Националната филмотека представя киноисторията на София, събрана в албум от

Националната филмотека показва киноисторията на София, събрана в албум от сканирани негативи. Официалното показване на фотоалбума ще се състои довечера от 18:30 в кино " Одеон ". Албумът събира работни моменти от български игрални филми. Черно-белият " портрет " на столицата, изготвян в продължение на година, демонстрира света на киното от предишния век. Голяма част от градските декори са част от всекидневието ни и през днешния ден. Някои от снимачните фрагменти обаче разкриват непознати улици, изменени окончателно от времето. 
Проектът е направен с финансовата поддръжка на стратегия " Култура " на Столичната община. Албумът разкрива историята на киното, проследявайки 40 кино лентата от интервала 1915-1990 година Много от лентите, снимани преди 1944-а, са унищожени, описа пред " Хоризонт " Росен Спасов, киновед и редактор на фотоалбума.
" Българското кино от пионерския интервал до 44-а година към момента търси себе си. След 1944 година кинематографията се национализира, наливат се пари в киното и малко по малко то намира своя образ, с цел да пристигна най-успешното десетилетие: 70-те години на предишния век, който съгласно всички историци на българското кино е най-успешният интервал ", връща ни в историята на родното кино Росен Спасов. 
Фотографиите в албума са част от сбирката на Българската национална филмотека. За да се подберат най-интересните 229 фрагмента екипът е прегледал хиляди фотографии. Повече от 400 от тях са цифровизирани и сканирани от истинските негативи. 
Прелиствайки албума се връщаме обратно във времето с снимка от фотосите на първия български игрален филм " Българан е галант " на Васил Гендов.Снимачният кадър е уловил къщата на бизнесмена Димитър Съселов на ул. " Славянска " 9, която се трансформира в първия фон от български филм. Любимият кадър на Росен Спасов е от кино лентата " Допълнение към закона за отбраната на страната " от 1976 г.  Градският фон е църквата Света Неделя, а определеният кадър пресъздава атентата от 25-та година. Интересно е държанието на статистите, отбелязва Спасов:
" Взривяването за кино лентата се случва в действителност, назовават се на практика резултати. В момента едно такова взривяване би се направило с компютърно-генерирани облици, тук се прави изцяло действително, същинско взривяване. Върху църквата са достроени елементи, които се взривяват за кино лентата. Специфичното за този кадър е, че масовката се забавлява на него, вместо да бяга от динамита, който избухва. "  
Друг филм изпълнен с забавни фрагменти съгласно киноведа е " Лавина " от 1982 година, с които излизаме от градското пространство. Макар действието на кино лентата да се развива на връх Мальовица, Витоша изиграва ролята на Рила, тъй като е по-подходяща за фотоси, само че и поради стопански аргументи. 
София е фотогеничен град и положително място за живеене, което резервира духа си, счита Спасов, удостоверява го и кинопроизводственият развой. 
Киноведът е безапелационен, че развиването на българското кино върви във възходяща посока, макар компликациите: " Вече излизаме от най-голямата рецесия към този момент излизаме и е въпрос на време да достигнем още веднъж тези висоти, дори считам, че ще ги подминем в идващите десетилетия. Мисля, че имаме креативен капацитет да разкажем забавни истории. Просто киното е скъпо наслаждение. "  Няма обаче по какъв начин един нов български филм да доближи такава публика, каквато филмите са достигали преди, когато страната ги е произвеждала и разпространявала, добавя Росен Спасов.