Посетителите на Военноисторическия музей търсят скритото послание на Апостола до тях
Националният военноисторически музей отбелязва 150-годишнита от гибелта на Васил Левски като дава опция на посетителите да видят непрекъснатата експозиция и да се включат в самодейността „ Пътят към Левски “, където всеки от тях да измине посвоему експозиционното пространство до движимостите на Апостола на свободата, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Деяна Костова от Националния военноисторически музей изясни пред БГНЕС, че концепцията в Деня на отворените порти на 18 и 19 февруари е посетителите освен да видят движимостите на Левски, които се съхраняват в музея, само че и да научат повече за неговия живот, да имат опция да се срещнат с думите му, които доближават да нас в писмата и тефтерчето му, да видят съхранените фотоси, които се пазят в музея, както и да почувстват по какъв метод личността на Апостола отеква и в нашето съвремие. „ А когато стигнат до витрината, пред която се намираме сега, те ще имат опция да видят и най-голямата сбирка от непокътнати и достоверни движимости на Васил Левски “, означи тя.
Костова добави, че в музея се съхраняват косите на Апостола на свободата, неговото кръстче, персоналният му револвер и тасчето му за вода. „ Всяка една от тези движимости има извънредно любопитна история и метод, по който стига до музея “, заяви тя и добави, че косите му, всички знаят, той отрязва през 1864 година, когато взема решение да приключи службата си към Бога и да се посвети на битката за свободата на България, дава ги на своята майка, която ги пази до гибелта си през 1878 година
„ След това по-голямата му сестра Яна продължава да съхранява в нейното семейство косите на брат си, до момента в който през 1907 година, когато страната към този момент е доста по-укрепнала, когато националният мавзолей е към този момент построен и Левски е заел своето справедливо място в него, сестра му взема решение, че в действителност е роля на страната да дефинира къде да бъдат съхранявани тези коси “, описа Костова. Яна предава косите на брат си на Министерството на националното просвещение с писмо, в което моли министъра самичък да реши къде да бъдат непокътнати косите на оня страдалец, който увисва на бесилото в същия този град, който е столица на тази свободна България, за която той дава живота си.
„ Косите са непокътнати в тогавашния Етнографски музей и 20-ина години по-късно, през 1942 година, по самодейност на тогавашния Главен боен музей, днешният Военноисторически музей, е взето решение да бъдат трансферирани в нашия музей. Един административен акт, бихме споделили, който, обаче, се оказва съдбоносен, тъй като единствено две години по-късно Етнографският музей е ударен от бомба по време на бомбардировките над София и огромна част от неговите сбирки изгарят “, описа още Костова. По думите ѝ може би косите на Апостола също щяха да бъдат изгубени, в случай че не са били преместени по-рано.
Посетителите на Военноисторическия музей могат да видят персоналното оръжие на Левски – неговият револвер, което той носи непрекъснато със себе си и постоянно употребява в заклеването на революционни комитети, както е показано на една от картините, изложени в пространството, отдадено на Апостола.
„ Друг любопитен експонат е неговото кръстче, което през 1973 година наши сътрудници, по време на реставраторската работа, съумяват да отворят, защото на гърба му има прикачен медальон. В медальона намират още едно кичурче коса, изпращат го за съпоставяне в Института по криминология и криминалистика към Министерство на вътрешните работи, и там е открито освен че кичурът коса от кръстчето, принадлежал на Апостола, само че и за пръв път е открита неговата кръвна група “, акцентира Костова и посочи, че кръвната му група е нулева. „ Както аз обичам да споделям: една прелестна метафора за целия живот на Апостола, който дава на всички, само че взима единствено от себе си “, сподели още тя.
Освен всички любопитни истории, които посетителите на Военноисторическия музей, ще видят, техните деца също ще имат опция да научат освен това за Левски и за неговата организация по един любопитен метод. „ Подготвили сме им играта „ Тайна поща “, като тук, в музея, те ще търсят скритото обръщение на Апостола до тях, а най-бързите 100 от тях, ще получат и специфична премия “, заключи Деяна Костова. /БГНЕС
Деяна Костова от Националния военноисторически музей изясни пред БГНЕС, че концепцията в Деня на отворените порти на 18 и 19 февруари е посетителите освен да видят движимостите на Левски, които се съхраняват в музея, само че и да научат повече за неговия живот, да имат опция да се срещнат с думите му, които доближават да нас в писмата и тефтерчето му, да видят съхранените фотоси, които се пазят в музея, както и да почувстват по какъв метод личността на Апостола отеква и в нашето съвремие. „ А когато стигнат до витрината, пред която се намираме сега, те ще имат опция да видят и най-голямата сбирка от непокътнати и достоверни движимости на Васил Левски “, означи тя.
Костова добави, че в музея се съхраняват косите на Апостола на свободата, неговото кръстче, персоналният му револвер и тасчето му за вода. „ Всяка една от тези движимости има извънредно любопитна история и метод, по който стига до музея “, заяви тя и добави, че косите му, всички знаят, той отрязва през 1864 година, когато взема решение да приключи службата си към Бога и да се посвети на битката за свободата на България, дава ги на своята майка, която ги пази до гибелта си през 1878 година
„ След това по-голямата му сестра Яна продължава да съхранява в нейното семейство косите на брат си, до момента в който през 1907 година, когато страната към този момент е доста по-укрепнала, когато националният мавзолей е към този момент построен и Левски е заел своето справедливо място в него, сестра му взема решение, че в действителност е роля на страната да дефинира къде да бъдат съхранявани тези коси “, описа Костова. Яна предава косите на брат си на Министерството на националното просвещение с писмо, в което моли министъра самичък да реши къде да бъдат непокътнати косите на оня страдалец, който увисва на бесилото в същия този град, който е столица на тази свободна България, за която той дава живота си.
„ Косите са непокътнати в тогавашния Етнографски музей и 20-ина години по-късно, през 1942 година, по самодейност на тогавашния Главен боен музей, днешният Военноисторически музей, е взето решение да бъдат трансферирани в нашия музей. Един административен акт, бихме споделили, който, обаче, се оказва съдбоносен, тъй като единствено две години по-късно Етнографският музей е ударен от бомба по време на бомбардировките над София и огромна част от неговите сбирки изгарят “, описа още Костова. По думите ѝ може би косите на Апостола също щяха да бъдат изгубени, в случай че не са били преместени по-рано.
Посетителите на Военноисторическия музей могат да видят персоналното оръжие на Левски – неговият револвер, което той носи непрекъснато със себе си и постоянно употребява в заклеването на революционни комитети, както е показано на една от картините, изложени в пространството, отдадено на Апостола.
„ Друг любопитен експонат е неговото кръстче, което през 1973 година наши сътрудници, по време на реставраторската работа, съумяват да отворят, защото на гърба му има прикачен медальон. В медальона намират още едно кичурче коса, изпращат го за съпоставяне в Института по криминология и криминалистика към Министерство на вътрешните работи, и там е открито освен че кичурът коса от кръстчето, принадлежал на Апостола, само че и за пръв път е открита неговата кръвна група “, акцентира Костова и посочи, че кръвната му група е нулева. „ Както аз обичам да споделям: една прелестна метафора за целия живот на Апостола, който дава на всички, само че взима единствено от себе си “, сподели още тя.
Освен всички любопитни истории, които посетителите на Военноисторическия музей, ще видят, техните деца също ще имат опция да научат освен това за Левски и за неговата организация по един любопитен метод. „ Подготвили сме им играта „ Тайна поща “, като тук, в музея, те ще търсят скритото обръщение на Апостола до тях, а най-бързите 100 от тях, ще получат и специфична премия “, заключи Деяна Костова. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ