Натоварената с големи очаквания среща в Техеран на "Астанското трио"

...
Натоварената с големи очаквания среща в Техеран на "Астанското трио"
Коментари Харесай

Накъде тръгва Астанското трио след Техеран

Натоварената с огромни упования среща в Техеран на "Астанското трио " (Русия, Иран и Турция) освен изненадващо за първи път бе излъчена непосредствено от телевизионните камери, само че и провокира непредвидени мнения в посока "дали не пристигна краят на процеса Астана " (най-вече в турски медии). Не се сбъднаха упованията на Анкара да предотврати "голямата интервенция в Идлиб на сирийската войска с поддръжката на Русия и иранските милиции ". Срещата с присъединяване на президентите Путин, Роухани и Ердоган имаше за цел да съгласува излаз от обстановката в Сирия след 7-годишна кървава война, да обясни позиции освен за оповестената от Дамаск военна интервенция в Идлиб, само че и за бъдещето на страната на Асад - т.е. да се откри трайно решение на сирийския въпрос. Предварително бе известно, че има разминаване в позициите сред Путин и Роухани, от една страна, и Ердоган, от друга, по отношение на оповестената от Дамаск военна интервенция в провинция Идлиб - последна цитадела на ислямистките опозиционни групировки в Сирия. Целта на офанзивата на президента Башар Асад, подкрепяна от Москва и Техеран, е "окончателно очистване на терористите " на територията на Сирия. Това би осигурило на Дамаск надзор върху съвсем цялата територия на страната, както и гаранция за опазване ролята на сирийския президент при образуване на следвоенна Сирия.
Турция на Ердоган е заинтригувана на първо място не от борба против укрепилите се в Идлиб ислямистки групировки като "Ислямска страна " или "Хаят Тахрир иш Шам " (бивша "Джебхат ан-Нусра "),

а от изтласкване на сирийските кюрди

от пограничните региони на Северна Сирия и слагането под турски надзор на тези провинции. Именно по тази причина Анкара оказва поддръжка на опозиционни групировки, съсредоточени в Идлиб и воюващи против Асад, които биха обезпечили реализиране на придобивки като територия и заселване със сирийски бежанци от Турция вместо с изтласканите сирийски кюрди от Северозападна Сирия. Това е повода Ердоган да упорства в Техеран за прекъсване на огромната военна интервенция в Идлиб, а вместо нея да се организира "операция на точките " - да се нападат единствено места, където има членове на терористични групировки. Друг въпрос е по какъв начин тъкмо могат да се отсеят терористи от цивилни жители или от "свои бойци ". С претекст "спасяване на цивилни жители при такава военна интервенция " Ердоган е предложил "спиране на огъня ", което да се включи в заключителния документ. Отговорът на Путин бе, че "на масата тук няма представители на "Ислямска страна " и "Ан-Нусра " и няма никаква гаранция, че те ще съблюдават такова помирение ". Размяната на реплики продължава с ново предложение на Ердоган: "Да се насочи апел към "Ан-Нусра да сложат оръжието ", което Путин и Роухани са отхвърлили с красноречиво изражение на съветския президент.
Срещата бе сериозна, а напрежението към Сирия пораства. Ердоган отхвърля предложение да откри метод "да се сдобри с Асад " с довода че "не е допустимо доближаване сред Анкара и Дамаск ", а също, че "Турция няма желание да остави на Асад следените от турски сили и Свободната сирийска войска региони на Африн и линията Джераблус/Маре. Иначе защо бяха интервенциите "Ефратски щит " (2017 г.) и "Маслинова клонка " в региона на Африн, с които Турция реализира една от задачите си - да стесни зоните на взаимоотношение на сирийските кюрди със Съединени американски щати, завземайки същите територии. Ердоган е допълнил, че Турция няма да одобри повече бежанци, тъй като е "запълнила потенциала си ". Призивите му военните организации на сирийските кюрди YPG и PYD (Партия на демократичното единение и Отрядите за национална самозащита) да се разгласят за рискови, тъй като са терористични организации, както и желанието му за взаимни дейности против тях не е било посрещнато с утвърждение. "Путин и Роухани не взеха отношение ", пишат турски медии. Те не крият и че в коментар за завършилата среща в Астана Ердоган е направил изказване, в което

"с изкусен език насочва обвинявания към Путин и Роухани


за процеса Астана ". Според него "това е може би последният комфортен миг за Астана да поддържа сигурността и да получи нужното почитание ". После е декларирал и че "Турция няма да остане безучастна свидетелка на изтребване на цивилни в Сирия в името на държавното управление й ". С изречения, че "Турция няма да гледа в профил, нито ще взе участие в интервенцията ", Ердоган в действителност удостоверява изразени изказвания на редица анализатори, че за Идлиб той заема позицията на Съединени американски щати, само че с концепцията, че пази турските ползи и сигурността на страната. И това, че в Техеран дружно с Путин и Роухани той насочи апел към Съединени американски щати да се изтеглят от Сирия на процедура няма предсказание. Той нито за момент не позволява опцията Турция да се изтегли от заетите от нея над 3500 кв. км сирийска територия
Военните на Съединени американски щати в Сирия са съсредоточени към югоизточния район Ал Танф и в бази, следени от сирийските кюрди на север от Ефрат. Казват, че кюрдите управляват и тези газови залежи, които са значими и за Дамаск по понятни аргументи. Ето за какво сигналите, че кюрдски водачи показват податливост да сътрудничат с държавното управление на Асад, основават опасения освен в Анкара. Сирийските кюрди са единствените публични съдружници по суша в Сирия на Съединени американски щати и то с вяра, че Вашингтон ще им спомага за съставяне на без значение държавно образувание на територията на Сирия. На този стадий, при по този начин стеклите се условия и укрепването на Асад след поредицата победи над ислямистките групировки в съвсем цяла Сирия, където живее 80% от популацията, Съединени американски щати като че ли в действителност нямат различен избор

с изключение на да основават спънки пред Дамаск, надлежно на Русия и Иран


Съединени американски щати надали ще са в положение да подсигуряват реализация на кюрдските желания. По-скоро биха съдействали сирийските кюрди да са деен участник в политическия развой в следвоенна Сирия, с цел да имат "свои хора за въздействие ". Защото автономност за сирийските кюрди би усложнило още повече връзките с Анкара, а и не е несъмнено, че ще бъде регистрирано като геополитически триумф. Явно ще се чака и мнение на Москва по въпроса, и то в директни сделки с Вашингтон.
Всъщност "процесът Астана " като опция на Женевските мирни договаряния за Сирия и актуалната 3-та среща на триото (след Сочи и Анкара) сподели ясно разликите в позициите на участничките в договарянията. Те демонстрираха и диаметрално противоположните тактики на Русия и Иран (от една страна) и на Запада (като цяло от друга), във връзка с Сирия и съответно на интервенцията в Идлиб.
Не инцидентно в същия миг се задейства казусът "Скрипал " с "Новичок "-а, излязоха известия, че се приготвя химическа офанзива от страна на Дамаск против бунтовниците в Идлиб, а Москва навреме осведоми за "провокация с химическа офанзива " с присъединяване на така наречен "бели каски " като уредници на такива събития. Известно е, че тези "Бели каски " са основани в Истанбул и ролята им в сирийските събития е постоянно за "доказване зверствата на сирийския режим ". Сега и Съветът за сигурност на Организация на обединените нации разисква обстановката в Идлиб (САЩ са ръководители в момента) и то тъкмо заради опасения от потребление на химически оръжия против съперниците на Асад, намерили финален кей в тази провинция.
Конфликтът се заплита, само че задачите на участничките са известни от дълго време. Русия потвърждава геополитическа си роля и легитимира въздействието си в Близкия изток посредством триумфите на армията на Дамаск във войната. От друга страна, тя цели ликвидирането в Сирия на тези радикализирани бойци, които са пристигнали там от кавказките страни и съставляват опасност за самата Русия, в случай че се завърнат по родните си места.

Впрочем същото се отнася и за Китай

тъй като измежду терористичните организации в Идлиб уйгурите и джахидистите от някогашните руски републики са задоволително на брой, с цел да тревожат и Москва, и Пекин. Винаги могат да бъдат "бомба със закъснител ", която е задействана от непознати сили и сее гнет.
Иран пък, подкрепяйки Асад и употребявайки ливанското придвижване "Хизбула ", осъществя желания за въздействие в Близкия изток и оформяне на "своята шиитска дъга " (Иран, Ирак, Сирия). Разбира се, че "зад кадър " има и ползи по отношение на нефтени и газови тръби, които могат или би трябвало да минат през избрани територии на Сирия, само че за това ще се приказва намерено след войната. За Техеран е значимо и кюрдският въпрос да не визира иранските кюрди, тъй като ембаргото на Съединени американски щати по отношение на Техеран е задоволително като паника.
Привличането на Турция към "триото Астана " се преценя като "безспорен стратегически триумф на Русия ", само че през днешния ден проличават

присъщите за водач от Анкара лавирания сред геополитическите играчи

Турция в действителност обърна взор към Москва заради усложнени връзки с Вашингтон и реши да "цака " с метода "имам и друга опция ". Заради възстановяване на връзките с Европейски Съюз, най-много с Германия, заради "замръзнала стопанска система " и срутва на турската лира, Анкара няма по какъв начин да не заеме западната позиция, в това число немска, във връзка с Идлиб. Затова и упорства да бъде спряна интервенцията на Дамаск с аргумента за "хуманитарна рецесия ", за опасност живота на цивилните жители (около 2-3 млн. в провинцията) и опасения от нова бежанска вълна към Турция.
А въпросът със сирийските кюрди с техните щения по отношение на суверенитет в историческа Рожава в Северна Сирия е оня дамоклев меч над Анкара, който я държи нащрек от десетилетия. Сега Турция би трябвало да брани и заетите от нея сирийски територии след военните интервенции в Африн, където и локалните институции се оглавяват от турски жители или протежета на Анкара, в учебните заведения се преподава на турски, а селищата се възвръщат с турски средства и строители. Ако говорителката на съветското Министерство на външните работи Мария Захарова споделя, че "убивали сме, убиваме и ще убиваме терористи ", а Путин подчертава върху "запазване териториалната целокупност на Сирия " и опазване позициите на президента Башар Асад, Анкара има намерения в друга посока. Просто ползи, нищо персонално, както е признато да се споделя.
В Техеран форматът Астана " не разпръсна облаците над Сирия, в частност Идлиб, само че бе глътка въздух преди решение за удар, който би трансформирал освен района, само че и света. Този път Москва се оказа в позиция "поучих се от грешките и съм наясно с политиките ви по отношение на нас ".
Любопитното в тази ситуация е, че турската съпротива излезе със свои оферти по отношение на политиката на Турция по повод Идлиб и Сирия като цяло. Досега тя запазваше безмълвие заради

наслагвано от епохи "Турция над всичко "

а и външната политика постоянно е била поле за единение с ръководещите. Особено във връзка с кюрдския въпрос. Сега първо извънпарламентарната партия "Ватан " в лицето на остарелия си водач, левичарят Доу Пиричек, излезе с оферти, още преди срещата в Техеран за "постигане на... решение за опазване териториалната целокупност на Сирия ", за "сътрудничество във всяка област с Дамаск ", за "постигане на работно решение за слагане на оръжието от страна на PYD и YPG ". Партията предлага също за отбягване на бежанска рецесия да се реши терористичните организации в Северна Сирия да се предадат и "сложат оръжие ", Дамаск да одобри решение за опрощение на терористите, които са воювали в предишното против властта, а Съединени американски щати и Израел да се изтеглят от Сирия, с цел да се стигне до успокояване на ситуацията.
Основната опозиционна Народно-републиканска партия (НРП), която е кемалистка, излезе с предложение за "пътна карта " за обезвреждане на "опасността за Турция от обстановката в Идлиб ". Новото е, че се предлага "отново да се откри контакт с Асад ", тъй като "Ердоган е останал неоснователен в Техеран, тъй като не е съумял да обясни терзанията на Анкара от подготвяната военна интервенция в Идлиб " - т.е. не е избегната заплахата от солидна военна интервенция в Идлиб. Страховете, че ще има нов бежански поток към Турция, ще бъдат преодолени, съгласно НРП, в случай че се насочи апел към всички заинтригувани страни и Организация на обединените нации да разреши оставане на цивилното население на провинция Идлиб и на групите, които нямат нищо общо с терористите. Анкара да изиска и да направи нужното, с цел да убеди всички опозиционни групировки в Идлиб да сложат оръжие и да се откажат от въоръжена битка. Идлиб значи национална сигурност за Турция и по тази причина е неотложно да има контакт с Дамаск, с цел да се "съживи духът от договореностите сред двете страни в Адана от 1998 г ". Има и оферти за диалози със Съединени американски щати по отношение на сирийските кюрди, а с Европейски Съюз да се слагат на напред във времето "хуманитарните измерения на рецесията в Идлиб ", с цел да се избегне бежански поток.
Подчертава се също неведнъж, че Идлиб е от голяма важност за националната сигурност за Турция и Анкара не би трябвало да позволява да пострадат нейни военни. Един тип, ние сме там, само че не ни закачайте. И да се вземат ограничения за отбрана турските военни на сирийска територия. Всеки да се грижи за своите.
Дамаск обаче няма потребност и сили в този миг да взе участие във боен спор с Турция, с цел да отвоюва заети от нея сирийски територии. Това значи, че на Ердоган ще му се наложи още веднъж да беседва с Путин по въпроса. Нюанси в позицията на опозицията и тази на ръководещите в Турция по отношение на ситуацията в Сирия и съответно в Идлиб има, само че по-скоро единствено в частта "подновяване на разговор с Дамаск ". Другото, "Турция над всичко ", си остава пътеводна звезда за всички в Анкара.
Не излиза наяве дали опозицията приема сделките сред Путин, Ердоган и Роухани "да реализират отсега нататък търговско-икономически интервенции между тях посредством възнаграждение в национални валути, а не в долари ". По тематиката в последно време Ердоган постоянно се изказваше, само че той умее да "обръща палачинката ", в случай че геополитическите ветрове задухат в друга посока.

Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР