Не може да разберем дали ни лъжат по “езика на тялото”, смятат учени
Научен опит опроверга мита, че една неистина постоянно може да се разкрие по изражението на лицето и “езика на тялото ”.
Преподавателят по следствена логика на психиката в университета Хъдърсфийлд Крис Стрийт (Chris Street) и водещият учител в проучването на мозъка в Университетския лицей на Лондон, Даниел Ричардсън (Daniel Richardson) са разгласили в изданието Journal of Experimental Psychology: Applied, резултатите от проучване, което отчасти опровергава известните показа за методите да се разпознае лъжата, съобщава nauka.offnews.bg.
За своя опит учените излезли на улиците на Лондон, където предложили на инцидентни минувачи да се снимат в документален туристически филм, в който участниците трябвало да излъжат пред камерата, че са били в някакви страни.
При това на минувачите им дали да схванат, че режисьорът на кино лентата, който ще им задава въпроси в студиото, не знае за машинация. Целта на Стрийт и Ричардсън била да се основат условия, при които хората съзнателно да лъжат събеседника си, непринудено измисляйки несъществуващи детайлности за пътуването.
В края на опита, учените получили огромен брой записи. Основният извод, който си създали, е, че смисъла на “езика на тялото ”, жестовете и мимиките за установяване на лъжата са надценени, до момента в който по-точен индикатор се оказало времето за реакция на интервюираните.
“Между края на въпроса и началото на отговор има пауза, която ние назоваваме време за реакция. При лъжеца тя е по-голяма от тази на хората, които приказват истината, макар че това зависи от спомагателни условия, като съществуването на подготовки. Според някои проучвания, лъжците са склонни също така да вършат неточности в речта си и по-малко да ръкомахат ” , изяснява проф. Крис Стрийт.
Според Стрийт, когато човек споделя истината, той не мисли, че някой може да не му повярва. В същото време лъжецът е в по-сложна обстановка – с изключение на нуждата да измисля детайлности в хода на описа, той би трябвало деликатно да следи дали събеседникът му има вяра. Затова измамникът постоянно се издава не по някои външни признаци, а по броя на детайлите, с които се пробва да съпровожда простите обстоятелства. Един даже добре квалифициран измамник също може да се дефинира по времето, за което споделя – то нормално е по-кратко от това на хората, които приказват истината.
Според Стрийт мнението, че лъжците се издават с придвижването на зениците им, също е неправилно.
“Голямо количество данни демонстрират, че основите на невролингвистичното програмиране не се съгласуват с това, което знаем за структурата на човешкия мозък. Лъжците не гледат нагоре. Ние сме задоволително умни да не демонстрираме лъжата толкоз елементарно, както го прави Пинокио. ” – отбелязва проф. Крис Стрийт.
Учените акцентират, че продължителността на времето, през което ви гледа събеседникът в очите, също нищо не демонстрира. Много по-ефективно е да обърнете внимание на обстоятелствата, които подава в процеса на връзка. Ако откриете дребна машинация, може да разкриете и огромната неистина
Освен това, безпокойството е също е подправен признак на лъжата. Много постоянно хората споделят неистина, тъй като истината ги прави нервни. Ето за какво, лъжейки събеседника си, те в противен случай, може да запазят цялостно успокоение.
Според Стрийт, в случай че анализирате това, което споделят хората, може да определите лъжата с акуратност 54-60% и това е доста по-ефективно, в сравнение с да разчитат на интуицията си и външни признаци, чиято успеваемост в определянето на измамата не е потвърдена.
