Натискът на министъра на здравеопазването върху другите структури от системата

...
Натискът на министъра на здравеопазването върху другите структури от системата
Коментари Харесай

Петър Москов: Натискът на здравния министър върху другите структури от системата не може да се счита за проблем

Натискът на министъра на опазването на здравето върху другите структури от системата не може да се смята за проблем, тъй като политическото управление на Министерство на здравеопазването носи отговорност за взетите решения. Това е мнението на някогашния здравен министър Петър Москов. Пред БТВ той уточни, че доста пъти е претендирал от управлението на НЗОК да се преценява с негови решения и претенции.

Повод за коментара му стана ориста на настоящия началник на касата проф. Камен Плочев. Кирил Ананиев изиска оставката му поради това, че управлението на НЗОК е поискало незабавна актуализация на бюджета без да се е съветвало с него. От Българска социалистическа партия обявиха, че Плочев е обект на политически напън.

„ Касата да е нещо, друго от това да е финансов инструмент, с който се извършва здравната политика на страна – това е пагубна концепция, която води и до част от проблемите в опазването на здравето в България ”, безапелационен беше Москов.

Проф. Плочев изиска спомагателните средства поради 270 млн. лева задължения на НЗОК към непознати здравни каси. Според някогашния здравен министър няма риск пациенти да бъдат връщани от чужбина, само че уточни, че ограничения във връзка с задлъжнялостта се вземат от няколко години.

По думите му най-големите разноски са били свързани с радиохирургията и лъчетерапията и в следствие у нас е била доставена „ най-модерната за цяла Европа инсталация ”. Затова и касата, а по-късно – и министърът е трябвало първо да създадат разбор за какво при опцията този вид интервенции да се вършат у нас задълженията на НЗОК към непознатите каси не престават да се натрупат.

„ Министърът е политически овластеното лице и е в своето право да изисква, тъй като носи отговорността ”, безапелационен беше Москов.

Петър Москов влезе в предното държавно управление като зам.-председател на ДСБ, само че при разпада на Реформаторския блок поради неспазени от ГЕРБ задължения избра да бъде измежду тези от дясното обединяване, които останаха на власт.

„ В предишния мандат на Народното събрание хората останаха с усещането, че разликите сред ГЕРБ и Република България опират до това дали 4 или 5 прокурори да се избират за Висш съдебен съвет (което в действителност е решаващо за метода, по който действа кадровият орган на правосъдната власт и стана причина част от реформаторите да минат в съпротива – б.р.). Всъщност главните разлики бяха в другата визия за класификация в страната – че страната би трябвало да се върне институционално, регулаторно, финансово в опазването на здравето, образованието и сигурността ”, уточни Москов.

В същото време той разяснява, че ГЕРБ „ олевяват ” и би трябвало да има обединена десница с консервативна стратегия. За задачата обаче трябвало време.

Поради тази причина и той се разгласи срещу апела на „ Да, България ” за предварителни избори: „ Вече не ми е занимателно, хората, които учредиха ДаБГ, бяха в основата на разбиването на едно бивше дясноцентристко болшинство РБ-ГЕРБ, с цел да може на негово място да се яви една нова съвременна по европейските разбирания левица ”.

Според него предварителен избор в този момент или би възпроизвел настоящия състав на Народното събрание, или би върнал Българска социалистическа партия на власт.

Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР