Натовареният с големи очаквания Национален план за възстановяване и устойчивост

Натовареният с огромни упования Национален проект за възобновяване и резистентност беше показан по всички правила на актуалния маркетинг. Лъскавата опаковка обаче не подсигурява качество, а от време на време крие артикул с недостатъци.

Планът може и да наподобява структуриранв сходство с водещите европейски трендове и насоки за правене на политики, само че е лишен от дълготрайна тактика и прогноза за успеваемост. Работата в вероятност е отдавнашен проблем за ГЕРБ – наподобява, че и този път ще докара до безредно разпределение на средства със подозрителен резултат.

Томислав Дончев приказва за транспарантна междуинституционална полемика и съдействие сред разнообразни държавни звена при правенето на Плана. Към момента обаче остава чувството за кабинетни обсъжданияи вътрешноведомствени сделки. Не излиза наяве кой и по какъв начин ще взе участие в приемането на този проект и каква ще е ролята на Народното събрание. Възможно ли е Томислав Дончев да изхарчи 12 милиарда по свое убеждение против няколко подписа в Министерски съвет?

Пирамидата е обърната. В целия свят се формулират цели, въз основата на които се основават политики, след което се вършат планове. У нас се първо се вършат планове, а след това политики, които да ги обслужват. В проекта липсва ясна цел и тактика. Липсва краткосрочна, средносрочна и дълготрайна прогноза за резултата от препоръчаните ограничения и вложения. Правим нещо, само че не е ясно за какво и по какъв начин ще ни послужи. Целеполагането е основата, на която би трябвало да стъпи разпределянето на средствата. Ако задачата липсва, те няма да бъдат вложени, а изхарчени слепешката.

Заобикаля се най-важният въпрос. Реиндустриализацията и конкурентоспособността няма по какъв начин да се случат, без да е решен казусът с енергийните мощности на България. Въпросът за поетапното унищожаване на въглищата, както и с какво и по какъв начин ще бъдат сменени, остава без отговор и ще се трансформира в бомба за идващото ръководство.

„ Зелена Европа “, с изключение на енергийна успеваемост, значи създаване на кръгова стопанска система, дейно потребление на естествените запаси, оползотворяване на отпадъците. За Томислав Дончев „ зелената стопанска система “ е стиропор и мазилка. Въображението стига само и единствено до саниране на здания за 3 милиарда лв., от общо 4 милиарда и половина от средствата планувани за политиката по декарбонизация на стопанската система. А вместо да насочваме всички средства натам, можехме най-малко да проучим модерни технологии, като тези за хващане и депозиране на въглерод, да вземем за пример.

Промяната не се изчерпва с поправки. Реформите в браншове като опазване на здравето и обучение не могат да се случат единствено с модернизиране на материалната база. Нови кабинети в учебните заведения са нужни, само че сами по себе си надали ще доведат до качествена смяна в системата на българското обучение. Инвестициите в човешки капитал явно не са част от промените. А най-ценния запас, в който България би трябвало да влага са хората – без образовани и висококвалифицирани фрагменти във всички сфери, мъчно ще сближим стандарта си на живот с страните от Западна Европа.

Дигитализацията като задача невъзможна. Планът залага на цифровизация на институциите като приоритет след 10-годишно ръководство на ГЕРБ. Предвид множеството провали в тази тенденция (изтичане на персонални данни на жители от Национална агенция за приходите, проблеми селектронното държавно управление, с машинното/електронногласуване), има място за песимизъм. Заявките за цифровизация на железопътния превоз са добра концепция, ноГЕРБ не е държавно управление, което да е посочило, че може да свърши тази работа, изключително когато става дума за бранш с доста съществени проблеми. Много е евентуално да имаме следващия прахосан запас.

Инструментът за възобновяване и резистентност, наред с възобновяване от ковидкризата, има за цел реализиране на добавена стойност за стопанската система. В Плана за България обаче приоритет е не възобновяване на страната, а харченето на пари. Добавената стойност е невидима, а ефикасните решения, са сменени от ефектни презентации.