3 март и митът за безкористната Освободителка
Националният празник подготвя към саморефлексия. Сред безконечните тематики, които 3-ти март извиква в българското национално схващане, са връзките с Русия и смисълът и смисъла на патриотизма. Двете „ исторически сюжетни линии”, несъмнено, са свързани.
В „ Русия се завръща на Балканите” Димитър Бечев пази тезата, че връзките сред балканските държавни управления и Кремъл постоянно са почивали на тънки сметки. „ Това, което прозира под приповдигнатата изразителност за приятелство, панславизъм, православна взаимност и исторически връзки, постоянно е недопечен опортюнизъм”. Владимир Гелман отбелязва, че „ идеологията евентуално е минимум значимият фактор в съветската политика след рухването на Съветския съюз”. В своя подигравателен манифест към балканските държавници Флориан Бийбър добавя „ Владетелят” (1513 г.) на Николо Макиавели. Той заключава, че изискване за триумф в „ барутния погреб на Европа” продължава да бъде майсторското жонглиране сред Запада и Изтока, сред НАТО и Европейски Съюз, от една страна, и Русия, от друга.
Внимателният разбор на историческите документи разкрива, че ролята на Русия в Освободителната война (1877-1878 г.) надалеч не е била въодушевена от алтруистични съображения. Тя е била артикул на имперска политика. „ Царското държавно управление преследваше във войната с Турция завоевателни цели и единствено ползваше лозунга на една освободителна война”, това се признава в издадената от Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики „ История на България” (1954 г.). Както отбелязва писателят бежанец Стефан Попов в очерка си „ България и Европа”, злополучният Берлински конгрес е неминуем. Прелиминарният Санстефански кротичък контракт от 3 март 1878 година е резултат от волунтаризма на съветската дипломация, която работи преждевременно и несръчно, без да обезпечи поддръжката на другите Велики сили. Така се ражда необятно пропагандираният мит за Русия – освободителката, закрилницата, бранеща нашето родно място от злите западни конспиратори, които са го осакатили.
" Неблагодарната " България
Легендата се употребява с пропагандна цел в спорната история на връзките сред Русия и България. А в годините след края на Студената война митът е припомнян от представители на Кремъл, с цел да внуши виновност на блудната щерка – България – която, предавайки своя ангел пазител, намерила кей във „ вражеските съюзи” НАТО и Европейски Съюз. Например, заслугите на Русия - Освободителката бяха изтъкнати с моралистичен звук предходната година от съветския патриарх–кагебист Кирил при неговото посещаване в „ неблагодарната” България. Много е допустимо да чуем сходни укорителни думи и от Дмитрий Медведев, който ще бъде в България на 4-ти и 5-ти март.
Тази плоска, много грубовата „ прочувствена манипулация”, става известно, прави работа. Макар водачите на балканските страни, включително и българските политици, да не пропущат да флиртуват с Москва, дегизирайки циничния прагматизъм в сакралните одежди на духовното единство сред славянските нации, измежду забележителна част от хората маската минава за „ чиста монета”. Въпреки че 70% от българите утвърждават участието на страната в Европейски Съюз (според изследване на „ Екзакта”, оповестено през април 2018 г.), България е единствената членка на Европейски Съюз и НАТО, в която популацията е разграничено, както твърди отчет на Globsec от януари 2018 година, по въпроса за това, „ кое е по-добро”: демократичната народна власт (42%) или авторитаризмът (37%), като 70% показват, че „ харесват съветския президент Владимир Путин”.
Инструментите за влияние
Връщайки се към визитата на господин Медведев, би трябвало да се уточни, че позитивният резултат от този вид „ аудиенции” е в това, че те постоянно осветяват съветските емисари в България. Така стигаме до спонсорирания от Русия национализъм или по-точно коренен популизъм, представян като кръстоносен поход в отбрана на консервативните християнски полезности. Можем единствено да се запитаме в случай че, както твърди L`Espresso, италианският вицепремиер Салвини и неговата Лига са получили 3 млн. евро от Кремъл, с какъв брой ли са се облагодетелствали българските другари на Владимир Путин? Сделката, захранила Лигата в навечерието на европейските избори, е за продажба на дизелово гориво.
Енергетиката евентуално е най-важният инструмент за влияние, употребен от Кремъл. Руските олигарси и политиците, които ги дирижират, бързо схванаха, че в света на „ победилия капитализъм” финансовото „ мотивиране” е по-убедително от всяка идеология. Турски поток 2 ще бъде предмет на диалозите сред Медведев и Борисов в София. В този подтекст, президентът Радев се втурна овреме на барикадата. Той избра много неуместно място – срещата на НАТО в Кошице. Там съобщи, че е направил нужното в документ от срещата да отпаднат текстове, които „ заплашват реализацията на значими инфраструктурни планове от наш народен интерес”.
Хладна лобистка сянка
Г-н Цветанов побърза да съпостави президента с Мадуро, забравяйки че ръководещите са тези, които размразиха плана АЕЦ „ Белене”. Впоследствие се оказа, че в Кошице Радев е подписал декларация, в която се осъжда нападателната политика на Кремъл. Вицепремиерът Каракачанов подреди „ противодействие” на хибридните закани, само че укори Брюксел в „ двоен стандарт” към Русия.
Жонглирането сред Русия и Запада е рисковано и може да има висока политическа цена. Тарикатските опити за седене на два стола най-често приключват с проваляне. Същевременно над олтара на българския национализъм не престават да стоят непознати икони, да се веят непознати флагове.
И когато приказваме за „ материализирането на визитата” на Медведев (по израза на Радев), построяването на „ газовото хъбче” (с думите на господин Борисов) ще коства към 1.4 милиарда евро. Има индикации, че планът ще завоюва съветската компания ТМК. Редица обстоятелства слагат под подозрение изгодата за България от Турски поток 2. Например: едвам третият пазарен тест бе успешен; от началото на 2020 година през тръбата би трябвало да потече газ, а българската права от 474 км е още на хартия. Така, в навечерието на светлия празник, за следващ път хладна, лобистка сянка падна като надгробен камък върху българския национализъм.
Източник: Дойче веле, създател: Петър Чолаков
В „ Русия се завръща на Балканите” Димитър Бечев пази тезата, че връзките сред балканските държавни управления и Кремъл постоянно са почивали на тънки сметки. „ Това, което прозира под приповдигнатата изразителност за приятелство, панславизъм, православна взаимност и исторически връзки, постоянно е недопечен опортюнизъм”. Владимир Гелман отбелязва, че „ идеологията евентуално е минимум значимият фактор в съветската политика след рухването на Съветския съюз”. В своя подигравателен манифест към балканските държавници Флориан Бийбър добавя „ Владетелят” (1513 г.) на Николо Макиавели. Той заключава, че изискване за триумф в „ барутния погреб на Европа” продължава да бъде майсторското жонглиране сред Запада и Изтока, сред НАТО и Европейски Съюз, от една страна, и Русия, от друга.
Внимателният разбор на историческите документи разкрива, че ролята на Русия в Освободителната война (1877-1878 г.) надалеч не е била въодушевена от алтруистични съображения. Тя е била артикул на имперска политика. „ Царското държавно управление преследваше във войната с Турция завоевателни цели и единствено ползваше лозунга на една освободителна война”, това се признава в издадената от Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики „ История на България” (1954 г.). Както отбелязва писателят бежанец Стефан Попов в очерка си „ България и Европа”, злополучният Берлински конгрес е неминуем. Прелиминарният Санстефански кротичък контракт от 3 март 1878 година е резултат от волунтаризма на съветската дипломация, която работи преждевременно и несръчно, без да обезпечи поддръжката на другите Велики сили. Така се ражда необятно пропагандираният мит за Русия – освободителката, закрилницата, бранеща нашето родно място от злите западни конспиратори, които са го осакатили.
" Неблагодарната " България
Легендата се употребява с пропагандна цел в спорната история на връзките сред Русия и България. А в годините след края на Студената война митът е припомнян от представители на Кремъл, с цел да внуши виновност на блудната щерка – България – която, предавайки своя ангел пазител, намерила кей във „ вражеските съюзи” НАТО и Европейски Съюз. Например, заслугите на Русия - Освободителката бяха изтъкнати с моралистичен звук предходната година от съветския патриарх–кагебист Кирил при неговото посещаване в „ неблагодарната” България. Много е допустимо да чуем сходни укорителни думи и от Дмитрий Медведев, който ще бъде в България на 4-ти и 5-ти март.
Тази плоска, много грубовата „ прочувствена манипулация”, става известно, прави работа. Макар водачите на балканските страни, включително и българските политици, да не пропущат да флиртуват с Москва, дегизирайки циничния прагматизъм в сакралните одежди на духовното единство сред славянските нации, измежду забележителна част от хората маската минава за „ чиста монета”. Въпреки че 70% от българите утвърждават участието на страната в Европейски Съюз (според изследване на „ Екзакта”, оповестено през април 2018 г.), България е единствената членка на Европейски Съюз и НАТО, в която популацията е разграничено, както твърди отчет на Globsec от януари 2018 година, по въпроса за това, „ кое е по-добро”: демократичната народна власт (42%) или авторитаризмът (37%), като 70% показват, че „ харесват съветския президент Владимир Путин”.
Инструментите за влияние
Връщайки се към визитата на господин Медведев, би трябвало да се уточни, че позитивният резултат от този вид „ аудиенции” е в това, че те постоянно осветяват съветските емисари в България. Така стигаме до спонсорирания от Русия национализъм или по-точно коренен популизъм, представян като кръстоносен поход в отбрана на консервативните християнски полезности. Можем единствено да се запитаме в случай че, както твърди L`Espresso, италианският вицепремиер Салвини и неговата Лига са получили 3 млн. евро от Кремъл, с какъв брой ли са се облагодетелствали българските другари на Владимир Путин? Сделката, захранила Лигата в навечерието на европейските избори, е за продажба на дизелово гориво.
Енергетиката евентуално е най-важният инструмент за влияние, употребен от Кремъл. Руските олигарси и политиците, които ги дирижират, бързо схванаха, че в света на „ победилия капитализъм” финансовото „ мотивиране” е по-убедително от всяка идеология. Турски поток 2 ще бъде предмет на диалозите сред Медведев и Борисов в София. В този подтекст, президентът Радев се втурна овреме на барикадата. Той избра много неуместно място – срещата на НАТО в Кошице. Там съобщи, че е направил нужното в документ от срещата да отпаднат текстове, които „ заплашват реализацията на значими инфраструктурни планове от наш народен интерес”.
Хладна лобистка сянка
Г-н Цветанов побърза да съпостави президента с Мадуро, забравяйки че ръководещите са тези, които размразиха плана АЕЦ „ Белене”. Впоследствие се оказа, че в Кошице Радев е подписал декларация, в която се осъжда нападателната политика на Кремъл. Вицепремиерът Каракачанов подреди „ противодействие” на хибридните закани, само че укори Брюксел в „ двоен стандарт” към Русия.
Жонглирането сред Русия и Запада е рисковано и може да има висока политическа цена. Тарикатските опити за седене на два стола най-често приключват с проваляне. Същевременно над олтара на българския национализъм не престават да стоят непознати икони, да се веят непознати флагове.
И когато приказваме за „ материализирането на визитата” на Медведев (по израза на Радев), построяването на „ газовото хъбче” (с думите на господин Борисов) ще коства към 1.4 милиарда евро. Има индикации, че планът ще завоюва съветската компания ТМК. Редица обстоятелства слагат под подозрение изгодата за България от Турски поток 2. Например: едвам третият пазарен тест бе успешен; от началото на 2020 година през тръбата би трябвало да потече газ, а българската права от 474 км е още на хартия. Така, в навечерието на светлия празник, за следващ път хладна, лобистка сянка падна като надгробен камък върху българския национализъм.
Източник: Дойче веле, създател: Петър Чолаков
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ