Наскоро в Исландия имаше погребение на ледник – благодаря Ти,

Наскоро в Исландия имаше заравяне на хладилник – благодаря Ти, Господи, задето си промислил да се родя във времена с толкоз красиви и многозначителни събития! Погребението било маркирано със специфичен хепънинг, на който изтъкнат исландски създател положил надгробна плоча със съчинено от него самия обръщение към поколенията (ако въобще има такива при злокобните климатични перспективи). Името на покойника е Okjokull и в действителност той не е починал в класическия смисъл, не е липсващ, а е „ изгубил статута си на хладилник, стопил се е под равнището, което дефинира по кое време един мразовит блок в океана в действителност е хладилник “. Кой дефинира равнищата, над които ледовете са ледници и под които не са? Okjokull се е топил в продължение на целия XX век, което без сянка от подозрение потвърждава, че индивидът е бил природоубиец още в края на XIX век, когато е развил промишленост, способна да затрива цели планети. Теорията, че Земята към момента излиза от последния си ледников интервал, ще се окаже елементарна клюка. През идващите епохи евентуално ще се стопят и останалите исландски ледници, а исландците ще се видят в знамение, тъй като няма да знаят какво да вършат с толкоз доста новопоявила се обработваема земя.

Като споделяме „ климатична рецесия “ (забелязвате ли по какъв начин тихомълком „ световното стопляне “ се трансформира в „ климатични промени “, а те на собствен ред – в „ климатична рецесия “? Чудя се за какво към момента не са го прекръстили, каквото и да е то, на „ климатична злополука “, само че и този ден скоро ще дойде), та, като споделяме „ климатична рецесия “, не може да не се сетим за нашумялата през предходната година Грета Тунберг. Признавам, че до момента не съм се интересувал изключително от нея, само че за потребностите на сегашния текст направих информация в Уикипедия. Грета е „ климатична активистка “ – не знам дали това към момента е занятие в свободното време, или към този момент е обособен биологически тип. Стачкува сама пред Народното събрание с картон, на който написа „ Училищна стачка за климата “. На идната година милион и половин възпитаници провеждат „ климатични “ шествия, въодушевени от самодейността ѝ. Сравняват я с Жана д’Арк и Пипи Дългото Чорапче (действително, аз и до ден сегашен мъчно ги разграничавам тях двете) и е препоръчана за Нобелова премия за мир. Грета е диагностицирана със синдрома на нарушено внимание и хиперактивност, обсесивно-компулсивно разстройство и селективен мутизъм. За да понижи въглеродния отпечатък на фамилията си, тя упорства те да станат вегани, да се откажат от летенето със аероплан и да нямат повече деца.

Вижда ли ви се всичко това обикновено? Да се разберем: не ни интересува дали в действителност е надвиснала климатична злополука. Може да е надвиснала, а може и да не е – има десетки дебели книги в поддръжка и на двете хипотези. Интересува ни държанието на ЧОВЕКА в така наречената „ рецесия “, която въпреки всичко не е забележима с невъоръжено око, не е като цунами, земетресение или вулкан, който с едно изригване отделя несъмнено толкоз излъчвания, колкото цялото човечество в целия промишлен интервал от историята си; освен това вулканът го е правил милиони години наред, без да провокира „ климатична рецесия “. Но тъй като вулканът е дете на Майката Природа, не му се сърдим и дори с любов го галим по главичката. Гаден, непоносим и заслужаващ да бъде изтребен е само индивидът с всичките му там права и свободи.

Когато се размножат прекалено, индивидите се трансформират от племе в навалица, а когато тълпата се осъзнае, става народ. Народът има сила, която би трябвало или да се канализира в интерес на властта (революциите също са канализирана в интерес на властта сила, единствено че на идната власт), или да се изпуска през специфични обществени клапани, наречени за прегледност „ самун и зрелища “. В днешно време основните клапани са два.

Първият е следеният екстремизъм . Най-ясно се следи в държанието на футболните агитки и на разнообразни неофициални групи като сатанисти, неонацисти и рок почитатели, които пълнят същите игрища и се държат по съвсем същия метод като футболните агитки. Но клапанът има и не толкоз очебийна част и в нея са всички, които се отдават на хазарт, залагат, търкат талончета на всевъзможни лотарии – с две думи, изливат непотребната си сила вместо под формата на следено принуждение под формата на безгранични фантазии.

Вторият клапан е активизмът . Важен за него е страхът, че сме на прага да се случи нещо извънредно и единствено авангардът на човечеството е в положение да го спре посредством осъзнато обединени старания и показно синхронни дейности. Кои са деятелите? Могат да са хора от най-различни типове. Обединява ги общото предпочитание да наподобяват по-добри от другите, да ги превъзхождат нравствено. Активистите могат да бъдат от безработни потомствени бенефициенти на обществени помощи (за България е изчислено, че потомствените безработни са към 30 000 души) до новите юпита, градските експерти, пренебрежително превъзхождащи плебса с релативно огромните си заплати, които ги карат дотолкоз да харесват себе си и живота си, че да поставят големи старания да го удължат оптимално посредством нелепи практики като веганство, самоцелно колоездене и йога, а храна за душите си черпят от източната нематериалност (харе, харе!), тъй като е „ пò по този начин “ и не е за „ простаците “. Тези хора са изключително предразположени към активизъм, към отдаване на всевъзможни причудливи дела. Едва ли осъзнават, че активизмът не е нищо повече от проведено изпускане на непотребна национална сила. Вярва ли някой, че придвижването на Грета Тунберг е непринудено? Ако има подобен, той несъмнено има вяра, че и Арабската пролет беше спонтанна, дело на неколцина младежи във фейсбук. Ако има вяра, дано напише на картон „ Училищна стачка за Вселената “, да седне самичък пред Народното събрание, пък да забележим ще има ли на идната година милионни шествия и ще го предлагат ли за Нобелов лауреат.

Какъв е животът на деятеля? Като на всички останали. На първо място не е заплашен от нищо – нито от природа, нито от прилежащо племе, което ще пристигна и ще го изяде дружно със старците, дамите и децата. Не са застрашени и правата му, чийто лист от година на година набъбва застрашително. Разполага с евтини технологии, с невероятни канали за информация и връзка (друг е въпросът защо ги използва), съвсем съвършена медицина, с помощта на която междинната дълготрайност на живота през последния век се е удвоила – факт, който, комбиниран с намалялата смъртност и геометрично увеличаващата се раждаемост води до „ колосален “ въглероден отпечатък! Животът на деятеля (пък и на всеки друг) е дотолкоз подсигурен, дотолкоз проведен и обезпечен, че човек към този момент няма потребност от различен човек. Обществото (държавата, властта) ще се погрижи за всичко. Не ни остава друга значима задача, с изключение на да се потопим в неприкосновеността на своя индивидуализъм, изтънчено фалшифициран с щипка алиенация и хандра.

Най-важното обаче: признато е да се счита, че да си деятел, да изразяваш дейна гражданска позиция е нещо почтено за удивление и поклонение, симптом на морално предимство, нищо, че от твоя активизъм не зависи нищо. Ако зависеше, щеше да е неразрешен.

Какво излиза? Нахранен си, облечен си, подслонен си. Лекуват те по галактически технологии. Цялата човешка просвета е в мобилния ти телефон. Можеш за жълти стотинки да установиш видеовръзка с другия завършек на света. Правата ти са предпазени, в това число и това да се бунтуваш в рамките на приличието. Какво повече желаеш? Защо искаш смяна? Та ти си построил Рая на земята и живееш в него! Защо не си благополучен?

Защото мястото на парадайса не е на земята. От Вавилонската кула насам отхвърляме да проумеем това. Човек не е роден, с цел да се любува и забавлява, не е роден, с цел да бъде благополучен (тук може да започнете да ме замеряте с камъни и гнили зеленчуци), а с цел да се усъвършенства посредством изпитание. И да усъвършенства не способността си за минимално време да изяде оптимално количество хамбургери или да подреди три кубчета на Рубик, до момента в който жонглира с тях, а да се усъвършенства нравствено, като се научи да разпознава безспорните и справедливи положително и зло и постоянно да избира безспорното и обективно положително. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.