и Карол Чокс от Университета в Индиана за " неутрален проект за делене " на Сирия. Предложението би допълнило прекратяването на огъня с делене по етнически признаци (при по едно и също време пренасяне на населението) и Русия, Иран и Турция нямат роля в процеса, тъй като са работили като воюващи. По-голямата част от сунитските араби ще получат провинциите в центъра и на север, кюрдите ще заминат на североизток, алауитите и шиитите ще запазят средиземноморските крайбрежни провинции, християните, друзите и евреите ще споделят югозапада и юга, а язидите ще получат анклав на границата сред Сирия и Ирак.
Предложението признава, че многото секти на Сирия в никакъв случай не са били " обединени от секуларизма и толерантността " и че безмилостната битка от 2011 година насам е изострила етно-сектантството. Автономните области могат да обезпечат система за сигурност за малцинствените християни, евреите, друзите и язидите, чието съдействие с режима на Асад им обезпечи отбрана и които ще желаят да избегнат сунитското отмъщение.
Четири фактора ще затруднят договарящите за съглашение за етническа автономност: нефтът и природният газ в басейновата провинция Левант; Две конкуриращи се оферти за газопроводи, които минават през Сирия; Иранският транспортен кулоар през Сирия, с който Иран би трябвало да поддържа режима на Асад и неговия ливански съдружник Хизбула; И сирийските бежанци и вътрешно разселените лица.
1. Анализът, учреден на американски геоложки изследвания демонстрира, че в провинция Левант има евентуални възстановими запаси от " 1,7 милиарда барела нефт и 122 трилиона кубически фута [природен] газ, която е в офшора на Израел, линията Газа, Ливан и Сирия. Израел развива своите полета и се трансформира в енергиен експортьор. Ливан евентуално има сходни благосъстояния и е приел законодателство, уреждащо изследване за петрол и газ, само че развиването е спряло, защото Ливан и Израел спорят за територия от 300 квадратни благи, която и двете страни претендират, че е в техните изключителни стопански зони. Газът във водите на Газа няма да бъде безвредно да се развива, до момента в който израелците и арабите не сключат спокойно съглашение, а палестинците не подхващат строги ограничения за бистрота, поради ширещата се корупция на палестинската власт. Сирия има лимитирани ресурси от нефт в източната част на провинция Deir ez Zor, които са били продуктивни през гражданската война, когато и режимът Асад, и ISIS са ги употребили за контрабандата на нефт за Турция.
Етническите страни / самостоятелните области евентуално ще изискват дял от приходите от петрол и природен газ от полетата, ситуирани в морето, в двете провинции, следени от алавутите и шиитите, преди да се съгласят на преустановяване на огъня и делене.
2 Конкурентните тръбопроводи за природен газ, които минават през Сирия, ще бъдат жизненоважни. През 2009 година Катар се обърна към Сирия за установяване на маршрута на планувания си газопровод от 1500 благи за Европа през провинция Алепо в Сирия. Катар искаше водопровод за Европа, защото неговите способи за транспорт на газ бяха лимитирани до танкер за полутечен природен газ (LNG), най-вече за Азия с лимитирано изпращане на колета до Европа, или газопровода Dolphin към Обединените арабски емирства и Оман. Сирия отхвърли предлагането на Катар и през 2011 година Сирия, Иран и Ирак се съгласиха да изградят газопровод за свързване на иранското газово находище South Pars /Южен Парс с Европа. Газопроводът ще тръгне от Assalouyeh, южното крайбрежие на Иран, до Европа през Иран, Сирия и Ливан, като Сирия ще бъде център за строителството и активността.
Проектите са мъртви, само че некролозите не са оповестени. Физическият риск е свръх висок - " на 11 ", тъй че никой кредитор няма да ги допре, даже в случай че дълготраен контракт за покупка може да се подписа. Политическият риск е съвсем толкоз висок и неприятен, колкото и договарянето на директното прекосяване на газопровода с обособените национални и етнически групи и може би с оживялото сирийско държавно управление с малко оставащ институционален потенциал
Но плановете не са безполезни; Те имат политическа изгода. Техните спонсори - Иран и Катар - могат да манипулират битката и да запазят фантазиите на политиците и военачалниците за живи директни такси, като кажат " по кое време е вярното време ".
3. Иранско- сирийски кулоар. Иран построи кулоар през Сирия, с цел да поддържа режима на Асад и неговия ливански съдружник Хизбула. Маршрутът в началото се ориентира към границата сред Сирия и Турция, преди да се реалокира на юг до Хомс и Латакия. В отговор на натрупването на американски войски на североизток, Иран реалокира маршрута на 140 благи на юг, най-много в провинциите Homs и Deir ez Zor, които ще бъдат следени от сунитите в обсъжданото разделяне.
Заради разделянето загубата на коридора през сунитска територия би била стратегическа спънка за Техеран, защото би трябвало да разчита на океански колета, доста от които биха били хванати, и въздушни колета, които са скъпи и лимитират размера на товара. Освен това засиленото потребление на иранските самолетни компании за поддръжка на Асад и Хизбула ще ги изложи на засилени западни наказания.
4. Последният въпрос, който може да е най-съществен сред останалите, е бежанците от Сирия и вътрешно разселените лица. Почти пет милиона са записаните сирийски бежанци в Турция, Ливан, Йордания и Ирак. Турция има най-големия контингент от бежанци, съвсем три милиона, само че има и най-развитата стопанска система и потенциал да ги одобри - към този момент. Йордания е приела над 650 000 сирийски бежанци, а Ливан – над 1 милион, над двадесет % от локалното население от 4,5 милиона души. Ирак е приел над 200 000 бежанци, всички в региони, следени от кюрдското районно държавно управление. Всичко свързвано с това може да посее семена на бъдещи проблеми.
Други евентуални проблеми са:
- Статуса на Голанските възвишения. Ако Сирия се разпадне, дали Израел ще анексира Голан и просто по този начин ли ще свърши?
- Усвояване на етническите страни - самостоятелните области от прилежащите страни. Турция няма да хареса полуавтономна сирийска кюрдска провинция; Би желала още понижаване на Иракски Кюрдистан. И в Ирак, по-голям иракски Кюрдистан ще накара кюрдите да изискат по-голям дял от петрола и места в Съвета на представителите?
- Русия играе роля на спойлер. Русия ще направи нещата сложни, на място и в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, в случай че не обезпечи военноморски и въздушни бази в " алоуитското образувание ", а неговите национални първенци " Газпром " и " Роснефт " не вземат участие в развиването на басейна на Левант / Levant. И двете компании обаче, са подложени на наказания, свързани с Крим, тъй че те могат да бъдат и слаби играчи.
Трябва ли Сирия бързо да поправи нещата? Може би, само че това е въпрос за сирийците и отговорът няма да бъде предназначен в този политически цикъл. Възстановяването след американската революция лиши 12 години, от 1865 до 1877 година, и това беше битка сред хора от една и съща етническа група и вяра, които не са решили да се убиват. В Сирия окончателното решение за единение ще бъде взето от внуците.
Преводът на публикацията е на Центъра за проучване на Балкански и черноморски район.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ