The Night Owl’s Special: Midnight Spaghetti
Наскоро се реалокирах при един мъж. Досега, през последното десетилетие, живеех самичък в студио с кутия за обувки в северния завършек на Манхатън с кучето си Куентин Компсън. Сега мъжът, кучето и аз живеем в кутия за обувки с една спалня в Бруклин. Отне ми известно време, с цел да привикна различен да заема мястото ми, когато всичко, за което трябваше да регистрирам, бях себе си и моят прочут с тежка коса.
Не знаех какъв брой бих разчитал на среднощ както за желанията си, по този начин и за работата си. Докато мъжът си ляга, аз оставам безсънен, с цел да пиша: Бях чувал от другари, че по този начин са си набавяли „ времето уединено “, като разпределят часовете, нужна възглавница от насладите на съпружеския живот. Не ме боли, че пиша най-добре след работно време и постоянно завършвам рецептите си късно вечерта, дълго откакто мъжът си е лежащ. Това ме оставя в хола, в кухнята и в себе си. И в случай че има едно ядене, което обгръща тези скъпоценни часове на възстановително уеди...
Прочетете целия текст »
