Откриха 16 тайни документа за Васил Левски
Национален музей „ Васил Левски “ в Карлово показа за първи път незнайни до момента документи за Апостола. Снимката и книжата бяха открити в Османските архиви в Истанбул от уредника на музея Виктор Комбов. Те бяха разчетени от проф. Стефан Андреев, а преводът - изработен от проф. Иван Добрев. Текстът на гърба на фотографията на Васил Левски е разчетен и преведен от проф. Орлин Събев. Това заяви Дора Чаушева, шеф на НМ „ Васил Левски “.
Работих в архива преди близо година, описа пред „ Марица “ Виктор Комбов. Откритите 16 на брой документи са свързани със следствието против участниците в Арабаконашкия грабеж и издирването на Васил Левски. Единадесет от тях са османотурски от интервала 1 ноември - 1 декември 1872 година остарял жанр, а останалите пет са от конфискуваните от управляващите комитетски бумаги -вероятно от архивите на Тетевен и Орхание.
От документите се схваща, че за османските управляващи към този момент е ясно, че точно Васил Левски е ръководителят на тайната бунтовническа организация, стояща зад обира на турската хазна и готвеща въстание за разединение на България от империята по сходство на Сърбия и Черна гора. Става ясно, че се поставят извънредно огромни старания за неговото залавяне. Сред архивните материали намерихме най-ранния към този момент документ, в който се съдържа информация за хванатата му фотография, по която Апостола е бил търсен. Това е отчет на дунавския валия до Великото везирство от 25 ноември 1872 година От него за първи път научаваме и за това, че турската полиция разполага с доста значими доказателства, уличаващи Апостола в подготовка на въстание. Това са двете последни писма от Любен Каравелов до него.
Сред документите бе и фотографията на Васил Левски, описа още Виктор Комбов. Тя е извънредно значима, тъй като потвърждава по коя тъкмо фотография е търсен Апостола. На нея той е показан в непосредствен проект - седнал. Заснет е до под кръста, облечен в цивилен облекла - с колосан нагръдник, елече и сако. Вижда се и верижка на джобен часовник.
Фотографията евентуално е направена напролет на 1872 година, до момента в който Апостола обитава в Букурещ по отношение на Общото заседание на БРЦК. Той поръчва в ателието да му изкарат няколко елипсовидни портрета, на които да е изобразен в бюст. Но още преди фотографиите да са готовиа Левски напуща румънската столица. През юни и август той изпраща две писма до сподвижниците си оттатък Дунав Олимпи Панов и Данаил Попов, в които им припомня, че чака да му доставят фотосите в Българско. Това евентуално не се случва до неговото залавяне на 27 декември 1872 година Данаил Попов по-късно получава фотосите и от тях след това са направени голям брой репродукции. Така този портрет на Васил Левски става най-известен измежду неговите съвременници.
Оригинални екземпляри на тази снимка, изпратени от Данаил Попов до Кириак Цанков, Панайот Хитов и Иван Драсов, са непокътнати в техните архивни фондове. Досега се смяташе, че това е „ съдбовната “ снимка на Левски, с която е търсен и разпознат след залавянето му. От новооткритите документи обаче се схваща, че друг елипсовиден портрет попада в ръцете на проверяващите, а фотографията му до под кръста. Вероятно турският шпионаж съумява да се домогне до стъкления негатив от ателието, където Апостола се фотографира. Това се удостоверява и в отчет на Найден Геров до граф Игнатиев от 4 декември 1872 година: „ Намерено е също по този начин фотографическо стъкло (стъклен негатив) с портрета на Васил Левски, от което са извадени няколко фотографии и са разпратени в разнообразни места, за търсене посредством тях на това лице ”.
Интересно е и описанието на физическите белези на Апостола на гърба на фотографията. „ Снимка на дякона Васил Левски от град Карлово. Понастоящем майка му се намира в същия град. Тъй като един зъб на горната му челюст под мустака стърчи на открито, устната му е леко повдигната. С риж мустак е, междинен на растеж, със светлосини очи, на 25-26 години. ” Оказва се, че то е съвсем идентично с това, което секретарят на Тетевенския комитет даскал Иван Фурнаджиев дава пред следствието за него.
Откритите през 2018 година документи съдържат и още забавна информация. От тях се открива съставът на смесената комисия в София, която заседава преди идването на изключителната комисия от Цариград. Стават ясни имената на някои от наградените с разнообразни ордени и звания полицейски и административни чиновници, участващи в издирването и следствието. От списък на конфискуваните движимости и оръжия на комитетските дейци и участниците в обира се схваща с какво въоръжение са разполагали те. Иззети са общо 86 разнообразни типа огнестрелно оръжие и 6 броя хладно, в това число „ украсената в златисто сабя ” на главатаря на обирджиите на хазната и неговата „ новопроизведена пушка с жило ”. За първи път в тези документи за Димитър Общи се оповестява, че той прави опит за самоубийство по разпореждане на Влашкия комитет и тетевенските чорбаджии х. Станьо Врабески и Петко Милев.
Документи са предоставени от Виктор Комбов и Дора Чаушева за издание в Известия на държавните архиви и ще могат да се употребяват от откривателите.
Работих в архива преди близо година, описа пред „ Марица “ Виктор Комбов. Откритите 16 на брой документи са свързани със следствието против участниците в Арабаконашкия грабеж и издирването на Васил Левски. Единадесет от тях са османотурски от интервала 1 ноември - 1 декември 1872 година остарял жанр, а останалите пет са от конфискуваните от управляващите комитетски бумаги -вероятно от архивите на Тетевен и Орхание.
От документите се схваща, че за османските управляващи към този момент е ясно, че точно Васил Левски е ръководителят на тайната бунтовническа организация, стояща зад обира на турската хазна и готвеща въстание за разединение на България от империята по сходство на Сърбия и Черна гора. Става ясно, че се поставят извънредно огромни старания за неговото залавяне. Сред архивните материали намерихме най-ранния към този момент документ, в който се съдържа информация за хванатата му фотография, по която Апостола е бил търсен. Това е отчет на дунавския валия до Великото везирство от 25 ноември 1872 година От него за първи път научаваме и за това, че турската полиция разполага с доста значими доказателства, уличаващи Апостола в подготовка на въстание. Това са двете последни писма от Любен Каравелов до него.
Сред документите бе и фотографията на Васил Левски, описа още Виктор Комбов. Тя е извънредно значима, тъй като потвърждава по коя тъкмо фотография е търсен Апостола. На нея той е показан в непосредствен проект - седнал. Заснет е до под кръста, облечен в цивилен облекла - с колосан нагръдник, елече и сако. Вижда се и верижка на джобен часовник.
Фотографията евентуално е направена напролет на 1872 година, до момента в който Апостола обитава в Букурещ по отношение на Общото заседание на БРЦК. Той поръчва в ателието да му изкарат няколко елипсовидни портрета, на които да е изобразен в бюст. Но още преди фотографиите да са готовиа Левски напуща румънската столица. През юни и август той изпраща две писма до сподвижниците си оттатък Дунав Олимпи Панов и Данаил Попов, в които им припомня, че чака да му доставят фотосите в Българско. Това евентуално не се случва до неговото залавяне на 27 декември 1872 година Данаил Попов по-късно получава фотосите и от тях след това са направени голям брой репродукции. Така този портрет на Васил Левски става най-известен измежду неговите съвременници.
Оригинални екземпляри на тази снимка, изпратени от Данаил Попов до Кириак Цанков, Панайот Хитов и Иван Драсов, са непокътнати в техните архивни фондове. Досега се смяташе, че това е „ съдбовната “ снимка на Левски, с която е търсен и разпознат след залавянето му. От новооткритите документи обаче се схваща, че друг елипсовиден портрет попада в ръцете на проверяващите, а фотографията му до под кръста. Вероятно турският шпионаж съумява да се домогне до стъкления негатив от ателието, където Апостола се фотографира. Това се удостоверява и в отчет на Найден Геров до граф Игнатиев от 4 декември 1872 година: „ Намерено е също по този начин фотографическо стъкло (стъклен негатив) с портрета на Васил Левски, от което са извадени няколко фотографии и са разпратени в разнообразни места, за търсене посредством тях на това лице ”.
Интересно е и описанието на физическите белези на Апостола на гърба на фотографията. „ Снимка на дякона Васил Левски от град Карлово. Понастоящем майка му се намира в същия град. Тъй като един зъб на горната му челюст под мустака стърчи на открито, устната му е леко повдигната. С риж мустак е, междинен на растеж, със светлосини очи, на 25-26 години. ” Оказва се, че то е съвсем идентично с това, което секретарят на Тетевенския комитет даскал Иван Фурнаджиев дава пред следствието за него.
Откритите през 2018 година документи съдържат и още забавна информация. От тях се открива съставът на смесената комисия в София, която заседава преди идването на изключителната комисия от Цариград. Стават ясни имената на някои от наградените с разнообразни ордени и звания полицейски и административни чиновници, участващи в издирването и следствието. От списък на конфискуваните движимости и оръжия на комитетските дейци и участниците в обира се схваща с какво въоръжение са разполагали те. Иззети са общо 86 разнообразни типа огнестрелно оръжие и 6 броя хладно, в това число „ украсената в златисто сабя ” на главатаря на обирджиите на хазната и неговата „ новопроизведена пушка с жило ”. За първи път в тези документи за Димитър Общи се оповестява, че той прави опит за самоубийство по разпореждане на Влашкия комитет и тетевенските чорбаджии х. Станьо Врабески и Петко Милев.
Документи са предоставени от Виктор Комбов и Дора Чаушева за издание в Известия на държавните архиви и ще могат да се употребяват от откривателите.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ