Наскоро Smallman - една от бандите, които вече 18 години

Наскоро Smallman - една от бандите, които вече 18 години ...

Музикантите от Smallman: Ние не се разделяме, а се множим.

Наскоро Smallman - една от бандите, които вече 18 години запазиха както автентичността си, така и свободата да правят каквато музика искат, пуснаха новото си парче - Камък, направенопо стихотворението на великия Борис Христов. Те ще имат и концерт на 16 януари в клуб Music Jam. А ето какво отговориха Иван Шопов и Стефан Пенев от бандата на нашите въпроси.
Текстът на „Камък“ е на най-големия ни жив поет - Борис Христов. Как стигнахте до поезията му и какво се случи, за да отключи точно то музика при вас?
Иван Шопов: За мен беше важно да се намери пряк път до корените ни като българска група и да се намери подходящ текст на родния ни език, но без да търся книгата на Борис Христов - “Книга на мълчанието” ме намери и когато се зачетох в нея веднага звъннах на Цветан и му обясних че това са текстовете на smallman, написани на български. От там той намери правилните подходящиредове и ги нагласи така, че да работят като песен. А песента се създаваше успоредно и когато се появи текстът всичко се напасна по най-добрия начин.
Оказва се, че мощните локални мотиви, с които са изпълнени песните на Smallman, далеч не въздействат единствено на родна аудитория; напротив, станаха интересни в много други държави, където групата се цени и слуша; и то без в тях да се влагат обичайни комерсиални тактики и лесно смилаема екзотичност. На какво се дължи това добро разпознаване и престиж извън граница?
Иван Шопов: Според мен това се дължи на естетическия и естествен подбор на теми и композиране, което да подчертае уникалността на фолклора ни, без да е залепен нарочно с цел бърз улов и wow ефект. Всички музиканти в групата са наясно от къде идват и къде могат да стигнат с любовта си към традиционната ни музика и за това толкова естествено се борави с нея. В световен план, това се цени високо и за това са и успехите извън родината.
Как се променяхте вие и бандата през годините? (тази година се навърши „пълнолетие“, 18 години от създаването ви) Какво не знаехте, когато започвахте, което сте научили сега? И впрочем как се справихте с банална, но истинска трудност за всяка банда с дълголетен живот – да не се разделите.
Иван Шопов: Smallman не се разделят, а се множат.
Стефан Пенев: Както Иван каза, Smallman се множат! Да, често поглеждаме назад, заради хубавите спомени и натрупания опит. И честно казано, не са се променили много неща, все още правим музика, както и тогава. Използваме наученото, но и зарядът си е все същият. Много научихме и много неща ни се случиха, за да го научим. Осемнайсет години не са малко време. Якото е, че тепърва предстоят хубави моменти и, надявам се, още хубава музика.
Smallman са едно от редките изключения на родната сцена, които никога не правят компромис: винаги остава усещането, че парчетата не са правени, за да „таргетират“ определени публики, а просто да изразят това, което минава през вас като музика.
Иван Шопов: От опита ми да създавам музика с момчетата до сега, никога не съм усещал, че който и да е от тях може да направи компромис със семейството, в което се е превърнала групата и това не позволява на групата да поевтинее и да се поведе е неестествени посоки.
Стефан Пенев: Да, майната му на всичко! Извинявам се :) Правим нещата така, както ни харесват, както е справедливо, както е красиво, според нас, да се правят. И не говоря само за песните, но и за начинът им на представяне.
Кои са големите ви влияния (със сигурност са се сменяли през годините, но основните, оставили най-траен отпечатък)
Стефан Пенев: Знаеш ли, не е честен тоя въпрос? Като ни видиш всичките, а ти ни познаваш доста добре, ще видиш, че е абсурдно да се влезе в конкретика и да се даде какъвто и да е било отговор с изключение на: качествената музика, качественото и смислено изкуство, като цяло. Всичко останало са просто добри примери.
Макар че една от най-очевидните ви цели е запазването на пълна автентичност и несъобразяване с музикалната конюнктура, все пак би трябвало да имате изграден коментар за онова, което става с музиката в последните десетилетия. А именно: нахлуване на маркетингови продукти, твърде предвидим саунд, текст и прочие явления, които най-бързо и лесно се схващат дори през сравнението в номинациите на МTV през 80-те и 90-те и сега. Какво стана – и защо?
Иван Шопов: Според мен музиката се променя заедно със света в който живеем. Новите модели на забързан и неосъзнат живот водят до създаването на лесносмилаеми еднодневки, които имат за цел да заситят разконцентрирания ти поглед и слух и така да спечелят така ценното отделено време. Хората все по-рядко “сядат” да слушат музика и за това пазара предлага музика “fast food”. Това по никакъв начин не пречи на музикантите, които искат да изразят себе си да го правят без да се подхлъзнат на конвейра. В днешно време музиката е много по-достъпна в дигиталните формати и пренасищането води до допълнителна дезориентация. За това е важно да се създават албуми, които да са като разглеждане на книга - много странни, дълбоки, интересни и с дебели корици.
Стефан Пенев: Само ще добавя, че за това явно харесваме по-бавните и монотонни композиции. Аман от тая забързаност.
 

Източник: actualno.com