Националната пациентска организация за пореден път изразява своето безпокойство относно

Националната пациентска организация за следващ път показва своето безпокойствие по отношение на протичащото се с жители с деменция и умствена назадничавост, настанени в профилирани институции и полагащите им се новоразкрити обществени услуги в общността. Случаят, оповестен от Нова телевизия, за принуждение в дома за възрастни хора с деменция в гр. Пловдив ни предизвика още веднъж, като отговаряща за пациентската общественост организация, да изразим ясно своята позиция.

От получаваната информация в Неправителствени организации е видно, че деинституционализацията и процеса на закриване на домовете за възрастни хора с деменция и умствена назадничавост е по-скоро фиктивен. Заменят се остарели здания с по-реновирани, само че тази смяна не води до възстановяване на грижата за тези пациенти. Често „ новите “ обществени услуги се дават във към този момент „ закритите “ институции, като се подменя оборудването и се прави ремонт, само че личният състав и квалификацията му остава същите.

В домовете за възрастни хора с умствена назадничавост и деменция, или заменилите ги центрове, работят нископлатени, постоянно незадоволително квалифицирани чиновници. Контролът на тези места е фокусиран върху инспекции по документи, а постоянно не се съблюдават обикновени стандарти. Правилата на държание и грижа се дефинират от опита и практиката на чиновниците и има съществено разминаване сред одобрените международни стандарти и практиките, прилагани в тези центрове. Пациентите, които са с деменция или умствена назадничавост, са жертви на принуждение, наложително ограничение, връзване, постоянно ненужна свръхмедикация, както и физическа корист. Това остава прикрито за обществото, тъй като няма обществен надзор върху тези центрове. Лекарската грижа в тези нови центрове е сведена до най-малко, като постоянно не дава отговор на потребностите на пациентите. Не са малко случаите, в които на пациенти се слагат неточни диагнози, а грижата за тях е поверена главно на болногледачи и медицински сестри, като лекарското наличие е официално. Трябва да подчертаем, че каквито и средства да се влагат в деинституционализацията на хората с деменция и умствена назадничавост, това не трансформира наложеното с години отношение към тях като към хора „ втора употреба “.

Освен неналичието на качествени експерти, затворените за обществен достъп и надзор центрове основават чувството за безизходност и неизбежност у настанените в тях хора. Според нас, като пациентска организация, решението на проблемите в държавната грижа за хора с деменция и умствена назадничавост би трябвало да е в 2 направления: от една страна надзор – гарантирането на обществен достъп, систематични инспекции от страна на Министерството на труда и обществената политика, както и систематични инспекции от структурите на Министерството на здравеопазването. Гражданските организации също би трябвало да бъдат поръчител за положителната грижа в тези затворени места. От друга страна – правене и приложение на Програма за подготовка и преквалификация на чиновниците в центровете за грижа, като партньорство сред Министерството на труда и обществената политика и Министерството на здравеопазването, с включване на положителните европейски/ международни практики за грижа за хора с деменция и умствена назадничавост. За нас всяко човешко създание заслужава и има право на почтено отношение и качествени здравни грижи, а всяка демонстрация на принуждение и отклоняване от тези правила е неприемлива.