Радосвет Радев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара, пред „Труд“: България няма нужда от революции, а от еволюции
Наскоро Радосвет Радев оглави една от най-големите работодателски организации у нас – Българската стопанска камара. Днес беседваме с него за проблемите на бизнеса с фрагментите, по какъв начин ще се усилят заплатите у нас и ще спечелим или загубим от влизането на България в еврозоната.
– Г-н Радев, кои са главните проблеми пред бизнеса сега? Наскоро излезе изследване на Менпауър, съгласно което такава рецесия за фрагменти не е имало от 2011 година.
– Исторически такава рецесия за фрагменти у нас не е позната. До този миг дефицитът на служащи е бил отраслеви. Например, липсват водни спасители, тъй като са наети за тройни заплати в чужбина или на круизни кораби. Аналогична е обстановката в опазването на здравето. Липсата на фрагменти е тотална. Недостиг има освен на ИТ експерти, само че и в безусловно общоприети специалности, като заварчици, шивачки и прочие Ако има такива, то те са на възраст над 70 години. Чест им прави, че още работят.
– Хората споделят – няма служащи, тъй като заплатите, които компаниите дават, са ниски.
– Това не е напълно правилно. Голяма част от труда на служащите в експортно насочените компании се приближава доста до възнагражденията в Западна Европа. В момента европейският бизнес се конкурира за „ пролетариата “. Ако до момента сме привикнали, че положителните машиностроители имат пазар на труда в Австрия, Швейцария, Германия, внезапно до тях се подредиха Чехия, Полша, Словакия. Тоест към този момент има конкуренция на няколко стопански равнища – да вземем за пример, най-хубавите чешки заварчици са в Германия и на тяхно място идват българи и румънци. Станаха доста субектите, които се конкурират за положителния служащ.
– Какво е решението на казуса, съгласно Вас?
– Едното решение е добре известно – импорт на служащи отвън страните на Европейския съюз. Говорим главно за хора от българските диаспори като Молдова и Украйна. Сред решенията е и привличането на българите зад граница. Има проучвания, които демонстрират, че покачването на покупателна дарба на възнагражденията до 70% от стандартите на Европейски Съюз започва развой на ремиграция. Въпросът е, че хората, които емигрираха след 10 ноември, са мои връстници и ние на процедура ще върнем едни пенсионери. Друг е въпросът, че те ще си дойдат като канадски, американски или немски пенсионери, т.е. няма да тежат прекалено много на обществените ни системи. Привличането на служащи извън е по-скоро спомагателна, краткотрайна мярка – по-важно е да поставим старания за обезпечаване на първокласен човешки запас вътре в страната, освен това в дълготрайна вероятност. При 56 000 деца родени предходната година значи, че това ще са хората, които ще бъдат след 18 години трудовите запаси на България. И то в идеалния вид – в случай, че всички те решат да станат служащи и да се трудят тук и на никое място другаде. Именно към подрастващите и младежите би трябвало да е ориентирано вниманието ни.
– От КНСБ преди дни желаеха повишение на заплатите с сред 12 и 15 % годишно през идващите 4 години. Какво мисли бизнесът за това?
– Това послание е към страната като шеф. Българските бизнесмени не чакат КНСБ да им каже по кое време да вдигнат заплатите. Не бива да бъдат подценявани българските работодатели, тъй като те знаят доста добре кой е скъпият служащ, който си коства да съхраниш, да премираш. Никой не се разделя с най-хубавите си чиновници. И, вярвайте ми, бизнесмените нямат потребност КНСБ да им споделя какво да вършат с най-хубавите си служащи. Опасността в това искане е, че действително българската страна има да прави няколко доста значими неща с едни и същи пари. Трябва да се обезпечи бюджетът на НЗОК, да бъдат покрити дефицитите в Национален осигурителен институт, да се обезпечат средства за хората с увреждания. Всички тези разноски дружно са в пъти повече, в сравнение с е теоретично разполагаемият запас на бюджета. Смятам, че сходни синдикални интензивности не ни оказват помощ сега, като се изключи че са една красива манифестация на угриженост към хората на наемния труд. Дали, в случай че се усилят по този метод възнагражденията в държавния бранш, ще се сътвори лоялна конкуренция сред страната като шеф и частния бизнес? В момента и България, и тристранното партньорство нямат потребност от революции, имат потребност от еволюции. Всички дружно да създадем по този начин, че да стане по-богат предприемачът, по-богат служащият, по-богата и страната. Когато, някой от тях бъде привилегирован несправедливо, ще счупи цялата структура на връзките. Искам постепенно и бавно да вършим по-добра България.
– Как бихте оценили разговора с държавното управление и синдикатите?
– Честно казано, към момента встъпвам в материята, само че разгадавам на досегашния опит на сътрудниците в БСК и съм сигурен, че ще продължим да имаме професионално и отговорно отношение при подготовката на позиции и оценки на въздействието на нормативните актове, участия в работни групи и други Личното ми разбиране е, че тристранното съдействие е потребно, както за бизнеса, синдикатите и институциите, по този начин и за обществото като цяло.
– Предстои Асоциацията на организациите на българските работодателите, на която Вие сте ротационен ръководител сега, да одобри обща позиция за минималните осигурителни приходи, какво е вашето персонално мнение по тематиката?
– Знаете, че и четирите работодателски организации, които членуват в АОБР, единомислещо са за това минималните осигурителни приходи да отпаднат. Когато преди доста години бяха въведени, те изиграха своята роля, само че в актуалните стопански условия към този момент имат отрицателен резултат. По сходен метод стои и въпросът с определянето на минималната работна заплата, освен това без явен механизъм и икономическа аргументация. Административната интервенция на страната в ДНК-то на бизнеса е нездравословна. Честният контракт сред служащ и шеф планува работодателят да заплаща количество пари, против което служащият му дава своите гений, усърдие, старание, фантазии, упоритости за кариерно развиване. И внезапно сред тези две страни, които си стискат ръцете на чисто пазарен принцип, страната се намесва по един недодялан метод. Ако би трябвало някъде да има интензивност от страна на страната, то това е да се събират здравните и обществените осигуровки на неосигурените близо 1 милион души. Държавата да заплати всички осигуровки, които дължи на Национален осигурителен институт и НЗОК. Знам, че ще е мъчно, само че би трябвало да опитаме. Смятам, че либерализирането на трудовите правни отношения е фактор за увеличение на конкурентоспособността на българската стопанска система.
– Бизнесът имаше проблеми с цената на тока при започване на годината. Обявихте даже подготвеност за митинги. Приеха се промени в Закона за енергетиката. Премина ли напрежението?
– Във всички случаи е доста по-спокойно за един бизнесмен, когато може да възнамерява дълготрайната си активност, като знае, че цените на енергоносителите са прогнозируеми. Ясно е, че те не могат да замръзнат на едно равнище, само че е значимо да може да се възнамерява този разход.
– Фирми от транспортния бранш показаха неодобрение против Закона за българската автомобилна камара, който предвиждаше основаването на транспортна камара. Смятате ли, че това е методът на сдружаване?
– Самият факт, че има реакции, за мен значи, че или не е изработен добре нормативният акт, или са пропуснати някакви процеси. Имам директни усещания от обстановката в бранш туризъм, където има над 800 организации (на хотелиери, ресторантьори, туроператори и т.н.) и това наложи да се пристъпи към основаването на единна туристическа камара. Защото е ясно, че страната няма по какъв начин да комуникира дейно с десетки или стотици организации. Това е повода и в транспортния бранш страната да каже „ Сдружете се, обединете се и едвам тогава ще стартираме да беседваме! “. Ние, обаче, сме си балканци и при нас всичко е на правилото „ Кой да води бащина тайфа? “. Смятам, че конституционното право на хората да се самоорганизират не може да им бъде отнето. В момента бранш превоз стартира да се самоорганизира и този развой би трябвало да бъде подсилен. Въпросът е случването на този вид организация да има смисъл. Причинно-следствената връзка не е, с цел да се усеща някой благополучен като ръководител на някаква организация, а какво потребно ще направи за своите членове. Нещо, което е част и от моя личен честен кодекс да съм тук. Защото Българската стопанска камара би трябвало да служи на своите членове. Те точно по тази причина са я основали, с цел да могат да имат обща отбрана, общи цели и общи стремежи.
– На 12 юли, когато имаше среща на финансовите министри на страните от еврозоната, беше разисквана кандидатурата на България за чакалнята на еврозоната. Какви ще са изгодите и вредите за българския бизнес?
– БСК беше измежду първите организации, които поддържаха присъединението на България към еврозоната, а преди дни и АОБР излезе с декларация, с която прикани процесът да се форсира. Дано да не е доста дълъг пътят. Ползата, преди всичко, ще бъде рухването на валутния и политическия риск за България, тъй като сега подобен се начислява даже при покупко-продажбите за покупко-продажба на акции, дялове от предприятия и цели такива. Ще се отрази на цената на заема, което е извънредно значимо при милиардите, които се въртят в българската стопанска система, а огромна част от тях са кредитни средства. Ефектите са доста повече от терзанията. Притесненията са по-скоро прочувствено положение, до момента в който резултатът е напълно прагматично и реалистично нещо, което следва да се случи. Факт е, че най-чувствителните капиталови артикули за българите от дълго време са в евро. Когато приказваме за цена на парцел, в какво я изчисляваме? В евро на квадратен метър. Същото е при колите – те идват в България по цена в евро, която след това се умножава по курса. Туроператорите продават пакет ол инклузив за 600 евро, не написа 1200 лв.. Чисто формалният акт на присъединението към еврозоната занапред ще се случи, само че еврото като стопански мотив в държанието на стопанските субекти към този момент се случва.
– Как очаквате да се отрази на родния бизнес комерсиалната война, която президентът Доналд Тръмп стартира със Западна Европа, Канада и Китай?
– Мисля, че България е доста в периферията и непосредствено няма да бъде наранена. Тук няма единствено добър или единствено неприятен резултат. Наказанието за импорт, каквото в действителност значи повдигането на митата, ще даде късмет на локални производители да основат това, което до момента се е внасяло. И въпреки това, дава опция на досегашните производители да отидат на нови пазари, които не са толкоз рестриктивни. Четох един разбор, че митническите бариери за износ от Европейския съюз усилват възможностите на българското вино в Китай. Защото теоретично количествата българско вино, което се е изнасяло в Северна Америка, в този момент просто ще си смени дестинацията. Получихме декларацията на Китай, че освен, че няма да подвигат митата, само че и ще либерализират режимите на импорт. Може да се окаже, че това е прелестно. Преди четири години, когато се вкараха глобите против Русия, огромна част от експортьорите на български артикули за там бяха мощно обезпокоени. Пуснаха се приложения за обезщетения от Брюксел на тези, които не са съумели да си изнесат корнишоните за Русия. В момента корнишони на полето не гният – откриха се други експортни дестинации. Хубавото на дребните стопански системи като България е, че те са доста по-гъвкави в намирането на решения.
– Казвате, че най-вече се лъже след лов и преди война. Сега лъже ли се доста?
– Мисля, че за първи път даже грозната и неприятна истина се споделя въодушевено. Ако би трябвало да сме почтени, това потегли от Тръмп – той сподели „ За моята страна е неблагоприятен този митнически режим “. Каза го по не най-възпитания метод на най-хубавия си сътрудник – канадския министър председател. Започна да се споделя истината, която беше стаявана, поради някакъв компромис. Вижте сега какъв брой тежки думи и какъв брой същински неща се споделят в разногласията в немското държавно управление във връзка с бежанците и тъкмо сред сътрудниците. Вижте риториката в една Италия.
Като че ли в един миг водачите в света се умориха от конформисткия изказ. Впрочем, и България има своите водачи, които приказват по този пряк метод. Ако всички си споделят нещата по този начин, както ги мислят, какво неприятно има в това? Хората желаят да живеят единствения си живот по-добре. Времето, в което красивите думи заместваха красивия живот, отмина.
Нашият посетител
Радосвет Радев беше определен за изпълнителен ръководител на Българската стопанска камара в края на юни 2018 година, само че от 1990 година е зам.-председател на УС на БСК на публични начала. Завършил е Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски ” и е специализирал маркетинг и мениджмънт в Съединени американски щати. През 1992 година основава частното национално “Дарик радио ”. Основател е и на най-големия приватизационен фонд – “Доверие ”. В момента е изпълнителен шеф на “Дарик холдинг ”, ръководител на Надзорния съвет на “Доверие – Обединен холдинг ” АД и ръководител на СД на “Албена ” АД. Член е на УС на Фондация “Буров ” и е ръководител на Съюза на българските национални електронни медии. Доктор хонорис идея на Шуменския университет. Носител на медал “Св. Св. Кирил и Методий ” с огърлие. Семеен, с четири деца. През 2018 година Радосвет Радев е и ротационен ръководител на Асоциацията на организациите на българските работодатели, сплотяваща АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ.
– Г-н Радев, кои са главните проблеми пред бизнеса сега? Наскоро излезе изследване на Менпауър, съгласно което такава рецесия за фрагменти не е имало от 2011 година.
– Исторически такава рецесия за фрагменти у нас не е позната. До този миг дефицитът на служащи е бил отраслеви. Например, липсват водни спасители, тъй като са наети за тройни заплати в чужбина или на круизни кораби. Аналогична е обстановката в опазването на здравето. Липсата на фрагменти е тотална. Недостиг има освен на ИТ експерти, само че и в безусловно общоприети специалности, като заварчици, шивачки и прочие Ако има такива, то те са на възраст над 70 години. Чест им прави, че още работят.
– Хората споделят – няма служащи, тъй като заплатите, които компаниите дават, са ниски.
– Това не е напълно правилно. Голяма част от труда на служащите в експортно насочените компании се приближава доста до възнагражденията в Западна Европа. В момента европейският бизнес се конкурира за „ пролетариата “. Ако до момента сме привикнали, че положителните машиностроители имат пазар на труда в Австрия, Швейцария, Германия, внезапно до тях се подредиха Чехия, Полша, Словакия. Тоест към този момент има конкуренция на няколко стопански равнища – да вземем за пример, най-хубавите чешки заварчици са в Германия и на тяхно място идват българи и румънци. Станаха доста субектите, които се конкурират за положителния служащ.
– Какво е решението на казуса, съгласно Вас?
– Едното решение е добре известно – импорт на служащи отвън страните на Европейския съюз. Говорим главно за хора от българските диаспори като Молдова и Украйна. Сред решенията е и привличането на българите зад граница. Има проучвания, които демонстрират, че покачването на покупателна дарба на възнагражденията до 70% от стандартите на Европейски Съюз започва развой на ремиграция. Въпросът е, че хората, които емигрираха след 10 ноември, са мои връстници и ние на процедура ще върнем едни пенсионери. Друг е въпросът, че те ще си дойдат като канадски, американски или немски пенсионери, т.е. няма да тежат прекалено много на обществените ни системи. Привличането на служащи извън е по-скоро спомагателна, краткотрайна мярка – по-важно е да поставим старания за обезпечаване на първокласен човешки запас вътре в страната, освен това в дълготрайна вероятност. При 56 000 деца родени предходната година значи, че това ще са хората, които ще бъдат след 18 години трудовите запаси на България. И то в идеалния вид – в случай, че всички те решат да станат служащи и да се трудят тук и на никое място другаде. Именно към подрастващите и младежите би трябвало да е ориентирано вниманието ни.
– От КНСБ преди дни желаеха повишение на заплатите с сред 12 и 15 % годишно през идващите 4 години. Какво мисли бизнесът за това?
– Това послание е към страната като шеф. Българските бизнесмени не чакат КНСБ да им каже по кое време да вдигнат заплатите. Не бива да бъдат подценявани българските работодатели, тъй като те знаят доста добре кой е скъпият служащ, който си коства да съхраниш, да премираш. Никой не се разделя с най-хубавите си чиновници. И, вярвайте ми, бизнесмените нямат потребност КНСБ да им споделя какво да вършат с най-хубавите си служащи. Опасността в това искане е, че действително българската страна има да прави няколко доста значими неща с едни и същи пари. Трябва да се обезпечи бюджетът на НЗОК, да бъдат покрити дефицитите в Национален осигурителен институт, да се обезпечат средства за хората с увреждания. Всички тези разноски дружно са в пъти повече, в сравнение с е теоретично разполагаемият запас на бюджета. Смятам, че сходни синдикални интензивности не ни оказват помощ сега, като се изключи че са една красива манифестация на угриженост към хората на наемния труд. Дали, в случай че се усилят по този метод възнагражденията в държавния бранш, ще се сътвори лоялна конкуренция сред страната като шеф и частния бизнес? В момента и България, и тристранното партньорство нямат потребност от революции, имат потребност от еволюции. Всички дружно да създадем по този начин, че да стане по-богат предприемачът, по-богат служащият, по-богата и страната. Когато, някой от тях бъде привилегирован несправедливо, ще счупи цялата структура на връзките. Искам постепенно и бавно да вършим по-добра България.
– Как бихте оценили разговора с държавното управление и синдикатите?
– Честно казано, към момента встъпвам в материята, само че разгадавам на досегашния опит на сътрудниците в БСК и съм сигурен, че ще продължим да имаме професионално и отговорно отношение при подготовката на позиции и оценки на въздействието на нормативните актове, участия в работни групи и други Личното ми разбиране е, че тристранното съдействие е потребно, както за бизнеса, синдикатите и институциите, по този начин и за обществото като цяло.
– Предстои Асоциацията на организациите на българските работодателите, на която Вие сте ротационен ръководител сега, да одобри обща позиция за минималните осигурителни приходи, какво е вашето персонално мнение по тематиката?
– Знаете, че и четирите работодателски организации, които членуват в АОБР, единомислещо са за това минималните осигурителни приходи да отпаднат. Когато преди доста години бяха въведени, те изиграха своята роля, само че в актуалните стопански условия към този момент имат отрицателен резултат. По сходен метод стои и въпросът с определянето на минималната работна заплата, освен това без явен механизъм и икономическа аргументация. Административната интервенция на страната в ДНК-то на бизнеса е нездравословна. Честният контракт сред служащ и шеф планува работодателят да заплаща количество пари, против което служащият му дава своите гений, усърдие, старание, фантазии, упоритости за кариерно развиване. И внезапно сред тези две страни, които си стискат ръцете на чисто пазарен принцип, страната се намесва по един недодялан метод. Ако би трябвало някъде да има интензивност от страна на страната, то това е да се събират здравните и обществените осигуровки на неосигурените близо 1 милион души. Държавата да заплати всички осигуровки, които дължи на Национален осигурителен институт и НЗОК. Знам, че ще е мъчно, само че би трябвало да опитаме. Смятам, че либерализирането на трудовите правни отношения е фактор за увеличение на конкурентоспособността на българската стопанска система.
– Бизнесът имаше проблеми с цената на тока при започване на годината. Обявихте даже подготвеност за митинги. Приеха се промени в Закона за енергетиката. Премина ли напрежението?
– Във всички случаи е доста по-спокойно за един бизнесмен, когато може да възнамерява дълготрайната си активност, като знае, че цените на енергоносителите са прогнозируеми. Ясно е, че те не могат да замръзнат на едно равнище, само че е значимо да може да се възнамерява този разход.
– Фирми от транспортния бранш показаха неодобрение против Закона за българската автомобилна камара, който предвиждаше основаването на транспортна камара. Смятате ли, че това е методът на сдружаване?
– Самият факт, че има реакции, за мен значи, че или не е изработен добре нормативният акт, или са пропуснати някакви процеси. Имам директни усещания от обстановката в бранш туризъм, където има над 800 организации (на хотелиери, ресторантьори, туроператори и т.н.) и това наложи да се пристъпи към основаването на единна туристическа камара. Защото е ясно, че страната няма по какъв начин да комуникира дейно с десетки или стотици организации. Това е повода и в транспортния бранш страната да каже „ Сдружете се, обединете се и едвам тогава ще стартираме да беседваме! “. Ние, обаче, сме си балканци и при нас всичко е на правилото „ Кой да води бащина тайфа? “. Смятам, че конституционното право на хората да се самоорганизират не може да им бъде отнето. В момента бранш превоз стартира да се самоорганизира и този развой би трябвало да бъде подсилен. Въпросът е случването на този вид организация да има смисъл. Причинно-следствената връзка не е, с цел да се усеща някой благополучен като ръководител на някаква организация, а какво потребно ще направи за своите членове. Нещо, което е част и от моя личен честен кодекс да съм тук. Защото Българската стопанска камара би трябвало да служи на своите членове. Те точно по тази причина са я основали, с цел да могат да имат обща отбрана, общи цели и общи стремежи.
– На 12 юли, когато имаше среща на финансовите министри на страните от еврозоната, беше разисквана кандидатурата на България за чакалнята на еврозоната. Какви ще са изгодите и вредите за българския бизнес?
– БСК беше измежду първите организации, които поддържаха присъединението на България към еврозоната, а преди дни и АОБР излезе с декларация, с която прикани процесът да се форсира. Дано да не е доста дълъг пътят. Ползата, преди всичко, ще бъде рухването на валутния и политическия риск за България, тъй като сега подобен се начислява даже при покупко-продажбите за покупко-продажба на акции, дялове от предприятия и цели такива. Ще се отрази на цената на заема, което е извънредно значимо при милиардите, които се въртят в българската стопанска система, а огромна част от тях са кредитни средства. Ефектите са доста повече от терзанията. Притесненията са по-скоро прочувствено положение, до момента в който резултатът е напълно прагматично и реалистично нещо, което следва да се случи. Факт е, че най-чувствителните капиталови артикули за българите от дълго време са в евро. Когато приказваме за цена на парцел, в какво я изчисляваме? В евро на квадратен метър. Същото е при колите – те идват в България по цена в евро, която след това се умножава по курса. Туроператорите продават пакет ол инклузив за 600 евро, не написа 1200 лв.. Чисто формалният акт на присъединението към еврозоната занапред ще се случи, само че еврото като стопански мотив в държанието на стопанските субекти към този момент се случва.
– Как очаквате да се отрази на родния бизнес комерсиалната война, която президентът Доналд Тръмп стартира със Западна Европа, Канада и Китай?
– Мисля, че България е доста в периферията и непосредствено няма да бъде наранена. Тук няма единствено добър или единствено неприятен резултат. Наказанието за импорт, каквото в действителност значи повдигането на митата, ще даде късмет на локални производители да основат това, което до момента се е внасяло. И въпреки това, дава опция на досегашните производители да отидат на нови пазари, които не са толкоз рестриктивни. Четох един разбор, че митническите бариери за износ от Европейския съюз усилват възможностите на българското вино в Китай. Защото теоретично количествата българско вино, което се е изнасяло в Северна Америка, в този момент просто ще си смени дестинацията. Получихме декларацията на Китай, че освен, че няма да подвигат митата, само че и ще либерализират режимите на импорт. Може да се окаже, че това е прелестно. Преди четири години, когато се вкараха глобите против Русия, огромна част от експортьорите на български артикули за там бяха мощно обезпокоени. Пуснаха се приложения за обезщетения от Брюксел на тези, които не са съумели да си изнесат корнишоните за Русия. В момента корнишони на полето не гният – откриха се други експортни дестинации. Хубавото на дребните стопански системи като България е, че те са доста по-гъвкави в намирането на решения.
– Казвате, че най-вече се лъже след лов и преди война. Сега лъже ли се доста?
– Мисля, че за първи път даже грозната и неприятна истина се споделя въодушевено. Ако би трябвало да сме почтени, това потегли от Тръмп – той сподели „ За моята страна е неблагоприятен този митнически режим “. Каза го по не най-възпитания метод на най-хубавия си сътрудник – канадския министър председател. Започна да се споделя истината, която беше стаявана, поради някакъв компромис. Вижте сега какъв брой тежки думи и какъв брой същински неща се споделят в разногласията в немското държавно управление във връзка с бежанците и тъкмо сред сътрудниците. Вижте риториката в една Италия.
Като че ли в един миг водачите в света се умориха от конформисткия изказ. Впрочем, и България има своите водачи, които приказват по този пряк метод. Ако всички си споделят нещата по този начин, както ги мислят, какво неприятно има в това? Хората желаят да живеят единствения си живот по-добре. Времето, в което красивите думи заместваха красивия живот, отмина.
Нашият посетител
Радосвет Радев беше определен за изпълнителен ръководител на Българската стопанска камара в края на юни 2018 година, само че от 1990 година е зам.-председател на УС на БСК на публични начала. Завършил е Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски ” и е специализирал маркетинг и мениджмънт в Съединени американски щати. През 1992 година основава частното национално “Дарик радио ”. Основател е и на най-големия приватизационен фонд – “Доверие ”. В момента е изпълнителен шеф на “Дарик холдинг ”, ръководител на Надзорния съвет на “Доверие – Обединен холдинг ” АД и ръководител на СД на “Албена ” АД. Член е на УС на Фондация “Буров ” и е ръководител на Съюза на българските национални електронни медии. Доктор хонорис идея на Шуменския университет. Носител на медал “Св. Св. Кирил и Методий ” с огърлие. Семеен, с четири деца. През 2018 година Радосвет Радев е и ротационен ръководител на Асоциацията на организациите на българските работодатели, сплотяваща АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ