Общините си искат 160 млн. лв. от тол таксите
Националното съдружие на общините в Република България упорства 20% от приходите от новата смесена електронна система за придвижване по републиканските пътища, откакто тя влезе в деяние, да се отдeлят за поправки на общинските пътища. Благой Станчев, парламентарен секретар на сдружението, предизвести, че отпуснатите от бюджета средства за тази цел не доближават.
Има опция общинските пътища да бъдат включени към платената система за прекосяване и правите да се рехабилитират с пари от събраните такси, разясниха и представители на пътната организация.
"Настояваме да се обърне внимание и на мощно повредената - към този момент в сериозно положение, общинска пътна мрежа. Поради това на фона на настоящето предложение за изменение и въвеждането на тол таксите и електронните винетки предлагаме също част от тях - 20%, да постъпват в общинските бюджети за да се поддържа в обикновено, обичайно положение тази общинска пътна мрежа, разяснява Станчев. По думите му, ситуацията на някои места е нетърпимо, даже има непроходими пътища.
Сдружението упорства и за повишение на перото в бюджета, несъмнено за непредвидени разноски. Хората в него считат, че в този момент отредените 70 млн. лева за тази тенденция са извънредно незадоволителни.
"За над 250 млн. лева са настояванията към междуведомствената комисия за възобновяване на вреди. На този декор годишният бюджет от 70 млн. лева явно е извънредно непълен. Тези проблеми се натрупват
с години ", сподели специалистът. Дано отрасловите министри да ни извърнат внимание, надява се той. Сдружението на общините е имало предварителни диалози с тях още преди година и съгласно Станчев те проявявали схващане. Но резултатът до момента е "полуобещание ".
Прогнозите за приходите от тол таксата са те да са сред 800 млн. и 1 милиарда лева (сега са към 180 млн. лева.). Исканата от общините една пета от тях значи те да получат сред 160 и 200 млн. лв.. Реалистично е, съгласно Станчев, да се реализира единодушие на 10%, което като минималистичен вид би означавало към 80 млн. лева доход за локалната власт.
В момента общините получават от държавния бюджет като съставен елемент на дотацията за финансови разноски сред 40 млн. и 50 млн. лева за общински пътища. В Националната тактика за развиване на пътната мрежа е посочено, че за естественото поддържане и развиване на общинската пътна мрежа са нужни годишно 4-5 пъти повече - 190 млн. лв.. Ако централната власт се смили и отпусне 20% от приходите от тол таксите, това ниво ще бъде достигнато.
Общините обаче не са не запомнили и добре отлежалото си искане 20% от подоходните налози да остават при тях, а не да отиват централизирано в хазната. При 10% подоходни налози това прави дял от 2 на 100, изясни парламентарният секретар. Става дума за 600-700 млн. лева, които да остават у локалната власт, с цел да може да покрива разноските си. С тези пари биха могли да се заплащат всички лишени от финансиране и недофинансирани действия на общините.
Защото страната продължава да им трансферира действия и отговорности, без да е очакван запас за тях.
В развитите страни децентрализацията на приходите от дълго време е реалност. Там съвсем всички налози и такси са разграничени на следния принцип: нормативно е несъмнено какъв брой налог се заплаща на страната и какъв брой на общината. Ние сме на първобитно равнище. Около 50% от разноските за обществени услуги общините покриват със лични доходи, за останалите разчитат на дотации от централния бюджет.
Хроничните дефицити в общинските бюджети не са от през днешния ден. След три години ръководство на финансовия министър Симеон Дянков в първия кабинет на Бойко Борисов в тях се бяха появили рекордни дупки. Набеденият финансов "гуру " освен не допълваше направените разноски от локалната власт, само че я скубеше по проект. Тогава общините желаеха 1 милиарда лева от данъчната му пица. През 2009-а Дянков отхвърли да заплати 10% от парите за общините, заложени в бюджета. През идната година извади от тази сума нови 10 на 100, което значи, че с натрупването редукцията стана 20 на 100. С други думи, страната си е икономисала всеки пети лев от полагащото се на районите. И през 2011-а приръст на парите от страната към общините няма. Когато прави бюджета за сегашната година, финансовият министър видимо се вслуша във воплите на кметовете и си разреши една лицеприятна смяна - резервира бюджета им на равнището на 2011 година. Но пък оряза с към 20 млн. лева средствата за финансови разноски на общините и ги сведе до 50 млн. лв.. И в последна сметка неналичието на пари за пътища и улици, за поправки и градежи спря развиването им.
Политиката на наследниците на Дянков - и на Петър Чобанов, и на Владислав Горанов, по нищо не се разграничава от неговата.
Историята с настояването на общините два от десетте % налог върху приходите да остава на място замязя на гротеска, когато преди две години Министерството на финансите предложи за публично разискване план за закон, с който общините да получат право да таксуват приходите на жителите с сред 0 и 2 %. Извън десятъка! Това бе странна логичност - и до момента данъкът върху приходите у нас е 10 %. Ако предлагането на Министерството на финансите беше признато, на някои места той щеше да доближи 12 %.
Ярка илюстрация на това, че общините у нас нямат никаква финансова автономия, е фактът, че от всеки 100 лева постъпили налози едвам 4 лева влизат в общините. Това разяснява Силвия Георгиева, която от началото на 2018 година е изпълнителен шеф на Националното съдружие на общините в Република България.
"Дори и най-малката смяна, която способства за развиването и одобряването на съвременна локална власт в България, би донесла задоволство от всекидневната работа. А съвременна локална власт, съгласно мен, е тази, която обезпечава на своите жители сигурна, чиста и зелена среда с ниска степен на престъпност; мощна локална стопанска система с доста благоприятни условия за работа, еднакъв достъп до качествени обществени услуги и равни благоприятни условия за развиване през целия живот; обществено обективна общественост, където всеки човек има значение, уязвимите са предпазени и няма дискриминация. Мисия невъзможна до момента се оказва финансовата децентрализация на локалните управляващи ", установи със страдание тя.
Георгиева е оптимист и ще се опита посредством експертни разработки на НСОРБ да предложи на сътрудниците си в централната власт, а и на народните представители такива нормативни промени, които или да освободят локалните управляващи от несвойствени отговорности, или да обезпечат запас за осъществяването им. Тя дава и един образец с концепция, по която към този момент се работи - да се дават повече пълномощия и запаси за общините при обезпечаването на публичния ред и сигурност и контрола върху неправилното шофиране в обитаемоте места.
Аналитикът Георги Ангелов да вземем за пример е безапелационен, че децентрализацията дава благоприятни условия на общините да влагат повече. Централно разпределяните финансови вложения са лесна цел за орязване от държавното управление, предизвестява той. Местните бюджети не трябва да са прекомерно подвластни от променливите доходи (корпоративни налози, налози върху продажби на имоти), само че общините въпреки всичко е добре да получават дял от тези доходи, счита Ангелов. Той предлага да се ускори ролята на еврофондовете и кофинансирането, както и публично-частното партньорство, с цел да се насърчат частните вложения по места.
Има опция общинските пътища да бъдат включени към платената система за прекосяване и правите да се рехабилитират с пари от събраните такси, разясниха и представители на пътната организация.
"Настояваме да се обърне внимание и на мощно повредената - към този момент в сериозно положение, общинска пътна мрежа. Поради това на фона на настоящето предложение за изменение и въвеждането на тол таксите и електронните винетки предлагаме също част от тях - 20%, да постъпват в общинските бюджети за да се поддържа в обикновено, обичайно положение тази общинска пътна мрежа, разяснява Станчев. По думите му, ситуацията на някои места е нетърпимо, даже има непроходими пътища.
Сдружението упорства и за повишение на перото в бюджета, несъмнено за непредвидени разноски. Хората в него считат, че в този момент отредените 70 млн. лева за тази тенденция са извънредно незадоволителни.
"За над 250 млн. лева са настояванията към междуведомствената комисия за възобновяване на вреди. На този декор годишният бюджет от 70 млн. лева явно е извънредно непълен. Тези проблеми се натрупват
с години ", сподели специалистът. Дано отрасловите министри да ни извърнат внимание, надява се той. Сдружението на общините е имало предварителни диалози с тях още преди година и съгласно Станчев те проявявали схващане. Но резултатът до момента е "полуобещание ".
Прогнозите за приходите от тол таксата са те да са сред 800 млн. и 1 милиарда лева (сега са към 180 млн. лева.). Исканата от общините една пета от тях значи те да получат сред 160 и 200 млн. лв.. Реалистично е, съгласно Станчев, да се реализира единодушие на 10%, което като минималистичен вид би означавало към 80 млн. лева доход за локалната власт.
В момента общините получават от държавния бюджет като съставен елемент на дотацията за финансови разноски сред 40 млн. и 50 млн. лева за общински пътища. В Националната тактика за развиване на пътната мрежа е посочено, че за естественото поддържане и развиване на общинската пътна мрежа са нужни годишно 4-5 пъти повече - 190 млн. лв.. Ако централната власт се смили и отпусне 20% от приходите от тол таксите, това ниво ще бъде достигнато.
Общините обаче не са не запомнили и добре отлежалото си искане 20% от подоходните налози да остават при тях, а не да отиват централизирано в хазната. При 10% подоходни налози това прави дял от 2 на 100, изясни парламентарният секретар. Става дума за 600-700 млн. лева, които да остават у локалната власт, с цел да може да покрива разноските си. С тези пари биха могли да се заплащат всички лишени от финансиране и недофинансирани действия на общините.
Защото страната продължава да им трансферира действия и отговорности, без да е очакван запас за тях.
В развитите страни децентрализацията на приходите от дълго време е реалност. Там съвсем всички налози и такси са разграничени на следния принцип: нормативно е несъмнено какъв брой налог се заплаща на страната и какъв брой на общината. Ние сме на първобитно равнище. Около 50% от разноските за обществени услуги общините покриват със лични доходи, за останалите разчитат на дотации от централния бюджет.
Хроничните дефицити в общинските бюджети не са от през днешния ден. След три години ръководство на финансовия министър Симеон Дянков в първия кабинет на Бойко Борисов в тях се бяха появили рекордни дупки. Набеденият финансов "гуру " освен не допълваше направените разноски от локалната власт, само че я скубеше по проект. Тогава общините желаеха 1 милиарда лева от данъчната му пица. През 2009-а Дянков отхвърли да заплати 10% от парите за общините, заложени в бюджета. През идната година извади от тази сума нови 10 на 100, което значи, че с натрупването редукцията стана 20 на 100. С други думи, страната си е икономисала всеки пети лев от полагащото се на районите. И през 2011-а приръст на парите от страната към общините няма. Когато прави бюджета за сегашната година, финансовият министър видимо се вслуша във воплите на кметовете и си разреши една лицеприятна смяна - резервира бюджета им на равнището на 2011 година. Но пък оряза с към 20 млн. лева средствата за финансови разноски на общините и ги сведе до 50 млн. лв.. И в последна сметка неналичието на пари за пътища и улици, за поправки и градежи спря развиването им.
Политиката на наследниците на Дянков - и на Петър Чобанов, и на Владислав Горанов, по нищо не се разграничава от неговата.
Историята с настояването на общините два от десетте % налог върху приходите да остава на място замязя на гротеска, когато преди две години Министерството на финансите предложи за публично разискване план за закон, с който общините да получат право да таксуват приходите на жителите с сред 0 и 2 %. Извън десятъка! Това бе странна логичност - и до момента данъкът върху приходите у нас е 10 %. Ако предлагането на Министерството на финансите беше признато, на някои места той щеше да доближи 12 %.
Ярка илюстрация на това, че общините у нас нямат никаква финансова автономия, е фактът, че от всеки 100 лева постъпили налози едвам 4 лева влизат в общините. Това разяснява Силвия Георгиева, която от началото на 2018 година е изпълнителен шеф на Националното съдружие на общините в Република България.
"Дори и най-малката смяна, която способства за развиването и одобряването на съвременна локална власт в България, би донесла задоволство от всекидневната работа. А съвременна локална власт, съгласно мен, е тази, която обезпечава на своите жители сигурна, чиста и зелена среда с ниска степен на престъпност; мощна локална стопанска система с доста благоприятни условия за работа, еднакъв достъп до качествени обществени услуги и равни благоприятни условия за развиване през целия живот; обществено обективна общественост, където всеки човек има значение, уязвимите са предпазени и няма дискриминация. Мисия невъзможна до момента се оказва финансовата децентрализация на локалните управляващи ", установи със страдание тя.
Георгиева е оптимист и ще се опита посредством експертни разработки на НСОРБ да предложи на сътрудниците си в централната власт, а и на народните представители такива нормативни промени, които или да освободят локалните управляващи от несвойствени отговорности, или да обезпечат запас за осъществяването им. Тя дава и един образец с концепция, по която към този момент се работи - да се дават повече пълномощия и запаси за общините при обезпечаването на публичния ред и сигурност и контрола върху неправилното шофиране в обитаемоте места.
Аналитикът Георги Ангелов да вземем за пример е безапелационен, че децентрализацията дава благоприятни условия на общините да влагат повече. Централно разпределяните финансови вложения са лесна цел за орязване от държавното управление, предизвестява той. Местните бюджети не трябва да са прекомерно подвластни от променливите доходи (корпоративни налози, налози върху продажби на имоти), само че общините въпреки всичко е добре да получават дял от тези доходи, счита Ангелов. Той предлага да се ускори ролята на еврофондовете и кофинансирането, както и публично-частното партньорство, с цел да се насърчат частните вложения по места.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ