Трети март извън клишето
Националният ни празник 3-ти март тази година завари България тревожна. От една страна е страхът от ковид, а от друга – страхът от мигрантите по границата. И в двата случая страховете са неоснователни, би споделил здравият разсъдък, в случай че има кой да го слуша. Дори и да пристигна тук заболяването, тя не е толкоз съдбовна, би открил всеки, който следи същинските вести. Не подправените и не нервността в обществените мрежи, която граничи с идиотщина. Колкото до мигрантите, те самите не желаят да дойдат тук, тъй като животът у нас не им харесва.
Така че дано за един ден най-малко да се отърсим от страховете и да се върнем към фантазиите, в случай че можем. Нищо, че тържествата на Шипка невиждано са анулирани поради ковид. Но достъпът до върха остава свободен за всеки, който желае да отиде. Отмяната евентуално е някаква форма на належащо престарание, а свободният достъп до върха - форма на неизбежна народна власт. За да ни е спорно, както постоянно.
Едва ли на някого му е изключително празнично в България в такива времена. Празниците ни, и формалните, и националните, пък и църковните, са обърнати от актуалните политици в факсимиле. А от актуалните квазибизнеселити – в уродлива чалга.
Може би паметта би помогнала да стане празнично по един нравствен, а не по трапезен метод. Затова дано да напомним:
1. Дълго време 3 март не се празнуваше в България, а единствено се отбелязваше. Така беше по тотлитарному. Някой след 1944 година беше решил, че празникът е шовинистичен и пречи на всеобщия комунистически интернационализъм.
2. В учебниците по история половинчато се отбелязваше Сан Стефанския кротичък контракт и се загатваше Берлинския, с който „ капиталистическите сили в Европа “ ограбили България. Акцентът беше, че Русия ни е подарила независимост. На по-умните им се отщяваше да учат история, по-глупавите попиваха.
3. През 1978 година с преднамерено паритийно решение Българска комунистическа партия позволява на 3 март да се чества 100-годишнината от Освобождението на България. И толкоз. Още съвсем 10 години се празнуваше 9 септември, а партията искаше таман тази дата да бъде без конкуренция.
4. След 10 ноември 1989 година, по-точно през 1990 година се заприказва настойчиво, че би трябвало 3 март да стане народен празник. Не трябваше да има празноти в празничния календар, а датата 9 септември към този момент беше неуместна. През 1991 година, по самодейност на тогавашния президент доктор Желю Желев и с решение на Народното събрание, 3 март бе разгласен за народен празник.
5. По времето на прехода не стопираха разправиите за какво тъкмо 3 март, не да вземем за пример 6 септември, денят на съединението на България или 22 ноември – датата на оповестяването на независимостта.
6. В учебниците по история за 3 март и за контракта от Сан Стефано стартира да се учи малко по-подробно, а за Берлинския контракт се разбра, че точно Русия е лишила България от посланичество по време на унизителното за страната ни събитие.
7. Колкото до фантазиите, границите на Санстефанска България си останаха единствено фантазии, само че дадоха самун на актуалните патриотарски обединения. И, несъмнено, мотив за къс и по-продължителен разгулен национализъм.
Така че по какъв начин да му е празнично на човек. Отново ни чакат, вместо човешки думи на празника, политически клишета и зле завоалирани нападки сред първите хора в дърхавата.
Нека отвън клишето, да помним тези простички и невъзможни за пропускане в учебниците по история обстоятелства, каквото и да е написано още там:
На 3 март (19 февруари по остарял стил) 1878 година е подписан Санстефанският кротичък контракт сред Русия и Османската империя, с който се поставя краят на Руско-турската война от 1877-1878 година. Войната, която е десета в поредицата от Руско-турски войни, е наречена Освободителна, защото довежда до освобождението на част от българите от Османската империя и основаването на Третата българска страна.
В Руско-турската освободителна война вземат участие пет страни: Русия, Турция, Румъния, Черна гора и Сърбия. Участва и българското опълчение.
Преговорите по сключването на контракта стартират в основната квартира на съветската войска в Одрин, а едвам по-късно се водят в Сан Стефано. Русия е показана от Николай Игнатиев и Александър Нелидов, а Турция от Савфет паша и Садък паша. За основа на договарянията служи план, създаден от Граф Игнатиев, чиито съществени положения са утвърдени от императора Александър II. На бойците са раздадени по 100 патрона и всички чакат или да се разгласи краят на войната, или да се издаде заповед за нахлуване в Цариград.
Мирният контракт е подписан в къщата на фамилията на Симеоноглу в Сан Стефано - предградие на Истанбул.
След това решенията на свикания в Берлин интернационален конгрес вземат шестте велики сили: Англия, Германия, Австро-Унгария, Италия, Русия и Франция. Както е известно, съвещанията се управляват от немския канцлер Ото декор Бисмарк. Екзарх Антим (свален от поста си и заточен в Мала Азия по решение на Високата врата още на 14 април 1877 г.), преди началото на конгреса насочва молба към съветското държавно управление за изпращане в Берлин и на български пратеник, само че персонално канцлерът княз Горчаков отхвърля тази молба, заради което в немската столица има представители на Румъния, Гърция, Черна гора и Сърбия. Така България остава без представител на този предопределен конгрес.
Автор: Спасиана Кирилова
Така че дано за един ден най-малко да се отърсим от страховете и да се върнем към фантазиите, в случай че можем. Нищо, че тържествата на Шипка невиждано са анулирани поради ковид. Но достъпът до върха остава свободен за всеки, който желае да отиде. Отмяната евентуално е някаква форма на належащо престарание, а свободният достъп до върха - форма на неизбежна народна власт. За да ни е спорно, както постоянно.
Едва ли на някого му е изключително празнично в България в такива времена. Празниците ни, и формалните, и националните, пък и църковните, са обърнати от актуалните политици в факсимиле. А от актуалните квазибизнеселити – в уродлива чалга.
Може би паметта би помогнала да стане празнично по един нравствен, а не по трапезен метод. Затова дано да напомним:
1. Дълго време 3 март не се празнуваше в България, а единствено се отбелязваше. Така беше по тотлитарному. Някой след 1944 година беше решил, че празникът е шовинистичен и пречи на всеобщия комунистически интернационализъм.
2. В учебниците по история половинчато се отбелязваше Сан Стефанския кротичък контракт и се загатваше Берлинския, с който „ капиталистическите сили в Европа “ ограбили България. Акцентът беше, че Русия ни е подарила независимост. На по-умните им се отщяваше да учат история, по-глупавите попиваха.
3. През 1978 година с преднамерено паритийно решение Българска комунистическа партия позволява на 3 март да се чества 100-годишнината от Освобождението на България. И толкоз. Още съвсем 10 години се празнуваше 9 септември, а партията искаше таман тази дата да бъде без конкуренция.
4. След 10 ноември 1989 година, по-точно през 1990 година се заприказва настойчиво, че би трябвало 3 март да стане народен празник. Не трябваше да има празноти в празничния календар, а датата 9 септември към този момент беше неуместна. През 1991 година, по самодейност на тогавашния президент доктор Желю Желев и с решение на Народното събрание, 3 март бе разгласен за народен празник.
5. По времето на прехода не стопираха разправиите за какво тъкмо 3 март, не да вземем за пример 6 септември, денят на съединението на България или 22 ноември – датата на оповестяването на независимостта.
6. В учебниците по история за 3 март и за контракта от Сан Стефано стартира да се учи малко по-подробно, а за Берлинския контракт се разбра, че точно Русия е лишила България от посланичество по време на унизителното за страната ни събитие.
7. Колкото до фантазиите, границите на Санстефанска България си останаха единствено фантазии, само че дадоха самун на актуалните патриотарски обединения. И, несъмнено, мотив за къс и по-продължителен разгулен национализъм.
Така че по какъв начин да му е празнично на човек. Отново ни чакат, вместо човешки думи на празника, политически клишета и зле завоалирани нападки сред първите хора в дърхавата.
Нека отвън клишето, да помним тези простички и невъзможни за пропускане в учебниците по история обстоятелства, каквото и да е написано още там:
На 3 март (19 февруари по остарял стил) 1878 година е подписан Санстефанският кротичък контракт сред Русия и Османската империя, с който се поставя краят на Руско-турската война от 1877-1878 година. Войната, която е десета в поредицата от Руско-турски войни, е наречена Освободителна, защото довежда до освобождението на част от българите от Османската империя и основаването на Третата българска страна.
В Руско-турската освободителна война вземат участие пет страни: Русия, Турция, Румъния, Черна гора и Сърбия. Участва и българското опълчение.
Преговорите по сключването на контракта стартират в основната квартира на съветската войска в Одрин, а едвам по-късно се водят в Сан Стефано. Русия е показана от Николай Игнатиев и Александър Нелидов, а Турция от Савфет паша и Садък паша. За основа на договарянията служи план, създаден от Граф Игнатиев, чиито съществени положения са утвърдени от императора Александър II. На бойците са раздадени по 100 патрона и всички чакат или да се разгласи краят на войната, или да се издаде заповед за нахлуване в Цариград.
Мирният контракт е подписан в къщата на фамилията на Симеоноглу в Сан Стефано - предградие на Истанбул.
След това решенията на свикания в Берлин интернационален конгрес вземат шестте велики сили: Англия, Германия, Австро-Унгария, Италия, Русия и Франция. Както е известно, съвещанията се управляват от немския канцлер Ото декор Бисмарк. Екзарх Антим (свален от поста си и заточен в Мала Азия по решение на Високата врата още на 14 април 1877 г.), преди началото на конгреса насочва молба към съветското държавно управление за изпращане в Берлин и на български пратеник, само че персонално канцлерът княз Горчаков отхвърля тази молба, заради което в немската столица има представители на Румъния, Гърция, Черна гора и Сърбия. Така България остава без представител на този предопределен конгрес.
Автор: Спасиана Кирилова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ