Даниел Клечков: Извлякохме максимума
Националният тим за юноши до 17 години се класира на второ място в първото по рода си международно състезание за умения - FIBA U17 Skills Challenge. Националният ни тим до 17-годишна възраст позволи загуба от набралия скорост от квалификациите отбор на Монголия със 126:99.
Най-добрите български състезатели, родени през 2003 година, трябваше да вземат участие в Световното състезание за тази възраст, хазаин на което беше избрана столицата София. Световната зараза с ковид Covid-19 обаче стана причина за анулацията на шампионата, както и на всички Европейски шампионати за подрастващи. Вместо Мондиала от ФИБА учредиха ново съревнование, което виртуално да покаже качествата на играчите в конкуренция по умения.
След края на първия шампионат и триумфалния път на българския тим се свързахме със старши-треньора на отбора ни Даниел Клечков и го помолихме да показа усещанията си от миналата седмица на тренировки и виртуални дуели. Ето какво сподели младият експерт:
Какво е чувството да си втори в света?
Чувстваме се ужасно, макар че искахме да станем първи в този нов формат на фиба международно състезание по умения. Искам да благодаря на момчетата за старанието, напъните и резултата който реализираха. Също по този начин особено да благодаря на Стойо Чолаков и Петко Делев за помощта и да си пожелаем край на международно баскетболно състезание доста скоро.
Как оценяваш сходен тип съревнования?
Това състезание замести международното в България, което всички ние чакахме с неспокойствие. Мисля че беше добра концепция, момчетата бяха стимулирани и дадоха всичко от себе си в подготвителния развой и в надпреварата. Всички знаем, че това беше компромисен вид заради създалата се обстановка в света, значимото е че ние извлякохме максимума.
Винаги в България се появяват рецензии, че при подрастващите липсват базисни умения, това съревнование потвърди ли противоположното?
Това съревнование потвърди че имаме бързи момчета, които могат да вкарват и да бъдат пределно съсредоточени в осъществяването на баскетболните детайли в спортен темперамент, само че да не забравяме че тук нямаше отбрана, която доста трансформира неща.
Как се справихте с разочарованието, че няма да има общоприетоо Световно състезание?
Разочарованието си остава във всички не знаем по кое време още веднъж ще можем да участваме на подобен конгрес и то в България, само че както споделих мотивирахме се и дадохме най положителното в този шампионат по умения.
Какви са позитивите от този лагер за тима?
Конкретно в този лагер работихме за самостоятелна техника по особено за външни играчи, което мисля че им беше от изгода. Също по този начин желая да благодаря и на Данчо Бозов който организира една подготовка с момчетата и им даде доста скъпи препоръки, в които имам вяра че ще се вслушат.
Отсъстваха момчетата, играещи в чужбина. Защо?
Имаха уважителни аргументи някои трябваше да се приберат по рано тъй като не знаеха по какъв начин ще се трансформират ограниченията по отношение на Ковид-19. За Константин Костадинов беше по добре за него да взе участие с 20-годишните и да е подготвен за подготовката си с Реал Мадрид.
Изненада ли те с нещо представянето на твоите играчи във FIBA U17 Skills Challenge?
Не мога да кажа че сме сюрпризирани от някого, само че се радваме че с всяка година момчетата се стараят да се развиват и да се усъвършенстват.
Има ли бъдеще такова съревнование – в международен и в народен мащаб?
Турнирът е прочут на децата главно от All Star уикенда в НБА и считам че може да откри място при дребните възрасти. На национално равнище ще бъде забавно за тях, само че би трябвало доста добре да се обмисли, с цел да не пречи на главния спортен интервал.
Стъпка напред ли беше това присъединяване във FIBA U17 Skills Challenge и в какъв аспект? На какво ни научи?
Беше потребно присъединяване за нас за страната ни макар че финала беше с Монголия, видяхте че отпаднаха по рано страни като Испания, Италия, Китай и Австралия. Вярвам че момчетата научиха че всяка пукотевица и всяко техническо деяние изпълнено на скорост, точно и без неточност е от голямо значение в баскетбола.
Най-добрите български състезатели, родени през 2003 година, трябваше да вземат участие в Световното състезание за тази възраст, хазаин на което беше избрана столицата София. Световната зараза с ковид Covid-19 обаче стана причина за анулацията на шампионата, както и на всички Европейски шампионати за подрастващи. Вместо Мондиала от ФИБА учредиха ново съревнование, което виртуално да покаже качествата на играчите в конкуренция по умения.
След края на първия шампионат и триумфалния път на българския тим се свързахме със старши-треньора на отбора ни Даниел Клечков и го помолихме да показа усещанията си от миналата седмица на тренировки и виртуални дуели. Ето какво сподели младият експерт:
Какво е чувството да си втори в света?
Чувстваме се ужасно, макар че искахме да станем първи в този нов формат на фиба международно състезание по умения. Искам да благодаря на момчетата за старанието, напъните и резултата който реализираха. Също по този начин особено да благодаря на Стойо Чолаков и Петко Делев за помощта и да си пожелаем край на международно баскетболно състезание доста скоро.
Как оценяваш сходен тип съревнования?
Това състезание замести международното в България, което всички ние чакахме с неспокойствие. Мисля че беше добра концепция, момчетата бяха стимулирани и дадоха всичко от себе си в подготвителния развой и в надпреварата. Всички знаем, че това беше компромисен вид заради създалата се обстановка в света, значимото е че ние извлякохме максимума.
Винаги в България се появяват рецензии, че при подрастващите липсват базисни умения, това съревнование потвърди ли противоположното?
Това съревнование потвърди че имаме бързи момчета, които могат да вкарват и да бъдат пределно съсредоточени в осъществяването на баскетболните детайли в спортен темперамент, само че да не забравяме че тук нямаше отбрана, която доста трансформира неща.
Как се справихте с разочарованието, че няма да има общоприетоо Световно състезание?
Разочарованието си остава във всички не знаем по кое време още веднъж ще можем да участваме на подобен конгрес и то в България, само че както споделих мотивирахме се и дадохме най положителното в този шампионат по умения.
Какви са позитивите от този лагер за тима?
Конкретно в този лагер работихме за самостоятелна техника по особено за външни играчи, което мисля че им беше от изгода. Също по този начин желая да благодаря и на Данчо Бозов който организира една подготовка с момчетата и им даде доста скъпи препоръки, в които имам вяра че ще се вслушат.
Отсъстваха момчетата, играещи в чужбина. Защо?
Имаха уважителни аргументи някои трябваше да се приберат по рано тъй като не знаеха по какъв начин ще се трансформират ограниченията по отношение на Ковид-19. За Константин Костадинов беше по добре за него да взе участие с 20-годишните и да е подготвен за подготовката си с Реал Мадрид.
Изненада ли те с нещо представянето на твоите играчи във FIBA U17 Skills Challenge?
Не мога да кажа че сме сюрпризирани от някого, само че се радваме че с всяка година момчетата се стараят да се развиват и да се усъвършенстват.
Има ли бъдеще такова съревнование – в международен и в народен мащаб?
Турнирът е прочут на децата главно от All Star уикенда в НБА и считам че може да откри място при дребните възрасти. На национално равнище ще бъде забавно за тях, само че би трябвало доста добре да се обмисли, с цел да не пречи на главния спортен интервал.
Стъпка напред ли беше това присъединяване във FIBA U17 Skills Challenge и в какъв аспект? На какво ни научи?
Беше потребно присъединяване за нас за страната ни макар че финала беше с Монголия, видяхте че отпаднаха по рано страни като Испания, Италия, Китай и Австралия. Вярвам че момчетата научиха че всяка пукотевица и всяко техническо деяние изпълнено на скорост, точно и без неточност е от голямо значение в баскетбола.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ