Наскоро се разбра, че собственик на жилище в София е

Наскоро се разбра, че притежател на жилище в София е бил санкциониран поради нелегално саниране. Изолацията била залепена без да изиска позволение от районната община и етажната благосъстоятелност. Това още веднъж подсети по какъв начин у нас по принцип всеки си прави каквото си желае, изключително когато става дума за жилището му.    В цивилизованите страни сходно отношение към фасадите на постройките, били те и частна благосъстоятелност, е немислимо. Доказва го една от настоящите истории, разказана от BBC.    Жена от Единбург бе принудена да смени цвета на боядисаната си в розово входна врата. Това се случи след намесата на локалната власт, която издаде наставление, че вратата би трябвало да остане в зелен цвят, тъй като другояче не подхожда на стила на остарялата постройка, в която Миранда Диксън живее. Тя бе принудена да я пребоядиса откакто общината я заплаши с санкция от 20 хиляди паунда (почти 45 хиляди лв). Диксън се подчини, само че съобщи, че е „ натъжена и разочарована “. Тя се опита да апелира, само че съдът отхвърли жалбата ѝ.      Това е единствено един образец за строгостта, с която се ръководят парцелите на множеството места във Англия. Някои градове са доста деликатни към всички елементи по постройките, изключително когато става дума за монументи на аргхитектурата и културата. Боядисването на една къща в нетрадиционен цвят или жанр е мотив за публичен скандал. Както в тази ситуация с къщата в Кенсингтън, която бе боядисана в бяло-червени ленти. След това хората се редяха да я снимат като някаква атракция.    Всъшност тази материя е толкоз добре контролирана, че преобоядисването във радостен жанр се счита надали не за протест срещи консерватизма на обществото.  „ Като цяло множеството хора избират да живеят в региони, в които цветовете се съчетават добре и значително къщите си наподобяват “, споделя пред BBC дизайнерът Джъстин Фокс. Според него типични образци в това отношение са постройките в лондонски региони Нотинг Хил и Кентиш Таун.    Естествено, има и квартали, в които се толерират повече цветове. Дори там обаче съгласно Фокс се търси допустимо най-хубавото комбиниране и добър усет.      И в случай че във Англия разногласията се водят към това би трябвало ли да станат по-шарени градовете, да се употребяват по-топли цветове и така нататък, в Съединени американски щати контролът върху притежателите е отишъл още по-далеч. Там работи Home owners association (HOA) – този вид организации доста постоянно се основават още преди построяването на постройките като в последна сметка вложителят предава контрола върху тях, когато продаде парцелите.    Тези организации имат голяма власт върху членовете си. На първо място, множеството нови притежатели са задължени да влязат в HOA, с цел да могат да си купят парцел. На второ място – те се съгласяват с откритите към този момент правила и такси. Срещу заплащането на тези суми организацията се задължава да поддържа квартала или улицата с косене, поправки, осветяване и други сходни действия. В същото време обаче HOA има пълномощията да приема редица правила за външния тип на постройките – да вземем за пример цвят на вратите и фасадите, слагането или премахването на капаци на прозорците, местоположението на кофите за отпадък, положението на моравата и така нататък Има случаи, в които предписанията стигат до там, че освен дефинират образцов цвят, само че даже и нюанса му със съответния номер на боята от производителя. 

Наред с това тези организации могат да постановат санкции при несъблюдение на наставления. В едно от последните си излъчвания Джон Оливър описа потресаващи истории за това по какъв начин притежатели са санцкионирани с десетки хиляди $ поради обикновени нарушавания. Има даже и случаи, които остават без дом.      Разбира се, това не значи, че в гетата, където се стреля всекидневно, работят асоциации на притежатели. Нито пък в крайните лондонски квартали се обръща чак такова внимание на цвета на входните порти. Самият факт обаче, че същестува сходни правила приказва задоволително за отношението на хората към заобикалящата ги среда – нещо, което ние имаме да наваксваме десетилетия.