За българската народопсихология иде реч...
Националният тим на България по волейбол пропусна неповторим късмет да се класира за финалите в Световната лига в Куритиба (Бразилия). Момчетата на Пламен Константинов изгубиха последния си съдбоносен мач от Аржентина и останаха отвън първите шест, които ще играят на финалите. За жал българският народен тим по волейбол в последните десетина години стана нарицателен за пропуснати шансове и медали. Няколко пъти оставаме... четвърти. И все на сантиметър, милиметър или микрометър от оценката. Но не го взимаме. Никога или съвсем в никакъв случай не съумяваме да спечелим най-важния мач. Този за огромния триумф, за медала. Правим го все по-рядко. И това не е единствено във волейбола. Ето какво се случи във футбола. Победихме Холандия и се провалихме против Беларус... Има ли смисъл от повече мнения. Волейболистите нямат равни на себе си. Победиха международния първенец Полша, олимпийския отличник Бразилия и спечелилия от миналогодишната Световна лига – Сърбия. В рамките на няколко дни реализираха забележителни победи. Обаче типично по български изгубиха два пъти от Аржентина и един път от Канада. Неприятното е, че аржентинците имат три победи в целия шампионат и две от тях са против България. Някак си горчи. Не споделяме нищо неприятно против момчетата, в противен случай – изиграха блестящи мачове против мощни съперници. Само че против Канада не трябваше да губят. Нито пък от Аржентина. Да не приказваме, че извоюван чист мач против Сърбия позволиха тайбрек и вместо с 3:1 гейма, спечелихме с непотребна драма с 3:2 гейма. Пламен Константинов приказва за мотивация против по-слабите или по-скоро против тези отбори, които не стряскат с имената си. Да, само че тъкмо с победи над тях тимът си оплита кошницата. Както и във футбола – със наложителни победи против Беларус и Люксембург поставяш начало на нещо съществено. Иначе смисълът се губи – биеш огромните и падаш от дребните. През годините доста пъти се е случвало последното ходило да препъва българският състезател. Създава се еуфория около Григор Димитров. Отстранява няколко противника и таман чакаме огромната стъпка и следва... загуба. Оказва се, че последната стъпка е най-трудна и за нея не всеки е подготвен. Народопсихология може би... СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ