Избори за фалшив Национален съвет
“Националните препоръки са лост на властта, с който не се оказва помощ на малцинствата, те са конец, с който се държат малцинствените представители “ - (Аида Чорович).
Изборите за национални препоръки на малцинствата за следващ път компрометираха демокрацията и разобличиха същинския темперамент на ръководството в Сърбия. Целта на ръководещата партия беше да постави под надзор националните препоръки на малцинствата, като вкара вътре личните си деятели, които да пишат отчетите за Брюксел, а не да отразяват политическата воля и да вземат решение проблемите, отнасящи се до националната еднаквост на малцинствата.
За тази цел се подбраха и съответният боеприпас от всички (не)позволени средства: корист с административните запаси, пазаруване на гласове, измами с обособените изборни описи, напън против хората, които работят в държавните органи, пазаруване на гласове, пакети с храна, екскурзии, концерти, набиване на боязън и напрежение – всичко, с което може да се реализира победа непременно и да се подмени вота на малцинствата с програмата на ръководещата партия и да се измисли още някоя синекурна служба на държавен бюджет.
Едно конкретизиране. Това не е откритие на Прогресивната партия на Вучич. И по време на ръководството на Демократичната партия имахме същата малцинствена обстановка.
Да не приказваме за това, че в самите национални препоръки на малцинствата са заложени градивни неточности, които не бяха отклонени и с последните промени в Закона за националните препоръки на малцинствата. Освен умишлено заложените дупки в изборната им процедура, изостана дефиницията какво тъкмо са националните препоръки – държавни органи или цивилен организации и къде е тяхното място в държавно-административната подчиненост. Така те вместо да се грижат за националната еднаквост на малцинствата, станаха огледално изображение на властта – партокрация, непросветеност и сляпа послушност към водача.
Отделните изборни описи също дадоха неограничени благоприятни условия за политически измами и за замяна на вота на националните малцинства с гласовете на деятелите от ръководещата партия и жители от немалцинствен или различен малцинствен генезис. Избирателният лист на българското малцинство внезапно се усили с към 4 000 души и надвиши броя на българите съгласно формалното броене на популацията от 2011 година! И не на последно място, не беше ясно кой трябваше да финансира предизборната акция на участниците в изборния развой.
В последна сметка, всичко това още повече изостри, вместо да смекчи етническите проблеми в Сърбия. Внимателният разбор на процесите в унгарското, бошняшкото, албанското, словашкото, хърватското, русинското и други малцинства демонстрират, че и измежду тях се развиват същите културни, социално-икономически и демографски процеси както и в българското малцинство.
Общото кратно е, че всички малцинства изгубиха доверието си в националните препоръки и вярата за институционално и заслужено решение на проблемите, касаещи живота им в Сърбия. Много от принадлежащите към националните малцинства, както прочее и доста сърби, си купуват еднопосочен билет и напущат страната.
Странно е, че нито една интернационална организация не изпрати наблюдаващи да следят изборите. Дали интернационалната общественост се отнесе с цялостно доверие към страната или не е заинтересувана за ситуацията на малцинствата в Сърбия?
На този общ декор, и на фона на общата незаинтересованост, се организираха и изборите, в случай че въобще можем да ги назовем по този начин, за Национален съвет на българското малцинство. Случи се нещо като реплика на избори с предупреден край. Или по-точно, интензивно мероприятие на познавач службите извършено тъкмо по учебник, с асистенцията на трите изборни листи, директно следени и направлявани от политическата централа на ръководещата Прогресивна партия в Белград.
Разковничето беше изтеглянето на листата „ Съединение на българите в Сърбия “ предвождана от ръководителя на Общинската скупщина в Цариброд Зоран Гюров и подкрепена от кмета Владица Димитров - и двамата членове на Прогресивната партия. Заедно с тях бяха изтеглени и претендентите от Демократичната партия на българите на Небойша Иванов, която другояче е в коалиция с ръководещата партия в общинския парламент.
Този несъразмерен ход, обратно на всички упования, предреши изборите в интерес на досегашния ръководител на Националния съвет Владимир Захариев и неговата листа „ Това сме ние – естествено придвижване “. Оказа се, че Захариев в действителност беше скритият коз на Белград и това си пролича на празника на Босилеград на 21 септември, когато върхът на ръководещата партия в лицето на ръководителя на Изпълнителния съвет на ръководещата Прогресивна партия Дарко Глишич, дружно с офицерския кор и църковни великодостойници на Сръбската православна черква застанаха зад него. Дори и Шабан Шаулич на предизборния концерт в Босилеград на 26 октомври не не помни да напомни, че идва по поръчка на Глишич, да пропагандира „ за най-хубавия кмет в историята на Босилеград “?!
Третата листа „ Да върнем достолепието на народа “ на Стефан Костов изигра ролята на помощник, който обезпечи нужната демократична плуралистична форма, без която изборите нямаше да могат да се проведат и в последна сметка - легитимира успеха на Захариев. „ Достойнството “ не му стигна даже за едно почтено отдръпване от изборите, което можеше най-малко краткотрайно да пообърка сметките на Белград.
Въпреки фамозния член 7А от Закона за Националните препоръки на малцинствата, съгласно който ръководител на Национален съвет на малцинствата не може да бъде член на ръководещите органи на партии каквито са ръководител, председателство, изпълнителен орган и прочие, на изборните листи се откриха кметовете на Босилеград и Цариброд и водачите на локалните препоръки на ръководещата партия, Законът отново беше претълкуван в тяхна изгода. В смисъл, че те могат да се кандидатират и да вземат участие в изборите, само че не могат да бъдат ръководители на Националния съвет! Никой не се осмели да сложи логическия въпрос, а дали следователно не са излъгани гласоподавателите, които са дали своят вот за претендент, който не може да бъде ръководител на Националния съвет?
Кметът на Цариброд Владица Димитров дружно с ръководителя на Общинската скупщина Зоран Гюров, бяха основали и даже обществено агитираха за листата „ Съединение на българите в Сърбия “, и даже „ подлагаха на критика “ досегашния ръководител на Националния съвет Владимир Захариев, и то, забележете, не за каквото и да е, а за „ две копчета “ на ризата и за чорлавата му прическа! За всичко друго, нито дума. Пък и какво друго могат да кажат, когато са от едно свърталище – членове и почитатели на Прогресивната партия, чиято стратегия е написана още 1881 година от Стоян Новакович. Какви малцинствени права, какви европейски правила и полезности! Маските паднаха, когато царибродският кмет внезапно се обърна за 180 градуса, изтегли листата и застана един до друг със Захариев?!
Моралът в политиката е релативно нещо. Но ходът на Димитров по-скоро приличаше на осъществяване на партийна инструкция и дори на военна заповед. В сконфузените си пояснения по РТВ Цариброд той говореше, че това било направено в името на „ единството “ на малцинството, като не пропусна да спомене заплахата от „ сепаратистите “ и „ нападателната интервенция на българската дипломация “?!
Наистина е смешно да се приказва за „ единение “ в случай, че в бъдещия Национален съвет от Цариброд ще има единствено 3-ма от общо 19 членове на Националния съвет. И за заплаха от институционален „ фракционизъм “?! Всъщност, Владица Димитров говореше това, което Вучич по никакъв начин не можеше да каже на Радев по време на българското европредседателство и дейната европейска политика на Западните Балкани. „ Агресивното “ гледище на българската дипломация в Белград, София и Брюксел за вътрешни демократични промени и решение на проблемите на българското малцинство, може да е извънредно за Белград, който е привикнал с българското безмълвие, само че то е наложително за една европейска страна – да се грижи за своите малцинства в чужбина, измежду които има и не малко български жители. Не че тази политика е застрахована от неточности и не се нуждае от радикално преосмисляне. Но не може да се отхвърли, че е откровена и доброжелателна. За разлика от тази на Прогресивната партия, която се пробва да запуши устата на достоверните български представители и типично по сръбски – да се опита да влезне в Европейски Съюз през задната врата. Без да взема решение проблемите на малцинствата и без да извършва европейските критерии за човешките права.
Както и да е, изборната шоу-програма завърши. След всичко, остава горчивият въпрос: Има ли смисъл в сръбската паранормална реалност още да се върви на избори? Защото Захариев можеше да бъде назначен от Белград за ръководител на Националния съвет или за каквото си желае и никой няма нищо да забележи. Хората, които познават проблемите на малцинството и се посветиха да създадат нещо потребно и цивилизовано, бяха изритани отвън институциите, без опция да се изкажат и без късмет да поемат отговорност за решение на наболелите проблеми.
Всички приказват за нерегулярности, само че никой не дръзва да ги оспорва.
Защото хората би трябвало да мислят и за сигурността си, в атмосферата в която арестите и дори убийствата (спомнете си Оливер Иванович!) са част от актуалния сръбски политически пейзаж.
Измислянето и набеждаването на етнически врагове които заплашват териториалната целокупност на Сърбия, е съвършен метод за изместване на фокуса на вниманието на обществото от същинските проблеми, които през днешния ден заплашват Сърбия.
Нямало Национални препоръки на малцинствата! Защо ли са ни? Какво от това че има закони за малцинствата, когато няма изпълнителна власт, която да ги приложи на процедура. Националните препоръки нямат и в никакъв случай не са имали такава власт. Така че не малцинствата, а по-скоро Сърбия има потребност от Националните препоръки – да ги демонстрира пред света като значими органи, посредством които „ малцинствата се употребяват с автономност “?!
И до момента в който сръбските политици махат с подправените национални препоръки, Сърбия остана без най-важната институция, върху която почиват основите на всяка страна – Народното събрание. Той от дълго време се е трансформирал в риалити-шоу. Остана и без други работещи държавни органи и институции, без обучение, опазване на здравето, обществена отбрана, без правораздаване и сигурност. С министри, които пеят по кръчмите и на приемите, политици, които се нуждаят от психиатрична експертиза, финансови, фамилни, подземни и какви ли не още афери. Държавните институции през днешния ден са цялостни с хора, които в случай че не бяха на власт – щяха да са водачи, келнери, плочкаджии, бояджии, или щяха да се мотаят към крайградските кръчми и автомагистралите. По същото време от летищата изхвърчат най-хубавите и най-образованите младежи с желанието да не се върнат в никакъв случай към този момент. Трябваше да се вдигне малко дим към изборите, с цел да не се вижда всичко това.
А поуките? За Бога, та те от дълго време са казани. Сръбските политически партии и техните марионетки в Босилеград и Цариброд няма по какъв начин да решат житейските проблеми на българите в Сърбия в условия на една симулирана народна власт. Истинска народна власт има единствено, когато е приета и за онази мисъл, с която не сте съгласни. /БГНЕС
……………………………………………………………..
Иван Николов, ръководител на Културно-информационния център на българското национално малцинство „ Босилеград “ в Западните околности.
Изборите за национални препоръки на малцинствата за следващ път компрометираха демокрацията и разобличиха същинския темперамент на ръководството в Сърбия. Целта на ръководещата партия беше да постави под надзор националните препоръки на малцинствата, като вкара вътре личните си деятели, които да пишат отчетите за Брюксел, а не да отразяват политическата воля и да вземат решение проблемите, отнасящи се до националната еднаквост на малцинствата.
За тази цел се подбраха и съответният боеприпас от всички (не)позволени средства: корист с административните запаси, пазаруване на гласове, измами с обособените изборни описи, напън против хората, които работят в държавните органи, пазаруване на гласове, пакети с храна, екскурзии, концерти, набиване на боязън и напрежение – всичко, с което може да се реализира победа непременно и да се подмени вота на малцинствата с програмата на ръководещата партия и да се измисли още някоя синекурна служба на държавен бюджет.
Едно конкретизиране. Това не е откритие на Прогресивната партия на Вучич. И по време на ръководството на Демократичната партия имахме същата малцинствена обстановка.
Да не приказваме за това, че в самите национални препоръки на малцинствата са заложени градивни неточности, които не бяха отклонени и с последните промени в Закона за националните препоръки на малцинствата. Освен умишлено заложените дупки в изборната им процедура, изостана дефиницията какво тъкмо са националните препоръки – държавни органи или цивилен организации и къде е тяхното място в държавно-административната подчиненост. Така те вместо да се грижат за националната еднаквост на малцинствата, станаха огледално изображение на властта – партокрация, непросветеност и сляпа послушност към водача.
Отделните изборни описи също дадоха неограничени благоприятни условия за политически измами и за замяна на вота на националните малцинства с гласовете на деятелите от ръководещата партия и жители от немалцинствен или различен малцинствен генезис. Избирателният лист на българското малцинство внезапно се усили с към 4 000 души и надвиши броя на българите съгласно формалното броене на популацията от 2011 година! И не на последно място, не беше ясно кой трябваше да финансира предизборната акция на участниците в изборния развой.
В последна сметка, всичко това още повече изостри, вместо да смекчи етническите проблеми в Сърбия. Внимателният разбор на процесите в унгарското, бошняшкото, албанското, словашкото, хърватското, русинското и други малцинства демонстрират, че и измежду тях се развиват същите културни, социално-икономически и демографски процеси както и в българското малцинство.
Общото кратно е, че всички малцинства изгубиха доверието си в националните препоръки и вярата за институционално и заслужено решение на проблемите, касаещи живота им в Сърбия. Много от принадлежащите към националните малцинства, както прочее и доста сърби, си купуват еднопосочен билет и напущат страната.
Странно е, че нито една интернационална организация не изпрати наблюдаващи да следят изборите. Дали интернационалната общественост се отнесе с цялостно доверие към страната или не е заинтересувана за ситуацията на малцинствата в Сърбия?
На този общ декор, и на фона на общата незаинтересованост, се организираха и изборите, в случай че въобще можем да ги назовем по този начин, за Национален съвет на българското малцинство. Случи се нещо като реплика на избори с предупреден край. Или по-точно, интензивно мероприятие на познавач службите извършено тъкмо по учебник, с асистенцията на трите изборни листи, директно следени и направлявани от политическата централа на ръководещата Прогресивна партия в Белград.
Разковничето беше изтеглянето на листата „ Съединение на българите в Сърбия “ предвождана от ръководителя на Общинската скупщина в Цариброд Зоран Гюров и подкрепена от кмета Владица Димитров - и двамата членове на Прогресивната партия. Заедно с тях бяха изтеглени и претендентите от Демократичната партия на българите на Небойша Иванов, която другояче е в коалиция с ръководещата партия в общинския парламент.
Този несъразмерен ход, обратно на всички упования, предреши изборите в интерес на досегашния ръководител на Националния съвет Владимир Захариев и неговата листа „ Това сме ние – естествено придвижване “. Оказа се, че Захариев в действителност беше скритият коз на Белград и това си пролича на празника на Босилеград на 21 септември, когато върхът на ръководещата партия в лицето на ръководителя на Изпълнителния съвет на ръководещата Прогресивна партия Дарко Глишич, дружно с офицерския кор и църковни великодостойници на Сръбската православна черква застанаха зад него. Дори и Шабан Шаулич на предизборния концерт в Босилеград на 26 октомври не не помни да напомни, че идва по поръчка на Глишич, да пропагандира „ за най-хубавия кмет в историята на Босилеград “?!
Третата листа „ Да върнем достолепието на народа “ на Стефан Костов изигра ролята на помощник, който обезпечи нужната демократична плуралистична форма, без която изборите нямаше да могат да се проведат и в последна сметка - легитимира успеха на Захариев. „ Достойнството “ не му стигна даже за едно почтено отдръпване от изборите, което можеше най-малко краткотрайно да пообърка сметките на Белград.
Въпреки фамозния член 7А от Закона за Националните препоръки на малцинствата, съгласно който ръководител на Национален съвет на малцинствата не може да бъде член на ръководещите органи на партии каквито са ръководител, председателство, изпълнителен орган и прочие, на изборните листи се откриха кметовете на Босилеград и Цариброд и водачите на локалните препоръки на ръководещата партия, Законът отново беше претълкуван в тяхна изгода. В смисъл, че те могат да се кандидатират и да вземат участие в изборите, само че не могат да бъдат ръководители на Националния съвет! Никой не се осмели да сложи логическия въпрос, а дали следователно не са излъгани гласоподавателите, които са дали своят вот за претендент, който не може да бъде ръководител на Националния съвет?
Кметът на Цариброд Владица Димитров дружно с ръководителя на Общинската скупщина Зоран Гюров, бяха основали и даже обществено агитираха за листата „ Съединение на българите в Сърбия “, и даже „ подлагаха на критика “ досегашния ръководител на Националния съвет Владимир Захариев, и то, забележете, не за каквото и да е, а за „ две копчета “ на ризата и за чорлавата му прическа! За всичко друго, нито дума. Пък и какво друго могат да кажат, когато са от едно свърталище – членове и почитатели на Прогресивната партия, чиято стратегия е написана още 1881 година от Стоян Новакович. Какви малцинствени права, какви европейски правила и полезности! Маските паднаха, когато царибродският кмет внезапно се обърна за 180 градуса, изтегли листата и застана един до друг със Захариев?!
Моралът в политиката е релативно нещо. Но ходът на Димитров по-скоро приличаше на осъществяване на партийна инструкция и дори на военна заповед. В сконфузените си пояснения по РТВ Цариброд той говореше, че това било направено в името на „ единството “ на малцинството, като не пропусна да спомене заплахата от „ сепаратистите “ и „ нападателната интервенция на българската дипломация “?!
Наистина е смешно да се приказва за „ единение “ в случай, че в бъдещия Национален съвет от Цариброд ще има единствено 3-ма от общо 19 членове на Националния съвет. И за заплаха от институционален „ фракционизъм “?! Всъщност, Владица Димитров говореше това, което Вучич по никакъв начин не можеше да каже на Радев по време на българското европредседателство и дейната европейска политика на Западните Балкани. „ Агресивното “ гледище на българската дипломация в Белград, София и Брюксел за вътрешни демократични промени и решение на проблемите на българското малцинство, може да е извънредно за Белград, който е привикнал с българското безмълвие, само че то е наложително за една европейска страна – да се грижи за своите малцинства в чужбина, измежду които има и не малко български жители. Не че тази политика е застрахована от неточности и не се нуждае от радикално преосмисляне. Но не може да се отхвърли, че е откровена и доброжелателна. За разлика от тази на Прогресивната партия, която се пробва да запуши устата на достоверните български представители и типично по сръбски – да се опита да влезне в Европейски Съюз през задната врата. Без да взема решение проблемите на малцинствата и без да извършва европейските критерии за човешките права.
Както и да е, изборната шоу-програма завърши. След всичко, остава горчивият въпрос: Има ли смисъл в сръбската паранормална реалност още да се върви на избори? Защото Захариев можеше да бъде назначен от Белград за ръководител на Националния съвет или за каквото си желае и никой няма нищо да забележи. Хората, които познават проблемите на малцинството и се посветиха да създадат нещо потребно и цивилизовано, бяха изритани отвън институциите, без опция да се изкажат и без късмет да поемат отговорност за решение на наболелите проблеми.
Всички приказват за нерегулярности, само че никой не дръзва да ги оспорва.
Защото хората би трябвало да мислят и за сигурността си, в атмосферата в която арестите и дори убийствата (спомнете си Оливер Иванович!) са част от актуалния сръбски политически пейзаж.
Измислянето и набеждаването на етнически врагове които заплашват териториалната целокупност на Сърбия, е съвършен метод за изместване на фокуса на вниманието на обществото от същинските проблеми, които през днешния ден заплашват Сърбия.
Нямало Национални препоръки на малцинствата! Защо ли са ни? Какво от това че има закони за малцинствата, когато няма изпълнителна власт, която да ги приложи на процедура. Националните препоръки нямат и в никакъв случай не са имали такава власт. Така че не малцинствата, а по-скоро Сърбия има потребност от Националните препоръки – да ги демонстрира пред света като значими органи, посредством които „ малцинствата се употребяват с автономност “?!
И до момента в който сръбските политици махат с подправените национални препоръки, Сърбия остана без най-важната институция, върху която почиват основите на всяка страна – Народното събрание. Той от дълго време се е трансформирал в риалити-шоу. Остана и без други работещи държавни органи и институции, без обучение, опазване на здравето, обществена отбрана, без правораздаване и сигурност. С министри, които пеят по кръчмите и на приемите, политици, които се нуждаят от психиатрична експертиза, финансови, фамилни, подземни и какви ли не още афери. Държавните институции през днешния ден са цялостни с хора, които в случай че не бяха на власт – щяха да са водачи, келнери, плочкаджии, бояджии, или щяха да се мотаят към крайградските кръчми и автомагистралите. По същото време от летищата изхвърчат най-хубавите и най-образованите младежи с желанието да не се върнат в никакъв случай към този момент. Трябваше да се вдигне малко дим към изборите, с цел да не се вижда всичко това.
А поуките? За Бога, та те от дълго време са казани. Сръбските политически партии и техните марионетки в Босилеград и Цариброд няма по какъв начин да решат житейските проблеми на българите в Сърбия в условия на една симулирана народна власт. Истинска народна власт има единствено, когато е приета и за онази мисъл, с която не сте съгласни. /БГНЕС
……………………………………………………………..
Иван Николов, ръководител на Културно-информационния център на българското национално малцинство „ Босилеград “ в Западните околности.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ