Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките

Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките /БАН/ показва седемнадесетата национална археологическа галерия “Българска археология 2023 ” .

Тя демонстрира най-интересните находки и богат илюстративен материал от теренната работа на българските археолози през предходната година. Организира се във връзка професионалния празник на археолога – 14 февруари и ще бъде отворена до 26-и май 2024 година.

Ще бъдат показани над 400 експоната от 30 обекта , разнообразни като тип и последователност , от Праисторията до Възраждането, заяви доцент Камен Бояджиев от Българска академия на науките пред „ БНР’.

Сред тях са включени продължаващите изследвания на праисторическите селищни могили при Нова Надежда, Провадия, Суворово, Юнаците и Козарева могила, световноизвестният Варненски халколите н некропол, късно-бронзовият некропол при Балей , гръцките колонии Аполония Понтика (Созопол) и Емпорион Пистирос, римският град Деултум, античните замъци Боровец, Якоруда и Букелон, средновековните градове Лютица и Мелник.

Част от археологическите изследвания са завърши в края на отминалата година , само че навреме се обработват и показват в тази галерия, нещо, което не се прави на никое място в Европа.

Представени са и обекти от огромните избавителни археологически разкопки , свързани с възобновяване на железопътната инфраструктура на НКЖИ, измежду които римската пътна станция Циле до Чирпан , многослойните обекти при Алдомировци и Скутаре и ямният комплекс от късната желязна ера при Пауново .

Особен интерес като специфичност на проучването и открити находки съставляват подводните изследвания в пристанището на Созопол и на потъналия край Китен транспортен съд „ Урдовиза “ .