Силвия Пеева: Дано върнем блясъка на женския баскетбол, всички треньори трябва да работим за общата кауза
Националният селекционер на баскетболния отбор на България за девойки до 16-годишна възраст и треньор в школата на БК Славия, Силвия Пеева, даде извънредно изявление за Gong.bg . Бившата състезателка изрази гордостта си от мощното показване на девойките до 12 години на „ белите “, които тя водеше през този сезон. Тя изрази вярата си, че тези девойки ще запазят пристрастеността си за играта и ще се трансфорат в новото златно потомство на Славия.
Пеева не пропусна да приказва и за обстановката в детско-юношеския баскетбол у нас, изтъквайки неналичието на задоволително мачове и по-слабата физическа подготовка като част от аргументите за по-ниското равнище на родния женски баскетбол. Разбира се, тя добави, че и финансирането на този спорт все още е извънредно незадоволително. Селекционерът прикани всички свои сътрудници постоянно да помнят, че всеки треньор работи в името на основаването на най-хубавите състезателки, които да популяризират името на България на интернационалната сцена.
Здравей, Силвия! Сезонът за водения от теб набор – девойки до 12 години, завърши много сполучливо. Как оценяваш изцяло акцията?
Аз съм доста горда с девойките, чудесно е представянето. Първо, участвахме в една доста конкурентна дивизия, в която участваха 30 тима от цялата страна. За Финалите се класираха 12 отбора, а ние завършихме 6-ти. Тимът е на 70% новак, единствено няколко от девойките бяха упражнявали преди този момент с моя колежка. Момичетата в последна сметка се оказаха общо взето на едно равнище, което се оказа положително. Имахме и още едно момиче, което играе от 5 години. Прескочихме тимове, които са дружно 3-4 години, което не е по никакъв начин малко. Убедена съм, че следващата година тези девойки ще са още по-мотивирани. Хубави девойки, надарени, с готовност и доста мотивация. Надявам се точно те да са бъдещето на Славия и да ни дърпат към триумфи.
Кое беше най-голямото предизвикателство предвид на огромния брой начинаещи девойки?
Най-важно е да има тим и колектив, да знаят, че всяка една може да разчита на другата. Постоянно го употребявам това при разборите си – един тим е толкоз мощен, колкото е последния човек на пейката. Всяко едно момиче гореше, с цел да влезе на терена и да се потвърди. Запалиха се доста с победи. В началото имах терзания, тъй като имахме тежки загуби. Това беше обикновено, тъй като играхме против по-обиграни отбори. Това го споделих и на тях и на родителите. С напредването на времето идват и резултатите, в случай че се положат нужните старания. Радвам се, че още първата година съумях да ги накарам да упражняваме по 4 пъти в седмицата. Според мен преимущество ни даде, че направихме прекрасен лагер в Самоков по време на пролетната почивка. Там видяха каква са двуразови тренировки и успяхме да създадем цели 13 тренировки. Там израснаха и това ни даде подтик за финалната фаза. Бях предизвестила родителите, че от тях желая единствено овации. Аз съм задоволително претенциозна и взискателна.
При сърбите е измислено добре, защото там няма резултат в мини баскетбола. При нас се получиха някои загуби с 60-70 точки. Изискват се доста тренировки, с цел да се стопи разликата, само че не е непостижимо. Радвам се, че девойките демонстрираха резистентност и не се предадоха, а по-късно даже започнахме да побеждаваме част от отборите, които преди този момент ни биеха. В България има една неколегиалност да се бие с излишно огромни разлики, изключително в тези дребни възрасти.
Спомена за работата с родителите, което е обичаен проблем у нас. Колко беше значимо да се построи една подкрепяща среда за децата и какъв брой дружелюбни бяха родителите?
Засега мога да се похваля с съответни родители, които слушат всичко и не пресоляват манджата. Ако от детето се изисква прекомерно доста от родителите, то ще прегори. Това е роля на треньора - да бъде придирчив, до момента в който родителите би трябвало да поддържат.
Кои са идващите стъпки за този набор, имайки поради, че следват най-важните години за развиването на девойките?
Най-важно е да се поддържа равнището на любов към спорта, което става главно с мачове. Това е от огромните проблеми на нашата федерация, защото броя на срещите на тази възраст е извънредно дребна. Според европейския стандарт 14-годишните играят най-малко по 40 мача на година, до момента в който на 16 приказваме за съвсем 60, даже и без интернационалните шампионати.
Ролята на треньора, несъмнено, е доста основополагаща. Той би трябвало да упорства и за присъединяване на интернационалните шампионати. Ние участвахме в един шампионат в Милано, като Славия също провежда годишно интернационален шампионат в чест на великата Ваня Войнова. Много по-добре е да се играе против най-хубавите в Европа, с цел да ги гоним тях. Няма смисъл да се съпоставяме със слаби отбори.
Как може да се реши казусът с дребното мачове у нас на подрастващо равнище?
Контролите са най-хубавият метод. Ясно ми е, че и на федерацията ѝ е мъчно, защото изключително в София има доста тимове и не чак толкоз доста зали и съдии. Решение на този проблем обаче има. Има доста учебни заведения с хубави салони, които може да се употребяват за тези цели. Тези зали може да се употребяват в неучебни дни, че и в образователни, след 19 часа. Само би трябвало да се откри решение за съдии. Видях в Милано, примерно, по какъв начин свирят съдии, които бяха старша-възраст. Няма потребност от доста висококвалифицирани съдии, належащо е единствено да се играе.
Не на последно място при нас липсва годишен календар. В Италия видях по какъв начин треньор ми извади стратегия за мачовете до май месец. При нас това липсва, а въвеждането му може да е в облекчение и на родителите, с цел да могат да възнамеряват фамилните ваканции, без това да въздейства на подготвителния развой. В тези стратегии попадаха по 2 мача на седмица. Там изпускаме доста, защото състезател се основава с мачове, освен с тренировки.
Има ли проблем, че липсват двуразовите тренировки у нас?
С напредването на годините се убедих, че това надалеч не е чак толкоз наложително. Бях във Валенсия предходната година. С националния тим до 16 години играхме против първенеца в тази възраст и те ни споделиха, че упражняват по 4 пъти на седмица, по два часа всяка подготовка. Това демонстрира, че не е наложително да се приказва за двуразови тренировки.
Има ли проблем с физическата подготовка у нас?
Абсолютно, защото баскетболът, както всеки различен спорт, към този момент се трансформира в лека атлетика. Важно е най-малко веднъж да се тренира кондиционно, в случай че може и повече. През годините съм работила с кондиционни треньори, само че с времето започнах и самичък да провеждам тези неща. Преди да стана треньор по баскетбол, се бях замислила да се насоча и към кондиционен треньор, тъй че ми е забавно. Нямаме доста благоприятни условия у нас да ангажирам кондиционни треньори и по тази причина всеки обособен треньор би трябвало да прави това самичък. В другите възрасти би трябвало да се гледат разнообразни атлетически аспекти, несъмнено.
Необходимо ли е да се заимстват повече хрумвания от Европа, да се провеждат повече семинари с задгранични лектори, с цел да се подвига равнището на българския баскетбол?
Винаги има потребност. През последните години имаше много семинари с непознати лектори. Имах възприятието, че нещата, които ни се преподаваха, не се виждаха на процедура. Най-много персонално на мен ми оказа помощ, че имах щастието да попадна в един курс на ФИБА, който е най-големият в Европа за образование на треньори. Това е тригодишен обучителен курс, като част от лекторите ми бяха Пабло Ласо, Кокошков, Ненад Рунич, който е измежду най-изявените професори по баскетбол, Аячибек, Пешич – учихме се от най-големите имена. Там научихме точно по какъв начин се построяват играчи от 14 до 20-годишна възраст. Видяхме по какъв начин работят най-хубавите треньори, меката на баскетбола.
Личното ми мнение е, че треньорите сами би трябвало да се учат. Колкото и семинари да има, то в последна сметка е значимо желанието за развиване. Има много треньори, които приключиха тези курсове, само че по-късно не се занимават с баскетбол или не станаха изключително сполучливи. За мен треньорството е предопределение, което би трябвало да го искаш, да имаш неизчерпаема сила и да гориш в работата. Това видях във всеки един от тези лектори.
В момента си отпред на на националния тим до 16 години. Има ли девойки със заложби да заиграят професионален баскетбол?
Имаме надарени девойки, сигурно. Те имат още време, с цел да се развиват, само че истината е, че би трябвало да се работи доста. Видях качество, само че и видях, че не се е работело задоволително. Не желая да наскърбявам никой треньор, тъй като всеки един дава всичко от себе, само че има детайли в играта, на които би трябвало да се обръща повече внимание. Играе се прекомерно постепенно. На 15 към този момент се чака, че може да играят баскетбол без заучени комбинации. Ако обаче си привикнал години наред на сходен фасон и си оставал изолиран в моменти от играта, то става по-трудно да се трансформират навиците към 16-17-годишна възраст. Трябва да се работи с всяко дете еднообразно и да се дава късмет, тъй като съм виждал образци за деца, които имат доста благоприятни условия, само че са подценявани. Забелязвам, че липсва интензитет в тренировките и това се трансферира в мачовете. Ще се постарая да поправя това в границите на идните лагери.
Деца има, това е несъмнено, само че всички би трябвало да работим, с цел да ги развиваме. Всички би трябвало да са наясно, че имаме обща цел и идея, а точно основаването на девойки, които да вдигнат равнището на националния тим. Това е лицето на България и това е труда на всички. Аз ще работя с труда на сътрудниците, от който ще желая да изстискам оптималното. Сигурен съм, че доста от тези девойки играят на не повече от 60% от капацитета си. Гледах финалите на 16-годишните и несъмнено равнището ми се коства, че през 2023-а година баскетболът би трябвало да е по-силно развъртян.
Именно от тази възраст ли започваме да изоставаме по отношение на другите народи?
Определено. В момента женското състезание е на доста ниско равнище и федерацията желае да рестартира нещата в този момент. Повечето състезателки се отчайват, тъй като на 19 осъзнават, че няма къде да отидат или няма да има кой да им заплаща заплата, с което да подтиква труда им. Доста девойки се надяват да стигнат до цялостна стипендия в Съединени американски щати след завършването на гимназията. Не всеки може да подсигурява 200 хиляди лв. за прехрана на децата в Америка, което би било покрито от стипендията.
В последния сезон имаше два тима с порядъчен бюджет – Монтана и Берое. Надяваме, че ще стартират да изникват и спонсори, които да наливат средства, а с това и да се подтиква желанието на тези девойки да осъществят фантазиите си.
Трябва ли и страната да се включи по-активно във връзка с финансирането?
Категорично, това би било огромен плюс и ще помогне за развиването на женския баскетбол. Историята демонстрира, че у нас женският баскетбол постоянно е имал триумфи и е значимо да се опитаме да възродим положителните дни.
Има ли вяра Славия още веднъж да има женски тим от идващия сезон?
Знам, че актуалният президент, Михаил Йотов, има голямо предпочитание да стори това, защото беше и една от фантазиите на предходния ни президент и негов татко. Не знам дали в този момент е подобаващ миг, защото сега школата не е задоволително сполучлива, най-много в старша възраст. Идеята е школата да подкрепя и зарежда женския отбор с фрагменти, единствено по този начин може да се построи ясна тактика за развиване.
Колко значимо е да има мощен женски отбор, който да подтиква девойките от школата?
За мен това е доста значимо. Така децата ще имат образци, които да гледат онлайн. Хубаво е девойките да пълнят залата, да се поддържа един мощен женски тим, който да печели шампионски трофеи и по този начин се развива същински женската част на спорта. В последните години, въпреки това, имаше мощни женски отбори, които обаче залагаха напълно на чужденки, без да имат задоволително мощна школа, което за мен не е вярна тактика, без да наемам никого с мнението си.
И за край, Силвия – какво си поисквам в персонален и професионален проект, както и за българския баскетбол в идващите месеци?
За себе си поисквам здраве. Тези девойки, които се показаха мощно на финалите, се надявам да не престават да упражняват интензивно и да играят със същия тласък. С националния тим си поисквам хубаво показване, без да слагам съответни цели. Искам в женския баскетбол да работят хора, които знаят, могат и горят за спорта, а не на последно място и да са малко луди и да не се опасяват да демонстрират концепциите си.
Пеева не пропусна да приказва и за обстановката в детско-юношеския баскетбол у нас, изтъквайки неналичието на задоволително мачове и по-слабата физическа подготовка като част от аргументите за по-ниското равнище на родния женски баскетбол. Разбира се, тя добави, че и финансирането на този спорт все още е извънредно незадоволително. Селекционерът прикани всички свои сътрудници постоянно да помнят, че всеки треньор работи в името на основаването на най-хубавите състезателки, които да популяризират името на България на интернационалната сцена.
Здравей, Силвия! Сезонът за водения от теб набор – девойки до 12 години, завърши много сполучливо. Как оценяваш изцяло акцията?
Аз съм доста горда с девойките, чудесно е представянето. Първо, участвахме в една доста конкурентна дивизия, в която участваха 30 тима от цялата страна. За Финалите се класираха 12 отбора, а ние завършихме 6-ти. Тимът е на 70% новак, единствено няколко от девойките бяха упражнявали преди този момент с моя колежка. Момичетата в последна сметка се оказаха общо взето на едно равнище, което се оказа положително. Имахме и още едно момиче, което играе от 5 години. Прескочихме тимове, които са дружно 3-4 години, което не е по никакъв начин малко. Убедена съм, че следващата година тези девойки ще са още по-мотивирани. Хубави девойки, надарени, с готовност и доста мотивация. Надявам се точно те да са бъдещето на Славия и да ни дърпат към триумфи.
Кое беше най-голямото предизвикателство предвид на огромния брой начинаещи девойки?
Най-важно е да има тим и колектив, да знаят, че всяка една може да разчита на другата. Постоянно го употребявам това при разборите си – един тим е толкоз мощен, колкото е последния човек на пейката. Всяко едно момиче гореше, с цел да влезе на терена и да се потвърди. Запалиха се доста с победи. В началото имах терзания, тъй като имахме тежки загуби. Това беше обикновено, тъй като играхме против по-обиграни отбори. Това го споделих и на тях и на родителите. С напредването на времето идват и резултатите, в случай че се положат нужните старания. Радвам се, че още първата година съумях да ги накарам да упражняваме по 4 пъти в седмицата. Според мен преимущество ни даде, че направихме прекрасен лагер в Самоков по време на пролетната почивка. Там видяха каква са двуразови тренировки и успяхме да създадем цели 13 тренировки. Там израснаха и това ни даде подтик за финалната фаза. Бях предизвестила родителите, че от тях желая единствено овации. Аз съм задоволително претенциозна и взискателна.
При сърбите е измислено добре, защото там няма резултат в мини баскетбола. При нас се получиха някои загуби с 60-70 точки. Изискват се доста тренировки, с цел да се стопи разликата, само че не е непостижимо. Радвам се, че девойките демонстрираха резистентност и не се предадоха, а по-късно даже започнахме да побеждаваме част от отборите, които преди този момент ни биеха. В България има една неколегиалност да се бие с излишно огромни разлики, изключително в тези дребни възрасти.
Спомена за работата с родителите, което е обичаен проблем у нас. Колко беше значимо да се построи една подкрепяща среда за децата и какъв брой дружелюбни бяха родителите?
Засега мога да се похваля с съответни родители, които слушат всичко и не пресоляват манджата. Ако от детето се изисква прекомерно доста от родителите, то ще прегори. Това е роля на треньора - да бъде придирчив, до момента в който родителите би трябвало да поддържат.
Кои са идващите стъпки за този набор, имайки поради, че следват най-важните години за развиването на девойките?
Най-важно е да се поддържа равнището на любов към спорта, което става главно с мачове. Това е от огромните проблеми на нашата федерация, защото броя на срещите на тази възраст е извънредно дребна. Според европейския стандарт 14-годишните играят най-малко по 40 мача на година, до момента в който на 16 приказваме за съвсем 60, даже и без интернационалните шампионати.
Ролята на треньора, несъмнено, е доста основополагаща. Той би трябвало да упорства и за присъединяване на интернационалните шампионати. Ние участвахме в един шампионат в Милано, като Славия също провежда годишно интернационален шампионат в чест на великата Ваня Войнова. Много по-добре е да се играе против най-хубавите в Европа, с цел да ги гоним тях. Няма смисъл да се съпоставяме със слаби отбори.
Как може да се реши казусът с дребното мачове у нас на подрастващо равнище?
Контролите са най-хубавият метод. Ясно ми е, че и на федерацията ѝ е мъчно, защото изключително в София има доста тимове и не чак толкоз доста зали и съдии. Решение на този проблем обаче има. Има доста учебни заведения с хубави салони, които може да се употребяват за тези цели. Тези зали може да се употребяват в неучебни дни, че и в образователни, след 19 часа. Само би трябвало да се откри решение за съдии. Видях в Милано, примерно, по какъв начин свирят съдии, които бяха старша-възраст. Няма потребност от доста висококвалифицирани съдии, належащо е единствено да се играе.
Не на последно място при нас липсва годишен календар. В Италия видях по какъв начин треньор ми извади стратегия за мачовете до май месец. При нас това липсва, а въвеждането му може да е в облекчение и на родителите, с цел да могат да възнамеряват фамилните ваканции, без това да въздейства на подготвителния развой. В тези стратегии попадаха по 2 мача на седмица. Там изпускаме доста, защото състезател се основава с мачове, освен с тренировки.
Има ли проблем, че липсват двуразовите тренировки у нас?
С напредването на годините се убедих, че това надалеч не е чак толкоз наложително. Бях във Валенсия предходната година. С националния тим до 16 години играхме против първенеца в тази възраст и те ни споделиха, че упражняват по 4 пъти на седмица, по два часа всяка подготовка. Това демонстрира, че не е наложително да се приказва за двуразови тренировки.
Има ли проблем с физическата подготовка у нас?
Абсолютно, защото баскетболът, както всеки различен спорт, към този момент се трансформира в лека атлетика. Важно е най-малко веднъж да се тренира кондиционно, в случай че може и повече. През годините съм работила с кондиционни треньори, само че с времето започнах и самичък да провеждам тези неща. Преди да стана треньор по баскетбол, се бях замислила да се насоча и към кондиционен треньор, тъй че ми е забавно. Нямаме доста благоприятни условия у нас да ангажирам кондиционни треньори и по тази причина всеки обособен треньор би трябвало да прави това самичък. В другите възрасти би трябвало да се гледат разнообразни атлетически аспекти, несъмнено.
Необходимо ли е да се заимстват повече хрумвания от Европа, да се провеждат повече семинари с задгранични лектори, с цел да се подвига равнището на българския баскетбол?
Винаги има потребност. През последните години имаше много семинари с непознати лектори. Имах възприятието, че нещата, които ни се преподаваха, не се виждаха на процедура. Най-много персонално на мен ми оказа помощ, че имах щастието да попадна в един курс на ФИБА, който е най-големият в Европа за образование на треньори. Това е тригодишен обучителен курс, като част от лекторите ми бяха Пабло Ласо, Кокошков, Ненад Рунич, който е измежду най-изявените професори по баскетбол, Аячибек, Пешич – учихме се от най-големите имена. Там научихме точно по какъв начин се построяват играчи от 14 до 20-годишна възраст. Видяхме по какъв начин работят най-хубавите треньори, меката на баскетбола.
Личното ми мнение е, че треньорите сами би трябвало да се учат. Колкото и семинари да има, то в последна сметка е значимо желанието за развиване. Има много треньори, които приключиха тези курсове, само че по-късно не се занимават с баскетбол или не станаха изключително сполучливи. За мен треньорството е предопределение, което би трябвало да го искаш, да имаш неизчерпаема сила и да гориш в работата. Това видях във всеки един от тези лектори.
В момента си отпред на на националния тим до 16 години. Има ли девойки със заложби да заиграят професионален баскетбол?
Имаме надарени девойки, сигурно. Те имат още време, с цел да се развиват, само че истината е, че би трябвало да се работи доста. Видях качество, само че и видях, че не се е работело задоволително. Не желая да наскърбявам никой треньор, тъй като всеки един дава всичко от себе, само че има детайли в играта, на които би трябвало да се обръща повече внимание. Играе се прекомерно постепенно. На 15 към този момент се чака, че може да играят баскетбол без заучени комбинации. Ако обаче си привикнал години наред на сходен фасон и си оставал изолиран в моменти от играта, то става по-трудно да се трансформират навиците към 16-17-годишна възраст. Трябва да се работи с всяко дете еднообразно и да се дава късмет, тъй като съм виждал образци за деца, които имат доста благоприятни условия, само че са подценявани. Забелязвам, че липсва интензитет в тренировките и това се трансферира в мачовете. Ще се постарая да поправя това в границите на идните лагери.
Деца има, това е несъмнено, само че всички би трябвало да работим, с цел да ги развиваме. Всички би трябвало да са наясно, че имаме обща цел и идея, а точно основаването на девойки, които да вдигнат равнището на националния тим. Това е лицето на България и това е труда на всички. Аз ще работя с труда на сътрудниците, от който ще желая да изстискам оптималното. Сигурен съм, че доста от тези девойки играят на не повече от 60% от капацитета си. Гледах финалите на 16-годишните и несъмнено равнището ми се коства, че през 2023-а година баскетболът би трябвало да е по-силно развъртян.
Именно от тази възраст ли започваме да изоставаме по отношение на другите народи?
Определено. В момента женското състезание е на доста ниско равнище и федерацията желае да рестартира нещата в този момент. Повечето състезателки се отчайват, тъй като на 19 осъзнават, че няма къде да отидат или няма да има кой да им заплаща заплата, с което да подтиква труда им. Доста девойки се надяват да стигнат до цялостна стипендия в Съединени американски щати след завършването на гимназията. Не всеки може да подсигурява 200 хиляди лв. за прехрана на децата в Америка, което би било покрито от стипендията.
В последния сезон имаше два тима с порядъчен бюджет – Монтана и Берое. Надяваме, че ще стартират да изникват и спонсори, които да наливат средства, а с това и да се подтиква желанието на тези девойки да осъществят фантазиите си.
Трябва ли и страната да се включи по-активно във връзка с финансирането?
Категорично, това би било огромен плюс и ще помогне за развиването на женския баскетбол. Историята демонстрира, че у нас женският баскетбол постоянно е имал триумфи и е значимо да се опитаме да възродим положителните дни.
Има ли вяра Славия още веднъж да има женски тим от идващия сезон?
Знам, че актуалният президент, Михаил Йотов, има голямо предпочитание да стори това, защото беше и една от фантазиите на предходния ни президент и негов татко. Не знам дали в този момент е подобаващ миг, защото сега школата не е задоволително сполучлива, най-много в старша възраст. Идеята е школата да подкрепя и зарежда женския отбор с фрагменти, единствено по този начин може да се построи ясна тактика за развиване.
Колко значимо е да има мощен женски отбор, който да подтиква девойките от школата?
За мен това е доста значимо. Така децата ще имат образци, които да гледат онлайн. Хубаво е девойките да пълнят залата, да се поддържа един мощен женски тим, който да печели шампионски трофеи и по този начин се развива същински женската част на спорта. В последните години, въпреки това, имаше мощни женски отбори, които обаче залагаха напълно на чужденки, без да имат задоволително мощна школа, което за мен не е вярна тактика, без да наемам никого с мнението си.
И за край, Силвия – какво си поисквам в персонален и професионален проект, както и за българския баскетбол в идващите месеци?
За себе си поисквам здраве. Тези девойки, които се показаха мощно на финалите, се надявам да не престават да упражняват интензивно и да играят със същия тласък. С националния тим си поисквам хубаво показване, без да слагам съответни цели. Искам в женския баскетбол да работят хора, които знаят, могат и горят за спорта, а не на последно място и да са малко луди и да не се опасяват да демонстрират концепциите си.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ