Научната фантастика не е само лазери, лаборатории и ракети. В

Научната фантастика не е единствено лазери, лаборатории и ракети. В най-хубавата си форма, тя е род за хрумвания, размишления и фантазии за това, което бъдещето следва да ни разкрие. Представяме ви десетте най-хубави научнофантастични кино лентата на всички времена, групирана към шепа основни тематични спорове.

Част от тези филми преглеждат въпроса по какъв начин човечеството би реагирало в лицето на световен дефицит – постапокалиптичен сюжет, който за жал не наподобява прекомерно отдалечен.

Сред многочислените класики на тази тематика създателите са подбрали един по-нов филм:

10. Snowpiercer (2013)

Ако преодолеете невалидната от термодинамична позиция причина, че препускащият голям трен е най-хубавото място за избавление от световната зима, филмът отваря един изумителен свят от зашеметяващи подиуми, изследвайки съществени морални и обществени въпроси. Ами в случай че просперитетът се основава на страдалчество? Ако положителното на всички зависи от болката на някои? Каква е цената на битката против една несправедлива система?

Разбира се, в случай че нещата се влошат още малко, разполагаме с редица филми, които демонстрират по какъв начин човечеството реагира, когато е изправено пред цялостното си заличаване. Изчезването на нашия тип – предотвратимо или неизбежно, близко или далечно, демонстрира какъв брой несигурна е връзката ни с планетата и нашето лично битие. Тук могат да се изброят голям брой заглавия като „ Проектът: Съншайн “, „ Заразяване “, „ Щамът Андромеда “, „ Пътят “ и „ 12 маймуни “, само че все пак Алфонсо Куарон в действителност надминава себе си с

9. Децата на хората (2006)   

Представете си свят, в който не се чува детски глас. „ Децата на хората “ ни демонстрира един изключително тъмен взор към бъдещия апокалипсис – с капчица вяра, едвам не се самоубием на излизане от киното. Блестяща идея за края на човечеството е тази за настъпилата международна яловост. Достатъчно несъмнено, с цел да затрие типа ни вечно, задоволително постепенно, с цел да се задушим в мисълта за това – неповторим прозорец, в който виждаме какъв брой в действителност сме подвластни от бъдещето и от потомството си. И какъв брой бързо могат да се разпаднат нещата в негово неявяване.

Разбира се, когато приказваме за фантастика, в някакъв миг няма по какъв начин да не се сблъскаме с извънземни. Потенциалната бъдеща среща с тях дава неповторима опция да погледнем на себе си като общественост от хора, като човешки тип като цяло. При съществуването на извънземен състезател, всички наши вътрешни дрязги могат да заглъхнат. Или може би не. Сред доста други почтени противници като „ Близки срещи от третия тип “, „ Денят, в който Земята спря “ и не по този начин известният самостоятелен филм „ Another Earth “, изборът, на който са се спрели Cinefix, е

8. Контакт (1997)

Филмът на Робърт Земекис, основан на историята на самия Карл Сейгън, е безконечен любим на почитателите. Една евентуална среща с извънземни служи като насочна точка за полемика нашите споделени полезности като общество. Какво значи да не сме сами и по какъв начин би трябвало да реагираме. Може би е нужна почтена и уравновесена полемика за справяне с противоборството сред научния и религиозния мироглед за света. „ Контакт “ търси допирната точка в нашата споделена човещина и през днешния ден наподобява по-релевантен от всеки път.

Друг тип извънземна среща, която не се случва в първичния контакт, а малко след него, ни кара да се запитаме – а в този момент накъде? И това неотложно визира тематики, които и през днешния ден срещаме в обществото, от културен, публичен и политически порядък. Може би един от най-алегоричните е „ Сектор 9 “, който картографира расовия апартейд, като го придвижва във взаимоотношенията сред хора и извънземни в Йоханесбург. Въпросът за взаимното общуване не е непокътнат единствено за извънземните. Отношенията сред хората и машините е една от най-вълнуващите тематики на съвремието. Тук изборът на редакторите е

 7. Тя (2013)

Все по-вълнуващ е жанрът, обвързван с изкуствения разсъдък и нещата, които могат да отключат мислещите и самоусъвършенстващи се машини в нашия свят и общество. „ Тя “ е задоволително самоуверен, с цел да пренебрегва съвсем изцяло тези въпроси в интерес на това, което те могат да отключат в нашите страсти. „ Тя “ изследва нежните човешки ограничавания, не във връзка с интелигентността, а във връзка с нашата взаимозависимост, обвързаност и прочувствена потребност. „ Тя “ е надълбоко човешки взор към това какво може да крие бъдещето и какви наши вродени характерности може да ни изиграят неприятна смешка. Не неспособността да изчислим Пи до милиардния децимален знак, а тази вътрешна ранимост, която ни прави хора. За жал оцеляването на един тип не е единствено мир и обич. Понякога спорът е неминуем.