Голямата базилика в Плиска е била най-големият християнски храм в Югоизточна Европа
Националният историко-археологически резерват "Плиска " се намира на 28 километра североизточно от град Шумен и на 3 километра от актуалния град Плиска. Той е един от Стоте национални туристически обекта.
Плиска е първата столица на България и люлката на днешната българска страна. От основаването на българската страна през 681 година от хан Аспарух до 893 година Плиска е с изключение на столица и един от най-големите и богати градове в Европа и света. Тя е забележителна с архитектурата си, която българите носят от своите предходни поселения.
Типично за народ, приближаващ от степите, българите строят столицата си посред полето, което е обградено с височини, които са естествена бариера пред врага. Построени са три отбранителни пояса. Първият е бездънен земен трап с висок насип, който огражда Външния град. Вторият е изработен от големи каменни блокове, образуващи висока към 12 м крепостна стена, която на всяка стена има по две петоъгълни кули и врата, а основният вход е на източната крепостна стена. Третият пояс е тухлено барикада, защитаващо цитаделата. Целият ограден от стени комплекс е ситуиран върху повърхност от 0.5 кв. километра. Градът е бил великански за средновековните мащаби - 23.3 кв. километра. Дворецът на кан Крум е издигнат върху 500 кв. м и е измежду най-забележителните монументи тук. Историците са разкрили и секрети изходи, през които аристокрацията и популацията са можели да избягат от града по време на блокада. В двореца е имало водохранилище и просторни бани.
Кан Крум се е възкачил на престола след кан Кардам. По време на неговото ръководство България ускорява позициите си на Балканския полуостров и в Европа, с помощта на голям брой победи на бойното поле. Крум стартира да приобщава славяните към властта, прокарва първите общовалидни закони в Първото българско царство и стартира провеждането на административна промяна. Крум пръв превзема и причислява Сердика към българската страна, като прави оценка значимото икономическо и стратегическо значение на града, през който минават доста значими търговски пътища за Константинопол, и тъй като оттова може елементарно да се нападна Македония.
С времето на ръководството на кан Омуртаг (814-831 г.) се свързва второто разширение на града. Той довършва крепостните стени, гради езически храмове и построява така наречен Тронна зала. Във Вътрешния град най-добре непокътнатата постройка е Големият замък. Във Външния град са открити остатъци от жилища, работилници, квартални църкви и икономически здания.
Преди всичко кан Омуртаг ще остане в българската история със строителната си активност. Съхранени са редица извори (Чатараски и Търновски тадписи) и паметни надписи, свидетелстващи за възобновяване на Плиска, разрушена от император Никифор, както и построяването на нов кански замък с тронна зала. Построени са дворци и замъци. Омуртаг оставя популярния надпис:
"Човек и добре да живее, умира и различен се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го я направил. А името на архонта е Омортаг хан ювиги. Нека Бог да го удостои да преживее 100 години. "
Строителство в такива размери може да бъде осъществено само от стопански мощна страна, каквато България явно е по това време.
На 1.3 км от източната врата на Вътрешния град в Плиска се намира Голямата базилика - религиозно-дворцов комплекс, включващ базилика, архиепископски замък и манастир. Това е бил най-големият християнски храм в средновековна Югоизточна Европа от времето на покръстването на българския народ. Завършена към 875 година Голямата базилика съставлява значим монумент на ранно-средновековната българска просвета от нейния християнски интервал - от втората половина на IX доникъде на XI век. В продължение на към 250 година извършва функционалностите по едно и също време на катедрален храм и княжеска, епископска и манастирска черква, средище е на духовно-религиозния живот на столицата Плиска и ранносредновековна България. Базиликата е оградена и предпазена е с висока над 4 м каменна стена със зъбери.
Разкритите остатъци в Плиска са консервирани и са обособени като музей навън, който може да бъде посетен и в неработно време. Находки от резервата са изложени в музейната експозиция и са свързани най-много с бита, материалната и духовна просвета на жителите на остарялата столица.
Традиционно в националния историко-археологически резерват "Плиска " се организира Летният археологически семинар, в който възпитаници от междинни учебни заведения в България вършат разкопки дружно с археолозите и слушат лекциите на известни български историци.
Плиска е първата столица на България и люлката на днешната българска страна. От основаването на българската страна през 681 година от хан Аспарух до 893 година Плиска е с изключение на столица и един от най-големите и богати градове в Европа и света. Тя е забележителна с архитектурата си, която българите носят от своите предходни поселения.
Типично за народ, приближаващ от степите, българите строят столицата си посред полето, което е обградено с височини, които са естествена бариера пред врага. Построени са три отбранителни пояса. Първият е бездънен земен трап с висок насип, който огражда Външния град. Вторият е изработен от големи каменни блокове, образуващи висока към 12 м крепостна стена, която на всяка стена има по две петоъгълни кули и врата, а основният вход е на източната крепостна стена. Третият пояс е тухлено барикада, защитаващо цитаделата. Целият ограден от стени комплекс е ситуиран върху повърхност от 0.5 кв. километра. Градът е бил великански за средновековните мащаби - 23.3 кв. километра. Дворецът на кан Крум е издигнат върху 500 кв. м и е измежду най-забележителните монументи тук. Историците са разкрили и секрети изходи, през които аристокрацията и популацията са можели да избягат от града по време на блокада. В двореца е имало водохранилище и просторни бани.
Кан Крум се е възкачил на престола след кан Кардам. По време на неговото ръководство България ускорява позициите си на Балканския полуостров и в Европа, с помощта на голям брой победи на бойното поле. Крум стартира да приобщава славяните към властта, прокарва първите общовалидни закони в Първото българско царство и стартира провеждането на административна промяна. Крум пръв превзема и причислява Сердика към българската страна, като прави оценка значимото икономическо и стратегическо значение на града, през който минават доста значими търговски пътища за Константинопол, и тъй като оттова може елементарно да се нападна Македония.
С времето на ръководството на кан Омуртаг (814-831 г.) се свързва второто разширение на града. Той довършва крепостните стени, гради езически храмове и построява така наречен Тронна зала. Във Вътрешния град най-добре непокътнатата постройка е Големият замък. Във Външния град са открити остатъци от жилища, работилници, квартални църкви и икономически здания.
Преди всичко кан Омуртаг ще остане в българската история със строителната си активност. Съхранени са редица извори (Чатараски и Търновски тадписи) и паметни надписи, свидетелстващи за възобновяване на Плиска, разрушена от император Никифор, както и построяването на нов кански замък с тронна зала. Построени са дворци и замъци. Омуртаг оставя популярния надпис:
"Човек и добре да живее, умира и различен се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го я направил. А името на архонта е Омортаг хан ювиги. Нека Бог да го удостои да преживее 100 години. "
Строителство в такива размери може да бъде осъществено само от стопански мощна страна, каквато България явно е по това време.
На 1.3 км от източната врата на Вътрешния град в Плиска се намира Голямата базилика - религиозно-дворцов комплекс, включващ базилика, архиепископски замък и манастир. Това е бил най-големият християнски храм в средновековна Югоизточна Европа от времето на покръстването на българския народ. Завършена към 875 година Голямата базилика съставлява значим монумент на ранно-средновековната българска просвета от нейния християнски интервал - от втората половина на IX доникъде на XI век. В продължение на към 250 година извършва функционалностите по едно и също време на катедрален храм и княжеска, епископска и манастирска черква, средище е на духовно-религиозния живот на столицата Плиска и ранносредновековна България. Базиликата е оградена и предпазена е с висока над 4 м каменна стена със зъбери.
Разкритите остатъци в Плиска са консервирани и са обособени като музей навън, който може да бъде посетен и в неработно време. Находки от резервата са изложени в музейната експозиция и са свързани най-много с бита, материалната и духовна просвета на жителите на остарялата столица.
Традиционно в националния историко-археологически резерват "Плиска " се организира Летният археологически семинар, в който възпитаници от междинни учебни заведения в България вършат разкопки дружно с археолозите и слушат лекциите на известни български историци.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ