Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция Митници“ са основните

Националната организация за приходите (НАП) и Агенция „ Митници “ са главните органи, които се занимават с държавните вземания. Те събират налозите, таксите и митата, които зареждат държавния бюджет. И двете институции сега записват рекордни доходи. До ноември в Национална агенция за приходите са постъпили 13.14 милиарда евро, или с 1.89 милиарда повече в съпоставяне със същия интервал на предходната година.

7.52 милиарда евро са единствено постъпленията от Данък добавена стойност, налог върху приходите на физическите лица и корпоративен налог. „ Уверени cмe, чe c тeзи тeмпoвe, pъcтът нa пpиxoдитe зa 2021 година cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa щe нaдминe oчaĸвaниятa ни “, се похвали изпълнителният шеф нa HAΠ Pyмeн Cпeцoв, напомня БНР.

Не по-малка заслуга за попълването на държавната хазна имат и митниците. Общите месечни доходи за октомври от мита и Данък добавена стойност от рекордните 499 млн. евро надвишават с 63 млн. евро (14,4%) приходите за същия месец на предходната година. По-високи приходи се регистрират по всички типове приходоизточници. През интервала януари-октомври 2021 година приходите от акцизи, Данък добавена стойност при импорт, мита и санкции, управлявани от Агенция „ Митници “, са в размер на близо 4.5 милиарда евро.

На какво се дължи този впечатляващ растеж на постъпленията в обществените финанси?

На първо място това е удостоверение, че българската стопанска система е в относително положително положение, работи продуктивно и генерира умерени облаги, които подлежат на данъчно облагане. От своя страна, фактът, че данъкът върху приходите на физическите лица е на второ място измежду приходоизточниците отразява наклонността на непрекъснат растеж на приходите на хората в страната – колкото по-високи са тези приходи, толкоз повече ще бъдат налозите върху тях и, надлежно, приходите в хазната. Немалка, за жалост, е ролята на надминаващата към този момент 6 % годишна инфлация, която понижава действителната покупателна дарба на жителите, само че е и спомагателен фактор за повече доходи в касите на страната заради по-високите продажни цени на стоките и услугите за потребителите.

Тук може би е мястото да се отдаде заслуженото и на двете организации, които очевидно са употребявали ефикасни принадлежности, с цел да създадат събирането на приходите по-резултатно.

Анализирайки растящите доходи на страната, финансисти притеглят вниманието върху един доста значим въпрос – какво би трябвало да създадат управляващите с тези спомагателни средства?

По традиция, последните седмици от годината са време, когато държавната хазна прави най-големите разноски, отлагани преди този момент по разнообразни аргументи. Дали ще бъде по този начин и тази година, ще стане ясно откакто бъдат оповестени от статистиката данните за декември. Служебният кабинет изрази желания с тези пари в допълнение да се понижи бюджетния недостиг и даже да се изведе на зелено обществения бюджет за годината, т.е. да има дребен бюджетен остатък. И това на фона на сензитивно повишените обществени разноски и помощи за бизнеса в изискванията на Covid-19 и енергийна рецесия.

България е обществена страна с пазарна стопанска система. Тя реализира тези свои функционалности посредством преразпределението благодарение на държавните налози и такси на брутния вътрешен артикул (БВП), създаден от стопанската система на страната. В това отношение е доста значим салдото, защото изземването на прекомерно доста запаси от бизнеса в интерес на страната има негативно влияние върху икономическия напредък и приходите на жителите. У нас се преразпределят от страната към 40 % от Брутният вътрешен продукт, което е един много добър индикатор за Европа, свидетелстващ, че по-голямата част от приходите на частния бранш остават на негово разположение за по-нататъшното му развиване, като дружно с това се обезпечават и средства за обществените политики на страната.