Националният отбор на България по художествена гимнастика – ансамбъл и

Националният тим на България по художествена гимнастика – отбор и самостоятелно, бе на двуседмичен лагер в японския град Мураяма. Подобни лагери ще бъдат обичайни всяка година до 2020-та, когато е Олимпиадата в Токио. Наред с тренировките нашата делегация се потопи в японската просвета и обичаи. За всичко това споделя треньорът на ансамбъла Весела Димитрова. -Госпожо Димитрова, удовлетворени ли сте от лагера в Япония? -Много, изпълнихме задачите, които бяхме си сложили. Органзацията от страна на домакините беше съвършена. Условията – чудесни. Имахме разполагаем три килима, музика, всичко беше чисто, подредено, подсигурено. От каквото имаха потребност девойките, това получаваха. Много сме удовлетворени. -Очаквахте ли, че ще бъдете посрещнати като звезди. Японците ви се радваха извънредно доста? -Не, в действителност не сме очаквали такова топло посрещане. Искрено сюрпризирани бяхме. Децата споделиха, че са се чувствали като Джъстин Бийбър. Те посещаваха учебни заведения, а локалните деца бяха осведомени с имената им, какви са и с какво се занимават. На моменти изпадаха в възторг, когато ги видеха, че наближават учебното заведение. Накрая на продукцията при мен пристигна едно дете, прегърна ме и се разплака. Започна да ми споделя какъв брой доста ни обича. Момичетата бяха признати с голям интерес, те в действителност бяха като звезди. Наистина същински почитатели. -Огромният интерес е повече от любопитен и идва от далечна страна, каквато е Япония. -Те правеха паралел с България, защото едно от нещата, с което се гордеят в Мураяма, е големият розов парк. Отглеждат хиляди розови шубраци. Отглеждат череши, както и доста други селскостопански култури. Именно с това се оприличават на България. Една от компаниите спонсори на лагера създава кисело мляко с нашата бактерия. Беше неповторимо. Приемаха ни на всички места все едно сме им деца. На продукциите, които изнесохме пред аудитория, до всяка наша състезателка имаше доброволец, който дава отговор за всяко от девойките ни. Отпред на гърдите си доброволците имаха фотоси на нашите деца. Когато ансамбълът излизаше да играе, доброволците стояха в профил, стискаха български флагчета, помагаха им, държейки им кърпите, носеха им вода. -Виждали ли сте такава организация на друго място? -На друго място – не. Виждала съм още веднъж в Япония (смее се) на международното състезание през 2009 година в Мие. Затова чакам Олимпиадата да е съвършено проведена. -Как си обяснявате този интерес от страна на японците към вас? -Те също имат изгода от това партньортво, защото държат тяхната община да получи по-голяма известност в Япония. Те демонстрираха страховит професионализъм и обич. Правеха нещата като по конец – всеки знаеше работата, която имаше да прави. Наистина не чакахме такава организация. -Имахте опция да видите и локални състезателки. -В тази област гимнастиката е на доста ниско равнище. Те са огромни фенове на българската школа и даже желаят наш експерт да стартира работа при тях, с цел да развива гимнастиката им. Аз направих една подготовка с локални девойки, след което те имаха районно съревнование, на което станаха преди всичко. Бяха решили, че това е с помощта на мен, което на практика не беше по този начин (смее се). В региона доста обичат българските гимнастички, желаят да наподобяват на тях, отъждествяват се с тях. -Влизахте в залата по пантофи? -Задължително. Там няма обувки. Чистотата е изключителна. Дисциплината – също. Просто такава е традицията. В спортна зала или учебен салон не се влиза с обувки. -Отношението на медиите също бе удивително? -Имаше екип на една от националните им малките екрани от самото начало с нас, хората бяха доста деликатни. Въпреки че желаеха на всички места да участват – желаеха да видят девойките по какъв начин и какво ядат, по какъв начин спят, къде вървят. Имаше телевизионни излъчвания, информация във вестниците... -Как се справихте чисто от битов харакстер - с храната и изискванията? -Имахме минерални извори в басейна в хотела. Момичетата правеха процедури. Домакините се бяха подготвили храната да не е особено японска, а доближаваща се до европейската. Ядохме стриди, рапан и охлюв, единствено бръмбар не съм яла (смее се). Навсякъде беше доста забавно. Но най-вече на вечерята с монасите и на дзен медитацията. Опитахме да медитираме, само че не успяхме. Това е много комплициран развой и изисква сериозна централизация. Самият храм беше много забавен. Япония е толкоз друга, културата им е неповторима и всичко е забавно. -Този лагер ще ви помогне ли да се аклиматизирате по-лесно във времето до Олимпиадата? -Децата се срещат с манталитета и метода на живот на локалните. Какво може и какво не може. Какво е възможно. Ще бъдат готови какви са хората и какво могат да чакат от тях. Ще се почувстват като вкъщи си в Япония. Ние да вземем за пример тренирахме на същите килими, които вероятно ще бъдат на Олимпиадата. Те няма да са тези, които са в този момент на международните купи, а от японска компания, която ще ги доставя особено за олимпийските игри. -При вас идваха хора от компании и ви засвидетелстваха почитание? -Явно сме били доста добре презентирани от Илиана Раева. Хората в действителност бяха очаровани от нея, не знам какво е правила и по какъв начин се е показала, само че всеки говореше за нея. Не ме учуди отношението на локалните, тъй като хората знаят по какъв начин се прави бизнес. -Да се върнем на българска земя и обстановката към тима. Защо Мадлен Сергеева към този момент не е запаса? -Тя реши, че няма да може да се оправи с подготовката. Решихме да приключи присъединяване си в ансамбъла. -Анна Шивачева остава ли на нейно място като запаса? -Ани към този момент остава. Промени постоянно могат да се създадат, защото цикълът е дълъг. Момичетата упражняват доста добре, здрави са. Имахме диалог с тях и родителите им какво тъкмо съставлява тяхната работа в залата. За да защитиш мястото си в тима, би трябвало нон стоп да се трудиш, а не да чакаш и да мислиш, че ще получиш късмет, тъй като си доста добър. -Мислехте ли от самото начало за международното състезание в Пезаро? Натам са ориентирани всички старания през втората част от сезона. -Първоначално ни следва лагер на Спортпалас, а по-късно две надпревари от Чалъндж сериите – в Минск и Казан. Естествено, че мислим и за Пезаро - няма по какъв начин. Нормално е да има упования. Надявам се, че ще се оправим. Състезание е, шансът също играе огромна роля. Така, както потеглиха девойките, съм оптимист. Не мога да давам обещание златни медали, само че се надявам да се оправим. СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ