НЗОК затяга контрола над “застрашително“ растящото лечение в ЕС
Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) обмисля да затегне контрола над плановото лекуване на българи в Европейски Съюз, само че към момента не разполага с задоволително ясни и цялостни данни на какво се дължи растежът в броя на постъпилите в европейски лечебни заведения българи. Това излиза наяве от стенограмата от последното съвещание на Надзорния съвет на касата. Повече от месец след експлоадирането на абсурда с задълженията към непознатите здравни фондове, който провокира политически скандал и управническа рецесия в касата, в институцията към момента разполагат единствено с данни за повишаването на пациентите и разноските за тях, само че не и разбор на аргументите, на чиято база да се подхващат вероятно избрани ограничения.
“Анализът, който е изработен на типовете болести по исковете, за мен демонстрира един застрашително възходящ размер на случаите от 2007 година до 2017 година в това число. И сковете по формуляри S2 (бел.ред. за планово лекуване в чужбина) стартират от 4 през 2007 година и доближават през 2017 година до 632. С максимален дял са Германия, Белгия, Франция, Швейцария и т.н “, разяснява ръководителят на Надзорния съвет и зам.-здравен министър Жени Начева.
Тя показва, че лекуването е концентрирано в няколко на брой лечебни заведения, евентуално заради тяхната специфичност и обичаи в лекуването на съответните болести. “Поне аз останах с усещането, че главно това са болести, които са свързани с онкологията и лекуването на редки болести, сърдечно-съдови болести, които се твърди, че не се лекуват у нас. Най-вече и тежки положения свързани с трансплантация “, разяснява Начева.
Според нея е добре през тази година да се ускори контролът върху здравното решение за ориентиране на пациентите за лекуване в чужбина.
“Вероятно би трябвало да потърсим и консултация с националните консултанти, с които касата работи, с цел да уточняваме тези болести дали те не могат да се лекуват у нас, от какво са подбудени, защото нараства в действителност доста броят на лицата, които се насочват в чужбина “, разяснява Начева. Касата към момента няма явен отговор дали това се дължи на нарастване на заболеваемостта или на други аргументи.
НЗОК има цифри, само че не и разбор какво стои зад тях
Според обсъжданата от надзорния съвет информация, през 2015 година са прегледани 305 заявки за планово лекуване и са издадени 124 разрешения; през 2016 са прегледани 397 заявки, от които 230 са получили позволение, през 2017 година заявките са били 413 и позволение са получили 190, а през януари тази година от 83 заявки са утвърдени 11.
От 2013 до 2016 година разноските за планово лекуване са нарастнали от 500 хиляди лв. на 5.7 млн лв., а разноските за оказване на здравна помощ с регистрационен формуляр от 3 млн. лв. на 8 млн. лв.. При разноските на НЗОК за незабавна помощ в Европейски Съюз пък се виждат внезапни скокове нагоре и надолу, обръща внимание представителят на Асоциацията на индустриалния капитал в надзора Боян Бойчев.
Докато през 2013 година касата е платила 14 млн. лв. за незабавно лекуване на българи в Европейски Съюз, то през 2014 година този разход скача тройно на 40.5 млн. лв., на идната година понижава двойно до 20.5 млн. лв. и през 2016 година е 23.5 млн. лв..
Затягат контрола по изпращането на пациентите в чужбина
Според Начева през тази година НЗОК би трябвало да работи по-сериозно с националните консултанти по отношение на изпращането на пациенти за планово лекуване в Европейски Съюз - “какви пациенти се насочват, във връзка на какви болести, за какво толкоз нараства броят на пациентите по тези болести “.
“Тези пациенти, които се лекуват в чужбина, за мен би било забавно да им проверим ЕГН-та, дали са лекувани и в България, да проследим целия път на тяхното лекуване, каква помощ им е оказана в нашата страна. Просто малко по-голям надзор върху това. Вече имаме и тенденция в кои болести се насочват главно пациентите. Да си съсредоточим диалозите с консултантите и инспекциите за тези пациенти от позиция на помощта, която в нашата страна не се дава “, разяснява тя.
Членове на надзорния съвет подчертават върху това, че се дават позволения за лекуване в чужбина, даже когато единствено един медицински експерт е дал позитивно мнение.
Подуправителят доктор Йорданка Пенкова изяснява, че по принцип искане за мнение се праща до трима консултанти, само че от време на време отговор идва единствено от един.
“Имахме незабавен случай ортопедичен, двамата консултанти бяха на конгрес в чужбина и се наложи единствено този, който е в България, да даде мнение “, изяснява тя.
Според Жени Начева би трябвало да се желае мнение от най-малко двама лекари от разнообразни лечебни заведения, когато става въпрос за изпращане на пациент за скъпо струващо лекуване в чужбина.
По думите й при разнобой в мненията би трябвало да се желае мнение от трети доктор, каквато е процедурата във Фонда за лекуване на деца, само че представителят на пациентите в надзора Андрей Дамянов показва безпокойство това да не удължи прекомерно периода за изговаряне за лекуването.
“Ние можем да сложим краен период за изговаряне “, разяснява Начева.
“Имам единствено едно изискване към тези правила. Когато се работи с тези пациенти, които желаят S2 да се ревизира дали имат дарителски сметки или не. Защото мога да ви кажа случай в този момент, че се желае S2 при съществуване на дарителска сметка “, разяснява другият зам.-здравен министър в надзора Бойко Пенков.
Начева изяснява, че се обмислят промени от 2019 година, защото в този момент касата заплаща една част от лекуването, Министерство на здравеопазването друга част от лекуването и се накъсва процесът по следене на самото лекуването и резултата от него.
Половината от бюджета на НЗОК ще е за немските каси
Последната информация на касата сочи, че общият размер на отговорностите към непознатите здравни каси през тази година се обрисува да е в размер на 259 млн. лева, от които просрочени 119 млн. лева
В рамките на бюджета за тази година от 73 млн. лева касата предлага да заплати най-вече средства - 35 млн. лева на Германия, към която е най-задлъжняла.
“Анализът, който е изработен на типовете болести по исковете, за мен демонстрира един застрашително възходящ размер на случаите от 2007 година до 2017 година в това число. И сковете по формуляри S2 (бел.ред. за планово лекуване в чужбина) стартират от 4 през 2007 година и доближават през 2017 година до 632. С максимален дял са Германия, Белгия, Франция, Швейцария и т.н “, разяснява ръководителят на Надзорния съвет и зам.-здравен министър Жени Начева.
Тя показва, че лекуването е концентрирано в няколко на брой лечебни заведения, евентуално заради тяхната специфичност и обичаи в лекуването на съответните болести. “Поне аз останах с усещането, че главно това са болести, които са свързани с онкологията и лекуването на редки болести, сърдечно-съдови болести, които се твърди, че не се лекуват у нас. Най-вече и тежки положения свързани с трансплантация “, разяснява Начева.
Според нея е добре през тази година да се ускори контролът върху здравното решение за ориентиране на пациентите за лекуване в чужбина.
“Вероятно би трябвало да потърсим и консултация с националните консултанти, с които касата работи, с цел да уточняваме тези болести дали те не могат да се лекуват у нас, от какво са подбудени, защото нараства в действителност доста броят на лицата, които се насочват в чужбина “, разяснява Начева. Касата към момента няма явен отговор дали това се дължи на нарастване на заболеваемостта или на други аргументи.
НЗОК има цифри, само че не и разбор какво стои зад тях
Според обсъжданата от надзорния съвет информация, през 2015 година са прегледани 305 заявки за планово лекуване и са издадени 124 разрешения; през 2016 са прегледани 397 заявки, от които 230 са получили позволение, през 2017 година заявките са били 413 и позволение са получили 190, а през януари тази година от 83 заявки са утвърдени 11.
От 2013 до 2016 година разноските за планово лекуване са нарастнали от 500 хиляди лв. на 5.7 млн лв., а разноските за оказване на здравна помощ с регистрационен формуляр от 3 млн. лв. на 8 млн. лв.. При разноските на НЗОК за незабавна помощ в Европейски Съюз пък се виждат внезапни скокове нагоре и надолу, обръща внимание представителят на Асоциацията на индустриалния капитал в надзора Боян Бойчев.
Докато през 2013 година касата е платила 14 млн. лв. за незабавно лекуване на българи в Европейски Съюз, то през 2014 година този разход скача тройно на 40.5 млн. лв., на идната година понижава двойно до 20.5 млн. лв. и през 2016 година е 23.5 млн. лв..
Затягат контрола по изпращането на пациентите в чужбина
Според Начева през тази година НЗОК би трябвало да работи по-сериозно с националните консултанти по отношение на изпращането на пациенти за планово лекуване в Европейски Съюз - “какви пациенти се насочват, във връзка на какви болести, за какво толкоз нараства броят на пациентите по тези болести “.
“Тези пациенти, които се лекуват в чужбина, за мен би било забавно да им проверим ЕГН-та, дали са лекувани и в България, да проследим целия път на тяхното лекуване, каква помощ им е оказана в нашата страна. Просто малко по-голям надзор върху това. Вече имаме и тенденция в кои болести се насочват главно пациентите. Да си съсредоточим диалозите с консултантите и инспекциите за тези пациенти от позиция на помощта, която в нашата страна не се дава “, разяснява тя.
Членове на надзорния съвет подчертават върху това, че се дават позволения за лекуване в чужбина, даже когато единствено един медицински експерт е дал позитивно мнение.
Подуправителят доктор Йорданка Пенкова изяснява, че по принцип искане за мнение се праща до трима консултанти, само че от време на време отговор идва единствено от един.
“Имахме незабавен случай ортопедичен, двамата консултанти бяха на конгрес в чужбина и се наложи единствено този, който е в България, да даде мнение “, изяснява тя.
Според Жени Начева би трябвало да се желае мнение от най-малко двама лекари от разнообразни лечебни заведения, когато става въпрос за изпращане на пациент за скъпо струващо лекуване в чужбина.
По думите й при разнобой в мненията би трябвало да се желае мнение от трети доктор, каквато е процедурата във Фонда за лекуване на деца, само че представителят на пациентите в надзора Андрей Дамянов показва безпокойство това да не удължи прекомерно периода за изговаряне за лекуването.
“Ние можем да сложим краен период за изговаряне “, разяснява Начева.
“Имам единствено едно изискване към тези правила. Когато се работи с тези пациенти, които желаят S2 да се ревизира дали имат дарителски сметки или не. Защото мога да ви кажа случай в този момент, че се желае S2 при съществуване на дарителска сметка “, разяснява другият зам.-здравен министър в надзора Бойко Пенков.
Начева изяснява, че се обмислят промени от 2019 година, защото в този момент касата заплаща една част от лекуването, Министерство на здравеопазването друга част от лекуването и се накъсва процесът по следене на самото лекуването и резултата от него.
Половината от бюджета на НЗОК ще е за немските каси
Последната информация на касата сочи, че общият размер на отговорностите към непознатите здравни каси през тази година се обрисува да е в размер на 259 млн. лева, от които просрочени 119 млн. лева
В рамките на бюджета за тази година от 73 млн. лева касата предлага да заплати най-вече средства - 35 млн. лева на Германия, към която е най-задлъжняла.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ