Националната програма Неразказаните истории на българите“ е съвсем нова концепция

Националната стратегия „ Неразказаните истории на българите “ е напълно нова идея за българското обучение и стъпка към смяната на модела – практическо образование и предоставяне на опция за повече присъединяване и съзидание на децата. Учениците, които вършат изследване, ще са дейната страна в процеса по тези планове.

Това изясни министърът на образованието и науката проф. по време на първия конгрес за самодейността, който се организира в Букурещ. Той означи, че с изключение на образование в родолюбие, новата национална стратегия вкарва изследователския метод, който ще разреши на възпитаници от неделните учебни заведения в чужбина, студенти и лектори в лекторатите по българистика в непознати университети да търсят и описват истории за велики българи, за събития от предишното, за места, свързани с историята ни. Но тези планове имат по-голямо значение, тъй като ще дадат образец по какъв начин образованието може да стане насочено към търсене, проучване и основаване на артикул, акцентира проф. Цоков.

Според министъра такава роля ще има и другата нова стратегия „ България – просветителни направления “, в която също могат да вземат участие възпитаници от неделните учебни заведения.

Дава се опция за изследователска работа на децата, без значение дали урокът ще бъде в обсерватория, както е в " България - просветителни направления ", или пък ще търси и ще картографира рода, от който произлиза.

Наталия Михалевска, шеф на кабинета на министъра и създател на новата стратегия, уточни, че концепцията се ражда от работата на българските учебни заведения зад граница (близо 400 в 43 страни по света) и по-специално от извънкласните действия на българското неделно учебно заведение " Асен и Илия Пейкови " в Рим с началник Венета Ненкова - културулог, екскурзовод, публицист от радио Ватикана.

За да доближи до повече възпитаници и учебни заведения концепцията за документиране на родовата памет, програмата ще разчита на свои посланици - общественици и водачи на мнение. От тях в Букурещ бяха Здравка Евтимова, публицист и преводач, Венета Ненкова от Рим, Светла Кьосева, преводач на унгарска лирика и прозаичност, учител в Будапеща, проф. Николай Червенков от Научно сдружение на българистите в Кишинев, Молдова. С популяризирането на самодейността се ангажира и композиторът Хайгашод Агасян, който е написал и признака ѝ - песента „ Пътят на България “.

В електронната платформа на МОН към този момент са се записали за присъединяване малко над 100 неделни учебни заведения в чужбина с хрумвания. 

По време на форума министър Цоков и участниците разговаряха с учителите и учениците от неделното учебно заведение към посолството и бяха впечатлени от духа, който царува в общността. Министърът им подари портрет на техния патрон Йордан Йовков.

В Румъния има две български учебни заведения – с изключение на в Букурещ, има и в Банат към Асоциация „ Българче “ – Винга, което организира образование във Винга, Стар Бешенов и Брещя.

През последните две образователни години има наклонност за увеличение на броя на децата и учениците, обхванати в образование по български език и литература, история на България, география на България и спомагателни учебни действия, свързани с българските обичаи.

По време на визитата си министър и посланикът на България в Румъния Радко Влайков поставиха венци пред паметниците на Христо Ботев и Васил Левски в парка „ Херастръу “.