Навършиха се 105 години от основаването на Съюза на българските

...
Навършиха се 105 години от основаването на Съюза на българските
Коментари Харесай

Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели, пред „Труд“: Писателите са мост между традицията и бъдещето

Навършиха се 105 години от основаването на Съюза на българските писатели. На 20 ноември в зала 6 на НДК ще се състои юбилейно празненство под егидата на президента Румен Радев. Събитието ще почете и министърът на културата Боил Банов. Поканени са повече от 350 сегашни членове на Съюз на българските писатели, както и ръководители на писателски съюзи от чужбина. Какви са акцентите в програмата на двата юбилейни дни, от какво се нуждае писателската колегия, има ли държавна тактика в културата? Разговаряме с поета Боян Ангелов, ръководител на Съюза на българските писатели.

– Г-н Ангелов, Вие сте отпред на най-старата и авторитетна писателска организация у нас. Трудно ли се ръководи група от толкоз самобитни характерности?
– Не съм си поставял в никакъв случай за цел да ръководя своите сътрудници, тъй като Съюзът на българските писатели в своята историческа същина е непринудено съдружие на съидейници. Ала нашият Съюз има собствен правилник, който нямам нито право, нито пък предпочитание да нарушавам. Благодарен съм на тези мои сътрудници, които гласоподаваха за мен и се старая да оправдая доверието им. Логично е да съществуват и съперници, и недоволни. Стремя се да диря аргументите за зародилите несъгласия. Благодарен съм и на сътрудниците от УС и РК за единодействието. Старая се да изтривам различията, само че всеки публицист живее във своя галактика и негово право е да реагира съгласно своите страсти и искания. Ала съществуват правила, които не бих пренебрегнал. Един от тях е да съхраняваме достолепието на българската литература от непознати похищения. Това, с което България може да се гордее, е неопровержимият факт, че в рамките на нашето Отечество е зародила кирилицата, превърната още през 893 година в наша книжовност, основа за словесност. На българската кирилица пишат и четат повече от 300 000 000 човешки същества и е приета от Европейски Съюз като една от трите писмености на Общността, наред с гръцката и латинската.

– Пред 105-годишнината на Съюз на българските писатели каква е атмосферата в българската просвета? Имаме ли потребност от подобен празник и за какво?
– Имало е и по-страшни интервали в историята ни. Но аз не съм лекокрил оптимист и не бих споделил, че през днешния ден е най-хубавото време за просвета. Виждаме, че още веднъж в годишния бюджет за 2019 година не се откриха средства за процентно нарастване на бюджета за просвета. Но даже това да беше станало, надали писателите щяха да получат финансово самопризнание. Литературата продължава да бъде „ напъденото дете “ на културата ни. Защото българските писатели са хора самовглъбени, с достолепие, което като че ли не в звук с сегашното. Те живеят със остарели лаври и горделивост, която аз почитам, само че би трябвало да се работи и в друга посока. Литературата ни е отзвук на националните премеждия, на трагични исторически събития. Тя несъмнено е съхранила българския дух в неговата словесна изява, по тази причина 105-годишнината би трябвало да бъде маркирана.

– Разкажете за основаването на Съюза.
– В един от най-трагичните интервали на новата ни история поражда писателската организация. Това става след подписването на Букурещкия кротичък контракт при приключването на Междусъюзническата война, когато румънската войска е към този момент в квартал „ Враждебна “, а с неистови старания нашите войски съумяват да спрат гръцките и сръбски нашественици. България е принудена да подпише кротичък контракт със своите „ съюзници-изедници “ и да се елементарни с фантазията за обединяване на Мизия, Тракия и Македония. Именно тогава върналите се от фронта офицери и бойци (25-30-годишни) вземат решение да основат Дружество на българските писатели. Нашият Съюз има и своя предистория: още през 1893 година, когато се празнува 50-годишнината на сп. „ Любословие “, се сплотяват литераратори, само че те основават Съюза на българските публицисти. Затова за начало на Писателския съюз се смята датата 8 септември 1913 година Сред създателите са: Стилиян Чилингиров, Стоян Дринов, Иван Андрейчин, Кирил Христов, Димитър Подвързачов. Сред тях е и Минко Неволин – летописецът на Преображенското въстание. Оповестяването на раждането на Съюза става в сп. „ Листопад “, издание на българския модернизъм, редактирано от Д. Бадев. Тези младежи, по знамение останали живи след войните, се обръщат с писмо към одобрени писатели с апел да станат почетни членове и те се съгласяват: Иван Вазов, проф. Иван Шишманов, проф. Александър Теодоров-Балан, Тодор Страшимиров, Тодор Влайков, доктор Кръстьо Кръстев. Така през 1913 година Съюзът сплотява интелектуалния хайлайф на България – хора, влюбени в отечеството. Присъединяват се Пейо Яворов и Йордан Йовков. Пръв ръководител е Иван Андрейчин, вторият е Кирил Христов, следват Божан Ангелов, Елин Пелин, Михаил Арнаудов, Добри Немиров, Стилиян Чилингиров – плеяда от знакови персони, които милеят за България.

– Какво попречи в този момент за естественото развиване на културата?
– Изкуството беше насила да се оправя на пазарен принцип. За многомилионните народи може би е използвано, макар че там е въведено като стандарт меценатството. У нас още от средата на 90-те години спря финансирането на креативните съюзи. Те бяха задължени да се пререгистрират в частна изгода по Закона за лицата и фамилията. Но тук не става дума за „ частна изгода “ на пет индивида, а на цялата членска маса. Някои от съюзите имат стотици и хиляди членове: Съюзът на българските художници е 4000 души, на публицистите – 5000 души, в Съюз на българските писатели сме 800 членове. Чрез тази пререгистрация ние сме лишени от държавна дотация, оставени сме на произвола на ориста. Някои от съюзите имат полуразрушени бази или пък жилища, оставени като наследство от техни членове. Това дава съображение на зложелателите да споделят, че креативните съюзи са ООД-та, търговски сдружения, които живеят на гърба на страната. Това напълно не е правилно! Съюз на българските писатели има популярна история и през днешния ден продължава да поддържа хората на перото морално, само че няма опция да даде материална поддръжка – възнаграждения, пътувания, пенсии, преводи в чужбина. Съюз на българските писатели образува своя бюджет от наеми, членски импорт и дарения. Когато има наш член в потребност, Управителният съвет се събира и гласоподава финансова помощ за него. В страната ни никой не обръща внимание на хората на изкуството като цяло. Това важи за всички държавни управления в толкоз разноликия цветови набор. Не се вниква в същността на креативния развой, на принадената стойност, която в тази сфера се основава постепенно. Забравя се, че какъвто и прогрес да осъществя страната ни в икономическо или външнополитическо отношение, въпреки всичко съхраняването на българската нация – посредством културното завещание, литературата, музиката, образното изкуство – е само по силите на живите през днешния ден създатели, с присъединяване на учените културолози, изкуствоведите, литературните критици, публицистите.

– Но въпреки всичко има планове, които Министерството на културата и общините афишират, има финансиране и по европейски проекти…
– Това е извънредно незадоволително и постоянно тези планове са еднодневки. Нужна е централизирана грижа за писателите, тъй като те са пазителите на националния суверинитет. Музикантите са музиканти в целия свят, художниците са свободни актьори и продават творбите си от Япония до Бразилия. Но писателите дълбаят родното слово – един дребен език и просвета, които имат потребност от отбрана. Всяка година се дава обещание, че нещо ще се направи. Страшното е, че има центробежни сили – фондации от чужбина, за които е доста комфортно да не съществуват креативен съюзи, нито национална специфичност на културата. Те изповядват една неолиберална идеология, съгласно която българската нация би трябвало да се претопи в някакви неразбираеми, сякаш общоевропейски, даже планетарни полезности и на напред във времето да излезе индивидът. Да не се написа за историята, да не се написа на български език – това за тях би било най-добре! Но в наше лице те имат сериозен конкурент. Намираме поддръжка по места в общините, където доста кметове ни оказват помощ – по този начин съхраняваме премиите на имената на класиците ни, което е значимо за самочувствието на днешните създатели. Нека споменем и убийствения Данък добавена стойност за книгите. Той би трябвало да бъде понижен доста, с цел да е налично естетическото обучение на подрастващите, а не те да са оставени в лапите на чалгизацията.

– Какво следва за 105-годишнината?
– Разбира се, ние желаеме да покажем, че Съюз на българските писатели съществува и той е нужен за българското общество. Писателите са мост сред традицията и бъдещето. Нашето тържествено честване в НДК е под егидата на президента Радев. Министерство на културата ни отпусна финансова помощ и издадохме два първокласни тома: „ Пеещо дърво “ (поезия) и „ Иде ли? “ (проза), които включват общо 700 български създатели – от Иван Вазов до наши дни (за информация общо членувалите в Съюз на българските писатели за тези 105 години са 1600 души). Получи се сериозен преглед на българската литература – томът лирика стартира с Христо Ботев, а томът прозаичност с Иван Вазов. Ще покажем двата тома на юбилея и ще ги подарим на президента. Събитието ще бъде съпроводено от мултимедия, направена от Националния книжовен музей. А на 29 ноември в Националната библиотека ще се състои формалната премиера на тези два тома. Благодаря на публицистичния екип на двутомника в състав Благовеста Касабова, Атанас Звездинов, Петър Андасаров, Анжела Димчева. Благодаря и на публицистичния съвет, излъчен от нашия УС и включващ одобрени писатели от цялата страна. На втория юбилеен ден – 21 ноември, в галерия-книжарница „ София-прес “ ще се състои Международна среща с писатели от Турция (Хилми Хашал, Гюней Йозкълънч), Русия (Владимир Бояринов), Сърбия (Радомир Андрич, Йеремия Лазаревич, Деян Мастилович), Македония (Бранко Цветкоски, Санде Стойчевски, Весна Ацевска), Словакия (Мирослав Биелик), а също и посетители от Украйна, Гърция и Швеция, Румъния, Чехия. Ще представим двутомника „ Съвременна българска лирика “ (билингва), преведен от Ахмет Емин Атасой и публикуван в Турция. Ще излезе и юбилеен вестник „ Словото през днешния ден “.

– За какво още ще се бори Съюзът на писателите?
– Усилено работим по основаване на Център на българската литература, който ще се стреми да подкрепи въвеждането на директивата PLR (Авторски права в библиотеките), с цел да отбрани труда на писателите. В 24 страни от Европейски Съюз тази инструкция е въведена и държавните управления са длъжни всяка година да отделят обща сума за възнаграждение на авторството на писателите, които творят на роден език и чиито книги се заемат в библиотеките. Така се пазят дребните народи от асимилация, от експанзията на британския език. Имаме цялостната поддръжка на Международната организация PLR. Съюз на българските писатели получи и публична покана да се включи в интернационалното жури на EWC в Брюксел (Европейския писателски съвет), който връчва Европейската премия за литература. Бих призовал партийните управления да включват в листите си при бъдещите избори писатели и хора да изкуството, с цел да има представители на нашите гилдии в Народното събрание. В развой на сключване сме на меморандум с Академията на буквите в Пакистан, работим по контракт със Съюза на казахстанските писатели. Имаме предложение от Асоциацията на китайските писатели да проведем в София Международната среща 16+1. Но за всичко това би трябвало да бъдем подкрепени от държавните институции. Надявам се, че сме създали още една крачка към единението на по този начин грубо разграничената от непознати и от свои българска литература.

Нашият посетител
Боян Ангелов е приключил философия и българска лингвистика в СУ “Св. Кл. Охридски ” и Академия по валдорфска педагогика с приет докторат в Швейцария. От 2002 година е ръководител на Българо-швейцарската академия за художествени науки. Автор на 26 стихосбирки на български език, на литературно-критически сборници и научни монографии, съставител на енциклопедии и антологии. От края на 2012 година е шеф на издателство “Български публицист ”.
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР