Унизително и нечовешко: Зад стените на българските психодиспансери
Наскоро в обществените мрежи бяха оповестени стряскащи свидетелства за изискванията, в които обитават страдащите от психологични болести в България. Това още веднъж сложи на дневен ред болния въпрос за положението на психиатричната помощ в страната. И още веднъж стана пределно ясно, че са нужни незабавни ограничения за смяна на българската система за психиатрична помощ, която въобще не е в благозвучие със стандартите в Европейския съюз. Това написа в собствен разбор за Deutsche Welle Николай Цеков .
Националният съветник по психиатрия проф. Дроздстой Стоянов е твърдо решен да продължи започнатата акция за такива промени. „ Снимките на доктор Владимир Сотиров за изискванията в Софийския психиатричен диспансер, именуван за съзвучие Център за психологично здраве, не ме изненадват ", споделя проф. Стоянов и прибавя: „ Преди 2015 година работех в психоболницата в Курило. Сумата за превозване, защита, храна и други разноски дневно и на пациент възлиза на 18 евро, което е извънредно незадоволително ". Според проф. Стоянов, по данни от 2016 за храна страната отпуска по 1,73 лв. дневно.
„ Освен всичко друго, лекуващите се от психологични болести са и сегрегирани. Основните места за настаняването им, лечебните заведения в Карлуково, Курило и Раднево, са отвън околните селища и са изолирани от тях ", споделя Стоянов и прецизира, че българските психиатри поддържат мнението на задачата на Европейската психиатрична асоциация, съгласно която сходна форма на сегрегация е неприемлива. „ Системата за лекуване и дълготрайни медицински и обществени грижи на българите с психологични премеждия би трябвало да бъде реформирана радикално, а не кампанийно в нейните „ концлагери “ да се наливат средства за повърхностни поправки. В противоположен случай тя ще продължи да съществува в настоящия си тип като мрежа от средновековни манастири. Персоналът в тези лечебни заведения е мощно състарен и бързо се топи. Средната възраст на лекарите-психиатри е 56 години, а на сестрите - 58 години. Обичайните заплати в системата са към 700 лв. - защо качество на услугите изобщо можем да приказваме? ", пита проф. Стоянов.
Председателят на българския Хелзинкски комитет Красимир Кънев споделя на собствен ред за многочислените недоволства от нечовешките и унизителни условия, от отношението в заведенията за психиатрична помощ. От четири години Министерството на здравеопазването е забранило на представители на Комитета да посещават въпросните заведения. Но организацията продължава да оказва помощ на пострадалите да завеждат каузи в Страсбург - най-много поради упражнено физическо принуждение и против налагането на цялостно и отчасти забраняване, което, съгласно Кънев, още не е анулирано.
Споменатата неотдавнашна задача на Европейската психиатрична асоциация в български психоболници, центрове и диспансери удостовери усещанията на проф. Стоянов. Участниците в задачата установяват, че опитите за промени се възприемат от медицинския личен състав в българските психиатрии с съмнение за подготвяно още по-значимо орязване на щатове, заплати и средства. Според изводите на задачата, в редица заведения неприкосновеността на персоналния живот на пациентите не е задоволително добре обезпечена, защото липсва да вземем за пример нощен личен състав. На множеството места пациентите не са включени в съвсем никакви действия - задачата установи, че по-голямата част от страдащите седят напразно по леглата си. „ Диспансерите в селските региони са още по-лоши, а и недостъпни за роднините на болните. Заведенията за хора с дълготрайни тежки разстройства постоянно са пренаселени и зле оборудвани, липсват структури и средства за обезпечаване на цялост на персоналния живот. Няма целенасочена рехабилитационна активност, поддръжката и хигиената са неприятни, а личният състав - непълен. Културата в някои психиатрии наподобява лечебно безнадеждна “, считат петимата задгранични специалисти на Асоциацията отпред с нейния общоприет секретар доктор Жулиан Беезхолд.
Според специалистите, при лекуването на психологично болните българи липсва непрекъснатост на грижите - по характера си то е разпокъсано. „ След изписване от психиатрична болница пациентите не получават рутинно пренасочване за следене, поддържаща терапия или психосоциални интервенции предвид на тяхното възобновяване и реинтеграция в обществото. Тези действия се правят безредно, според от съответните условия на пациента и от самодейностите на грижещите се за тях фамилии. Липсва национална система за отчитане и добиване на поучения от произшествия, включващи както медицински неточности, по този начин и самонаранявания и даже самоубийства “, написа в отчета на Асоциацията, в който се предлага за психиатрична помощ да се отделят 10% от бюджета за опазване на здравето.
Финансирането на психиатриите от страна на Здравната каса е нищожно, а това поражда администрация, която е непреодолима за боледуващите. „ Без каквито и да било приходи и ориентировка в обществото те са принудени да посещават персоналния си доктор, с цел да получат направление към експерт, който да подпише протокола за медикаменти. Скъпоструващите лекарства би трябвало да бъдат утвърдени от специфична комисия, след което на тежко заболели и неконтактни хора се постанова отново да посетят персонален доктор и аптека, с цел да ги получат. Сумите за медикаменти за шизофрения и биполярно разстройство се възвръщат, само че не повече от три на пациент. А сумите за антидепресанти се възвръщат единствено отчасти след показване на доказателство за депресивно разстройство. Това евентуално е прекомерно комплицирано за доста пациенти “, установи Европейската психиатрична асоциация.
Националният съветник по психиатрия проф. Дроздстой Стоянов е твърдо решен да продължи започнатата акция за такива промени. „ Снимките на доктор Владимир Сотиров за изискванията в Софийския психиатричен диспансер, именуван за съзвучие Център за психологично здраве, не ме изненадват ", споделя проф. Стоянов и прибавя: „ Преди 2015 година работех в психоболницата в Курило. Сумата за превозване, защита, храна и други разноски дневно и на пациент възлиза на 18 евро, което е извънредно незадоволително ". Според проф. Стоянов, по данни от 2016 за храна страната отпуска по 1,73 лв. дневно.
„ Освен всичко друго, лекуващите се от психологични болести са и сегрегирани. Основните места за настаняването им, лечебните заведения в Карлуково, Курило и Раднево, са отвън околните селища и са изолирани от тях ", споделя Стоянов и прецизира, че българските психиатри поддържат мнението на задачата на Европейската психиатрична асоциация, съгласно която сходна форма на сегрегация е неприемлива. „ Системата за лекуване и дълготрайни медицински и обществени грижи на българите с психологични премеждия би трябвало да бъде реформирана радикално, а не кампанийно в нейните „ концлагери “ да се наливат средства за повърхностни поправки. В противоположен случай тя ще продължи да съществува в настоящия си тип като мрежа от средновековни манастири. Персоналът в тези лечебни заведения е мощно състарен и бързо се топи. Средната възраст на лекарите-психиатри е 56 години, а на сестрите - 58 години. Обичайните заплати в системата са към 700 лв. - защо качество на услугите изобщо можем да приказваме? ", пита проф. Стоянов.
Председателят на българския Хелзинкски комитет Красимир Кънев споделя на собствен ред за многочислените недоволства от нечовешките и унизителни условия, от отношението в заведенията за психиатрична помощ. От четири години Министерството на здравеопазването е забранило на представители на Комитета да посещават въпросните заведения. Но организацията продължава да оказва помощ на пострадалите да завеждат каузи в Страсбург - най-много поради упражнено физическо принуждение и против налагането на цялостно и отчасти забраняване, което, съгласно Кънев, още не е анулирано.
Споменатата неотдавнашна задача на Европейската психиатрична асоциация в български психоболници, центрове и диспансери удостовери усещанията на проф. Стоянов. Участниците в задачата установяват, че опитите за промени се възприемат от медицинския личен състав в българските психиатрии с съмнение за подготвяно още по-значимо орязване на щатове, заплати и средства. Според изводите на задачата, в редица заведения неприкосновеността на персоналния живот на пациентите не е задоволително добре обезпечена, защото липсва да вземем за пример нощен личен състав. На множеството места пациентите не са включени в съвсем никакви действия - задачата установи, че по-голямата част от страдащите седят напразно по леглата си. „ Диспансерите в селските региони са още по-лоши, а и недостъпни за роднините на болните. Заведенията за хора с дълготрайни тежки разстройства постоянно са пренаселени и зле оборудвани, липсват структури и средства за обезпечаване на цялост на персоналния живот. Няма целенасочена рехабилитационна активност, поддръжката и хигиената са неприятни, а личният състав - непълен. Културата в някои психиатрии наподобява лечебно безнадеждна “, считат петимата задгранични специалисти на Асоциацията отпред с нейния общоприет секретар доктор Жулиан Беезхолд.
Според специалистите, при лекуването на психологично болните българи липсва непрекъснатост на грижите - по характера си то е разпокъсано. „ След изписване от психиатрична болница пациентите не получават рутинно пренасочване за следене, поддържаща терапия или психосоциални интервенции предвид на тяхното възобновяване и реинтеграция в обществото. Тези действия се правят безредно, според от съответните условия на пациента и от самодейностите на грижещите се за тях фамилии. Липсва национална система за отчитане и добиване на поучения от произшествия, включващи както медицински неточности, по този начин и самонаранявания и даже самоубийства “, написа в отчета на Асоциацията, в който се предлага за психиатрична помощ да се отделят 10% от бюджета за опазване на здравето.
Финансирането на психиатриите от страна на Здравната каса е нищожно, а това поражда администрация, която е непреодолима за боледуващите. „ Без каквито и да било приходи и ориентировка в обществото те са принудени да посещават персоналния си доктор, с цел да получат направление към експерт, който да подпише протокола за медикаменти. Скъпоструващите лекарства би трябвало да бъдат утвърдени от специфична комисия, след което на тежко заболели и неконтактни хора се постанова отново да посетят персонален доктор и аптека, с цел да ги получат. Сумите за медикаменти за шизофрения и биполярно разстройство се възвръщат, само че не повече от три на пациент. А сумите за антидепресанти се възвръщат единствено отчасти след показване на доказателство за депресивно разстройство. Това евентуално е прекомерно комплицирано за доста пациенти “, установи Европейската психиатрична асоциация.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ