Държавният сектор е по-привлекателен за търсещите работа
Националната статистика сочи, че забогатяваме – по данни на Национален статистически институт междинната работна заплата към септември тази година е била 1135 лв. брутно заплащане, или 880 лв. нето.
Трябва да се означи обаче, че 80% от заетите в страната получават под междинната работна заплата, или всеобщата заплата е под 880 лв..
Наблюдава се растеж при заплатите на хората заети в частния и в публичния бранш. Ръстът на възнагражденията в частния бранш от септември 2017 година до септември 2018 година е от 7,3%, до момента в който за същия интервал заплатите в публичния бранш са се нараснали с 9,2%.
Работещите за страната през януари са били 111 575, а през септември – 113 685 души.
Същевременно, съгласно данни на Агенцията по заетостта, броят на записаните безработни у нас понижава, уточни някогашният обществен министър Иван Нейков пред bTV. Според него е допустимо това да се дължи на миграцията. Ако обаче равнищата на миграцията са без смяна, а в това време безработните понижават, то тогава една част от хората са минали в сивата стопанска система, проучва специалистът.
„ Има един недостиг сега и това е, че нямаме система за ранно сигнализиране, с цел да се види от кое място идват проблемите. Такава система за ранно сигнализиране, която да демонстрира за идващото тримесечие или половин година напред – ето там следва проблем. Всъщност аз не я виждам, няма я. Това липсва сега като управнически инструмент”, уточни Нейков.
По думите му публичният бранш е по-примамлив за търсещите работа, тъй като подсигурява непрекъснат приход и обществени придобивки, до момента в който в частния бранш определяща е конкурентоспособността.
„ Затова е съпротивата на работодателските организации за повишаването на минималната работна заплата, тъй като това в действителност е инструментът, с който се работи, плюс другия инструмент – административното увеличение на заплатите в държавния сектор”, уточни още специалистът.
Той добави, че междинното ценово равнище в България е към 50% от това на Европейския съюз.
Редактор: Деница Райкова
Трябва да се означи обаче, че 80% от заетите в страната получават под междинната работна заплата, или всеобщата заплата е под 880 лв..
Наблюдава се растеж при заплатите на хората заети в частния и в публичния бранш. Ръстът на възнагражденията в частния бранш от септември 2017 година до септември 2018 година е от 7,3%, до момента в който за същия интервал заплатите в публичния бранш са се нараснали с 9,2%.
Работещите за страната през януари са били 111 575, а през септември – 113 685 души.
Същевременно, съгласно данни на Агенцията по заетостта, броят на записаните безработни у нас понижава, уточни някогашният обществен министър Иван Нейков пред bTV. Според него е допустимо това да се дължи на миграцията. Ако обаче равнищата на миграцията са без смяна, а в това време безработните понижават, то тогава една част от хората са минали в сивата стопанска система, проучва специалистът.
„ Има един недостиг сега и това е, че нямаме система за ранно сигнализиране, с цел да се види от кое място идват проблемите. Такава система за ранно сигнализиране, която да демонстрира за идващото тримесечие или половин година напред – ето там следва проблем. Всъщност аз не я виждам, няма я. Това липсва сега като управнически инструмент”, уточни Нейков.
По думите му публичният бранш е по-примамлив за търсещите работа, тъй като подсигурява непрекъснат приход и обществени придобивки, до момента в който в частния бранш определяща е конкурентоспособността.
„ Затова е съпротивата на работодателските организации за повишаването на минималната работна заплата, тъй като това в действителност е инструментът, с който се работи, плюс другия инструмент – административното увеличение на заплатите в държавния сектор”, уточни още специалистът.
Той добави, че междинното ценово равнище в България е към 50% от това на Европейския съюз.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ