Защо да не паднем с 5 гола, къде е позорът? И с повече ще падаме
Националният тим по футбол накара народа да не помни за галопиращата инфлация, за летящите цени и всички беди, които му стоварват на главата. Това е резултатът от представянето на българските момчета в неделя вечер. От нощес никой не дава оценка на държавното управление, а на българския футбол. И в случай че дейностите на държавното управление мъчно могат да бъдат разбрани, свършеното от националите наподобява ясно като бял ден.
В този смисъл футболистите ни свършиха потребна работа – насочиха отрицателната сила към себе, жертваха се, с цел да дадат глътка въздух на политическите несретници. И комунистите преди време знаеха, че футболът е обществен отдушник, постоянно се занимаваха с него и пишеха публикации като " Недъзите в българския футбол “.
Забравил всички останали неволи, народът счита, че още една – не по-малко страшна, го е застигнала - срамен български футбол. Такава е всенародната оценка след загубата от Грузия – срам. Върху клетите футболни глави се изсипа непредвиден яд, като че ли до през вчерашния ден сме били международни първенци и в този момент сме изгубили купата.
Какво толкоз се е случило? Загуба с 5:2, която дава действителна визия за днешния български футбол . Нереални са оценките за нея и упованията, които имахме. На какво съображение ги имахме? Позор е, в случай че тимът от 1994 година беше паднал с пет гола от Грузия. Падна единствено с 2:1 през 1995-а. Позор е, в случай че с пет гола от Грузия падне съставът с Бербатов, Стилян Петров и Мартин Петров.
За какъв срам става дума в този момент, когато в селекцията на Ясен Петров има единствено двама футболисти, които играят футбол – Неделев и Десподов. Защо да е срам, когато тимът е цялостен с запаси от третокласни европейски клубове? А други няма. За нищо не стават и това е явно. Къде тогава е позорът и за какво да не паднем с пет гола. И с повече ще падаме, това е ситуацията.
БФС и Борислав Михайлов показаха възмущението си от държанието на българските национали в неделя вечер . Сякаш не са разбрали, че виковете " Оставка “се отнасят и за тях.
Народът, който толкоз схваща от футбол, не е схванал истината. А тя е, че в случай че бием Гибралтар, триумф ще е и би трябвало да му радваме.
Имаме народен тим без нито една звезда от европейска класа. Какви са тогава тези упования за първо място в групата, за класиране на европейско или международно състезание. И 100 тояги на голо да ударите на тези момчета, те повече не могат. Издевателство е да желаеме от тях подвизи, на които не са способни.
Затова, като бием Гибралтар, кажете на играчите, че са герои, пийте по едно за тяхно здраве и нищо не очаквайте.
В този смисъл футболистите ни свършиха потребна работа – насочиха отрицателната сила към себе, жертваха се, с цел да дадат глътка въздух на политическите несретници. И комунистите преди време знаеха, че футболът е обществен отдушник, постоянно се занимаваха с него и пишеха публикации като " Недъзите в българския футбол “.
Забравил всички останали неволи, народът счита, че още една – не по-малко страшна, го е застигнала - срамен български футбол. Такава е всенародната оценка след загубата от Грузия – срам. Върху клетите футболни глави се изсипа непредвиден яд, като че ли до през вчерашния ден сме били международни първенци и в този момент сме изгубили купата.
Какво толкоз се е случило? Загуба с 5:2, която дава действителна визия за днешния български футбол . Нереални са оценките за нея и упованията, които имахме. На какво съображение ги имахме? Позор е, в случай че тимът от 1994 година беше паднал с пет гола от Грузия. Падна единствено с 2:1 през 1995-а. Позор е, в случай че с пет гола от Грузия падне съставът с Бербатов, Стилян Петров и Мартин Петров.
За какъв срам става дума в този момент, когато в селекцията на Ясен Петров има единствено двама футболисти, които играят футбол – Неделев и Десподов. Защо да е срам, когато тимът е цялостен с запаси от третокласни европейски клубове? А други няма. За нищо не стават и това е явно. Къде тогава е позорът и за какво да не паднем с пет гола. И с повече ще падаме, това е ситуацията.
БФС и Борислав Михайлов показаха възмущението си от държанието на българските национали в неделя вечер . Сякаш не са разбрали, че виковете " Оставка “се отнасят и за тях.
Народът, който толкоз схваща от футбол, не е схванал истината. А тя е, че в случай че бием Гибралтар, триумф ще е и би трябвало да му радваме.
Имаме народен тим без нито една звезда от европейска класа. Какви са тогава тези упования за първо място в групата, за класиране на европейско или международно състезание. И 100 тояги на голо да ударите на тези момчета, те повече не могат. Издевателство е да желаеме от тях подвизи, на които не са способни.
Затова, като бием Гибралтар, кажете на играчите, че са герои, пийте по едно за тяхно здраве и нищо не очаквайте.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ