Национална мрежа за децата организира допитване до над 70 деца

Национална мрежа за децата провежда допитване до над 70 деца по покана на самодейността „ Визия за София “ за това какво мислят най-малките поданици на столицата за своя град и от какво развиване има потребност той.

В допитването са включени близо 20 експерти, най-много от просветителни институции, които да хвърлят повече светлина върху подтекста на споделеното от децата.

„ От Черни връх видяхме, че в София е мръсно . “ Това споделя едно от децата сред 4 и 18 години, които се включиха в детската консултация.

„ Трябва по-често да има акции за разчистване. “ „ Мен не ми харесват боклуците. “ „ София е доста мръсно място и в никакъв случай не съм го харесвала. “, означават още децата.

Прекалено доста коли „ запречват тротоарите и замърсяват въздуха “, добавя друго дете.

„ Няма къде да се иде “, е коментарът на доста от участниците, които регистрират неналичието на общностни пространства, подобаващи за деца и младежи.

За всички групи по един или различен метод важи желанието за „ повече място за игра , междублокови пространства, спортни площадки. Зеленина и места за събиране. “

Според всеобщата група деца в гимназиален курс служителите на реда подминават противообществени прояви в кварталите, а в центъра на София това става по-трудно.

Според експерт от учебно заведение децата „ пушат на отсрещния тротоар, а служителите на реда пушат до тях – никой не ги пита от кое място са цигарите. Според негов сътрудник, служителите на реда нямат отношение към децата.

Дете с увреждане пък споделя, че „ служителите на реда са и положителни, и неприятни “.

„ Веднъж бях доста гладен и жаден, нямах пари и влязох в Била. Откраднах една вода и един чипс и служителите на реда ме хванаха и споделиха, че ще се обадят на татко ми. Аз доста се уплаших и им споделих да не му се обаждат, тъй като ще ме бие доста. Те споделиха, че няма да му разрешат да направи това ", споделя дете, взело участие в изследването.

Друг проблем, който прави усещане на децата, са огромните разлики сред центъра и периферните квартали.

Животът на доста деца е съсредоточен в локалните им квартални общности, като в редки случаи това е резултат от преднамерени институционални дейности, осъществявани в името на тяхното богатство.

Отчетена е разлика сред децата, обособени в детски градини по местоживеене, които построяват трайни връзки с връстници и възрастни; децата, които заради по-нисък триумф на външните оценения и мощна конкуренция сред учебните заведения остават да учат в квартала си; и децата, които заради разнообразни сегрегационни процеси се раждат и израстват в маргинализирани квартали или пък даже рядко напущат дома и непосредствената му непосредственост.

По-големите деца от привилегирована среда имат опция „ да употребяват “ града пълноценно, като регионите на учене и живеене имат единствено индиректно отражение върху придвижването им.

Всичко това лимитира интеграцията сред деца от разнообразни обстановки и „ затваря “ житейски вероятности – от това до какви културни средища имат достъп децата до това какви улици употребяват, кого срещат и кого не.

Много деца имат вътрешен глас, а от време на време и аргументирани мнения за разликите в живота сред центъра и периферията. Ясно се откроява качеството на живота в квартала, където живеят децата от ромски генезис. Те са сериозни към проблемите му, само че също се срамят от тях и не имат вяра, че в миналото ще бъдат адресирани.

Децата с увреждания водят затворен в дома и рядко в квартала живот заради съществени усложнения най-много с напредването из града. Специалистите са открити и за просветителните неравенства, произлизащи от и водещи до неравни благоприятни условия за прилагане на града.

За голямата част от децата е в действие събитието на доста лимитираното свободно време, като това е предопределено както от личния им образователен режим и претоварване с извънучилищни задължения, по този начин и от лимитираното време на родителите и хората, които се грижат за тях.

Наличното свободно време пък е напълно несъмнено или още веднъж от просветителните институции (детските градини и учебните заведения като общностни средища), или от най-често търсените налични места за среща и развлечение – парковете и моловете. Почти не съществуват пространства, които да предизвикват свободната игра, срещи и откривателството, а обществените връзки рядко разрешават потреблението на наличните такива.

Междублоковите и сходни пространства постоянно се извеждат като неизползван запас в тази посока.