У нас футбол и образование са почти несъвместими
Националният ни тим по футбол до 19 година приключи сполучливо първия стадий от квалификациите за Евро 2020. В предварителната Група 1 в Турция " лъвчетата " победиха Черна гора с 3:1 и Армения с 3:0, и макар че отстъпиха на домакините от Турция с 1:2, не престават в елитните квалификации, където отборът на Ангел Стойков попадна в Група 2 с Испания, Белгия и Северна Македония (25-31 март). Само спечелилият от нея ще се класира за финалите на 19-ия еврошампионат в Северна Ирландия (19 юли - 1 август). В Турция и при двете победи по една дузпа осъществя капитанът на юношите Владимир Николов. Роден е на 7 февруари 2001 година Юноша е на " Септември " и играе постоянно за клуба си във Втора лига. Баща му Николай е някогашен футболист на ЦСКА.
- Влади, разкажи повече за шампионата в Турция?
- Това бяха сполучливи квалификации за България и за нашия набор. Преди две години момчетата от този тим не успяхме да се класираме в квалификациите на 17-годишните. Треньорът ни Ангел Стойков промени доста неща - станахме колектив, по-агресивни сме към този момент, всеки пази гърба на другия. Стойков е доста мощен треньор - резултатите го демонстрират. Под негово управление 3 от 4 набора се класираха за първокласен кръг квалификации. В България имаме положителни футболисти, само че би трябвало да им се дaва късмет и те ще се потвърдят. Всеки може да победи всеки, ние играхме по-добре от Черна гора и Армения, през второто полувреме надиграхме и Турция, само че шансът беше с тях, свириха им несъществуваща дузпа. Реалният резултат с Турция беше 2:2.
- Подрастващи футболисти от други страни постоянно са оценени на по 2-3 млн. евро, до момента в който за български младеж едва ли някой клуб ще извади повече от 200-300 хиляди?
- Основният проблем е, че момчетата на нашата възраст не получават задоволително игрово време у нас и надлежно не могат да натрупат опит. Ако " СептемвриУ беше останал в efbet Лигата, аз по-трудно щях да получавам игрови минути. Затова на тази база след това ще струваш 200 хиляди евро или 2-3 млн. Това е повода. Иначе подрастващите български момчета избират да се скатаят в упражненията, да си спестят един метър, по-често не си споделят " Хайде, ще направя още едно изпитание ". А по едно изпитание от горната страна всякога и резултатите ще дойдат налице.
- Разкажи ми за твоя футболен път?
- Започнах в " Славия ", където бях една година, по-късно прекосих в ДИТ, както се споделяше тогава школата, и до през днешния ден съм в " Септември ". Мога да благодаря на господин Румен Чандъров, че дава късмет на младите. Мечтая да стана огромен футболист, който да популяризира България, да промени протичащото се в родния футбол. Мечтая всичко да е наред с моето семейство, което доста обичам. Благодарен съм им за това, което съм през днешния ден, тъй като са ми дали доста неща, които не се разказват с думи. Искам да оправдая доверието на моите родители.
- И двамата са били спортисти...
- Да, майка ми е някогашна гимнастичка, татко ми - някогашен футболист. Те ме възпламениха. Баща ми ме заведе на игрището до нас, където за първи път разбрах какво е футбол. Не мога да кажа, че от този момент нататък всеки ден е бил футбол, само че съвсем не е имало подобен, в който да не съм бил с топка в крайници.
- Имал си опцията да бъдеш част от водещи футболни школи в Европа...
- В " Манчестър Юнайтед " бе първото ми излизане, бях единствено на 9 години. Мога единствено да бленувам и да направя всичко допустимо един ден да стигна до това равнище. Там учех и британски език. Две седмици бях там. По време на тренировките треньорите се интересуват извънредно доста какво прави всяко момче. Не гледат да вземем за пример единствено един състезател, който е по-добър, с цел да му отделят повече внимание. В продължение на 3 лета за по две седмици бях в Испания на камп на " Еспаньол ", водеше го Давид Фернандес. Нивото е извънредно високо - не толкоз като физика, колкото техника, тактичност. Този жанр на игра ми подхожда. След това пристигнаха поканите за мен от Италия - от " Лацио " и " Аталанта ". Поради образователни аргументи обаче не съумях да остана там. Сега изучавам в Американския лицей, а в него не можеш да отсъстваш. Бях една седмица на проби в " Аталанта " и изиграх една контрола. Казаха ми, че са доста удовлетворени и ще продължат да ме наблюдават. Много огромна е разликата с България. В " Лацио " трябваше да изкарам един месец, само че още веднъж заради образователна ангажираност прекарах единствено една-две седмици. Отборът ме изуми с физиката си. Нямаше момче, което да е под 180 см, даже 185 см. Все момчета на моята възраст, които са здрави и подготвени за професионален футбол. Определено тактиката е на извънредно равнище.
- Каза, че си нямал право да отсъстваш от образователни занятия...
- Не е за запитване. Много огромни проблеми, най-хубавото е, че съумях съвсем да добутам до края. Уча в Американския лицей в София, което е едно от най-хубавите учебни заведения на Балканския полуостров изобщо. Сега съм 12-и клас и е една концепция по-леко. В България доста мъчно се съвместяват футбол и учебно заведение, по този начин седят нещата, че едното не поддържа другото, няма вид да носиш и двете дини под една мишница. Не мога да схвана за какво се получава това. В чужбина те насърчават в учебно заведение, в случай че си народен играч или просто добър футболист. В спорта пък ценят това, че се учиш чудесно или си образован. Тук, като обясниш, че би трябвало да отидеш на учебно заведение, тъй като е едновременно с тренировките, ти се вършат проблеми. Както и противоположното. Това са неща, които би трябвало да се трансформират.
- Вече спортните учебни заведения като че ли не са средище на най-талантливите деца?
- Със сигурност е по този начин. Чувал съм татко ми какво споделя за тях и съм очевидец на това, което се случва там.
- Много твои връстници не виждат бъдещето си в България...
- Трудно е да те оценят тук. Само да се чуе нещо неприятно за теб и незабавно те захапват, стопират да те ценят като човек, футболист. Друга тематика е, че футболът въпреки всичко е на по-високо равнище в обществото, по-добри пари се дават - изобщо повече са плюсовете.
- Какви саможертви правиш поради спорта?
- Определено се желаят саможертви, с цел да станеш огромен футболист. Избягвам да излизам по питейни заведения. До ден сегашен не съм опитвал наргиле, не съм ходил на дискотека. Това са неща, които моите другари намират за естествени, само че това са неща, които не ми доставят наслаждение. Предпочитам да си почивам у дома, да се видя с другари, със фамилията, в сравнение с да вървя да си изгубвам времето.
- А имаш ли занимание?
- Освен срещите с другари, да играя видео игри.
- Имаш ли обичани футболист и тим?
- Кристиано Роналдо, не мисля, че ще учудя с отговора някого. Отбор - " Реал " (М). Това ми е обичаният тим още от дете и си бленувам един ден да пазя неговите цветове.
- Коя ти е обичаната позиция на терена?
- През по-голяма част от живота ми съм играл като нападател, само че също по този начин съществено игрово време съм прекарал и зад тарана - като атакуващ халф. Това е по-интересната позиция като цяло, тъй като се срещаш по-често с топката и имаш повече разновидности. Но в последно време ми се постанова да играя като централен нападател и нямам нищо срещу.
- С кои треньори си работил до момента?
- Ако пропусна някого, ще се усещам зле. В " Славия " първият треньор ми беше Цветослав Алтънов, знам, че сетне отпътува за Китай. След преместването ми в ДИТ ме поеха Борислав Кьосев, Саша Симонович, Митко Джоров, Ивайло Василев, Адриан Боцев за малко, сетне пристигна Християн Войнов, след това Тони Кирилов, Светльо Петров, Христо Арангелов. В националните гарнитури треньори ми бяха Емил Спасов с Александър Йорданов, Викторио Павлов и стигаме още веднъж до Христо Арангелов, Ангел Стойков и в този момент Милен Радуканов.
- Спомена саможертвите за футбола. Какво обаче ти даде той?
- Никога не съм съжалявал за всяка една подготовка и всеки изигран мач. Това са страсти, другарства, които остават до живот. Не си представям живота без футбол, някакси би бил празен и отегчителен.
- Влади, разкажи повече за шампионата в Турция?
- Това бяха сполучливи квалификации за България и за нашия набор. Преди две години момчетата от този тим не успяхме да се класираме в квалификациите на 17-годишните. Треньорът ни Ангел Стойков промени доста неща - станахме колектив, по-агресивни сме към този момент, всеки пази гърба на другия. Стойков е доста мощен треньор - резултатите го демонстрират. Под негово управление 3 от 4 набора се класираха за първокласен кръг квалификации. В България имаме положителни футболисти, само че би трябвало да им се дaва късмет и те ще се потвърдят. Всеки може да победи всеки, ние играхме по-добре от Черна гора и Армения, през второто полувреме надиграхме и Турция, само че шансът беше с тях, свириха им несъществуваща дузпа. Реалният резултат с Турция беше 2:2.
- Подрастващи футболисти от други страни постоянно са оценени на по 2-3 млн. евро, до момента в който за български младеж едва ли някой клуб ще извади повече от 200-300 хиляди?
- Основният проблем е, че момчетата на нашата възраст не получават задоволително игрово време у нас и надлежно не могат да натрупат опит. Ако " СептемвриУ беше останал в efbet Лигата, аз по-трудно щях да получавам игрови минути. Затова на тази база след това ще струваш 200 хиляди евро или 2-3 млн. Това е повода. Иначе подрастващите български момчета избират да се скатаят в упражненията, да си спестят един метър, по-често не си споделят " Хайде, ще направя още едно изпитание ". А по едно изпитание от горната страна всякога и резултатите ще дойдат налице.
- Разкажи ми за твоя футболен път?
- Започнах в " Славия ", където бях една година, по-късно прекосих в ДИТ, както се споделяше тогава школата, и до през днешния ден съм в " Септември ". Мога да благодаря на господин Румен Чандъров, че дава късмет на младите. Мечтая да стана огромен футболист, който да популяризира България, да промени протичащото се в родния футбол. Мечтая всичко да е наред с моето семейство, което доста обичам. Благодарен съм им за това, което съм през днешния ден, тъй като са ми дали доста неща, които не се разказват с думи. Искам да оправдая доверието на моите родители.
- И двамата са били спортисти...
- Да, майка ми е някогашна гимнастичка, татко ми - някогашен футболист. Те ме възпламениха. Баща ми ме заведе на игрището до нас, където за първи път разбрах какво е футбол. Не мога да кажа, че от този момент нататък всеки ден е бил футбол, само че съвсем не е имало подобен, в който да не съм бил с топка в крайници.
- Имал си опцията да бъдеш част от водещи футболни школи в Европа...
- В " Манчестър Юнайтед " бе първото ми излизане, бях единствено на 9 години. Мога единствено да бленувам и да направя всичко допустимо един ден да стигна до това равнище. Там учех и британски език. Две седмици бях там. По време на тренировките треньорите се интересуват извънредно доста какво прави всяко момче. Не гледат да вземем за пример единствено един състезател, който е по-добър, с цел да му отделят повече внимание. В продължение на 3 лета за по две седмици бях в Испания на камп на " Еспаньол ", водеше го Давид Фернандес. Нивото е извънредно високо - не толкоз като физика, колкото техника, тактичност. Този жанр на игра ми подхожда. След това пристигнаха поканите за мен от Италия - от " Лацио " и " Аталанта ". Поради образователни аргументи обаче не съумях да остана там. Сега изучавам в Американския лицей, а в него не можеш да отсъстваш. Бях една седмица на проби в " Аталанта " и изиграх една контрола. Казаха ми, че са доста удовлетворени и ще продължат да ме наблюдават. Много огромна е разликата с България. В " Лацио " трябваше да изкарам един месец, само че още веднъж заради образователна ангажираност прекарах единствено една-две седмици. Отборът ме изуми с физиката си. Нямаше момче, което да е под 180 см, даже 185 см. Все момчета на моята възраст, които са здрави и подготвени за професионален футбол. Определено тактиката е на извънредно равнище.
- Каза, че си нямал право да отсъстваш от образователни занятия...
- Не е за запитване. Много огромни проблеми, най-хубавото е, че съумях съвсем да добутам до края. Уча в Американския лицей в София, което е едно от най-хубавите учебни заведения на Балканския полуостров изобщо. Сега съм 12-и клас и е една концепция по-леко. В България доста мъчно се съвместяват футбол и учебно заведение, по този начин седят нещата, че едното не поддържа другото, няма вид да носиш и двете дини под една мишница. Не мога да схвана за какво се получава това. В чужбина те насърчават в учебно заведение, в случай че си народен играч или просто добър футболист. В спорта пък ценят това, че се учиш чудесно или си образован. Тук, като обясниш, че би трябвало да отидеш на учебно заведение, тъй като е едновременно с тренировките, ти се вършат проблеми. Както и противоположното. Това са неща, които би трябвало да се трансформират.
- Вече спортните учебни заведения като че ли не са средище на най-талантливите деца?
- Със сигурност е по този начин. Чувал съм татко ми какво споделя за тях и съм очевидец на това, което се случва там.
- Много твои връстници не виждат бъдещето си в България...
- Трудно е да те оценят тук. Само да се чуе нещо неприятно за теб и незабавно те захапват, стопират да те ценят като човек, футболист. Друга тематика е, че футболът въпреки всичко е на по-високо равнище в обществото, по-добри пари се дават - изобщо повече са плюсовете.
- Какви саможертви правиш поради спорта?
- Определено се желаят саможертви, с цел да станеш огромен футболист. Избягвам да излизам по питейни заведения. До ден сегашен не съм опитвал наргиле, не съм ходил на дискотека. Това са неща, които моите другари намират за естествени, само че това са неща, които не ми доставят наслаждение. Предпочитам да си почивам у дома, да се видя с другари, със фамилията, в сравнение с да вървя да си изгубвам времето.
- А имаш ли занимание?
- Освен срещите с другари, да играя видео игри.
- Имаш ли обичани футболист и тим?
- Кристиано Роналдо, не мисля, че ще учудя с отговора някого. Отбор - " Реал " (М). Това ми е обичаният тим още от дете и си бленувам един ден да пазя неговите цветове.
- Коя ти е обичаната позиция на терена?
- През по-голяма част от живота ми съм играл като нападател, само че също по този начин съществено игрово време съм прекарал и зад тарана - като атакуващ халф. Това е по-интересната позиция като цяло, тъй като се срещаш по-често с топката и имаш повече разновидности. Но в последно време ми се постанова да играя като централен нападател и нямам нищо срещу.
- С кои треньори си работил до момента?
- Ако пропусна някого, ще се усещам зле. В " Славия " първият треньор ми беше Цветослав Алтънов, знам, че сетне отпътува за Китай. След преместването ми в ДИТ ме поеха Борислав Кьосев, Саша Симонович, Митко Джоров, Ивайло Василев, Адриан Боцев за малко, сетне пристигна Християн Войнов, след това Тони Кирилов, Светльо Петров, Христо Арангелов. В националните гарнитури треньори ми бяха Емил Спасов с Александър Йорданов, Викторио Павлов и стигаме още веднъж до Христо Арангелов, Ангел Стойков и в този момент Милен Радуканов.
- Спомена саможертвите за футбола. Какво обаче ти даде той?
- Никога не съм съжалявал за всяка една подготовка и всеки изигран мач. Това са страсти, другарства, които остават до живот. Не си представям живота без футбол, някакси би бил празен и отегчителен.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ