Руско издание: България открива балканската врата към Русия
Наскоро завърши визитата на българския министър председател Бойко Борисов в Руската федерация. Той се срещна с съветския министър председател Дмитрий Медведев и с съветския президент Владимир Путин. Посещението на Борисов пристигна единствено седмица след визитата на българския президент Румен Радев. Руското издание „ Военное обозрение “ дава оценка на протичащото се, съобщи " Фокус ".
Въпреки че е прекомерно рано да се вършат заключения, може да се каже, че е реализиран прочут прогрес в съдействието сред двете страни. Основните дискутирани тематики са свързани с казуса с доставките на газ и възобновяването на строителството на АЕЦ " Белене ".
Да разгледаме последните събития от тези две съществени тематики.
Всеки знае, че газопроводът „ Южен поток “ (ЮП) не е достигнал стадий на дефинитивно осъществяване. В множеството медии виновността за неуспеха на този план е сложена върху България. Несъмнено България (представена от Борисов) носи част от виновността, само че това не е толкоз недвусмислено. ЮП не беше план единствено на България и Русия. Трябваше да мине през няколко страни и да донесе газ в Централна Европа. България беше първата страна по пътя и тя трябваше да поеме всички опасности. Както можеше да се чака, Съединени американски щати и някои европейски институции се опълчиха на плана (и е разбираемо защо). Но друго нещо е забавно: за какво „ Газпром “ не предприе никакви ограничения авансово за допустимо противопоставяне?
Основната причина за прекъсването на строителството на ЮП бе приемането на рестриктивно решение на Европейската комисия въз основа на антимонополното законодателство на Европейски Съюз. При осъществяването на решенията на Европейска комисия България, член на Европейски Съюз, през юни 2014 година краткотрайно спря осъществяването на строителството - до изясняване на обстановката. По това време Борисов беше в оставка и решението бе взето от държавно управление на Орешарски. След завръщането на Борисов за още една година и половина българската страна продължи да работи по плана.
Тук е належащо да се даде едно доста значимо пояснение: България в никакъв случай не е отказала да извърши плана. Няма нито един документ, който да удостоверява тази тематика, единен в медиите. Решението на българското държавно управление планува единствено краткотрайно прекъсване - до разрешаването на проблемите!
В края на 2014 година Владимир Путин съобщи, че Русия стопира работата по ЮП. Официалното съобщение от съветската страна на България бе получено съвсем една година по-късно. Отказът на Русия да приложи. също беше обиден от фактори, които не са свързани с България. Всъщност, през 2014 година се случиха събития в Украйна, което докара до внезапно утежняване на интернационалната обстановка. Цените на газта паднаха, а „ Газпром “ имаше сериозен капиталов недостиг. Компанията бе принудена да ограничи няколко скъпи плана, които „ Газпром “ също има явни неточности, свързани с логистиката и идеологията на ЮП.
Всъщност България съблюдава изискванията на контракта, още повече, че във всеки контракт има точки, които плануват форсмажорни условия. Затова реакцията на „ Газпром “ изненада българските специалисти, които считат, че той търси публична причина за напускането на плана, както и това, че " Газпром " стартира осведомителна акция против България за да се прикрияе личните си неточности и дефекти.
Да бъдем реалисти и да отговорим на въпроса: може ли България да продължи да работи без да координиране с решението на Европейска комисия? Отговорът е: несъмнено не!
България е член на Европейски Съюз, а законодателството на Европейския съюз има преимущество пред националното. Икономиката на страната е тясно интегрирана в европейската, България към този момент е получила 15 милиарда евро от еврофондовете.
И второто. Без да реализира съглашение сред крайните страни по плана (ЕС и Русия), ЮП губеше смисъл за Българи: получаваше се тръба, която водеше наникъде!
Би било незаслужено да упрекваме България за всичко. Както сподели Владимир Путин, Русия загуби Щатски долар 800 милиона. И какъв брой е изгубила България? Дори е мъчно да се изброи.
Да се върнем към настоящето състояние. Какво се е трансформирало през това време?
Първо, Турция е обезсърчителен сътрудник за Русия. Полагането на „ Турски поток “ към момента е в ход, а Турция към този момент е повдигнала претенции за спомагателни отстъпки и е постигнала 10% понижение на разноските. Въпреки че Русия и Турция имат огромно икономическо съдействие, сред тях има доста политически проблеми. Не е преференциално Русия да даде на турския президент Реджеп Тайип Ердоган прекалено много лостове, защото няма гаранция, че в последна сметка Русия няма да има още един вид на Украйна. Затова е за предпочитане Русия да диверсифицира газопреносните си направления.
За Европейски Съюз и Съединени американски щати Турция също е проблематичен сътрудник. Европейски Съюз преразгледа отношението си към проблемите с природния газ на югоизточния си фланг. Борисов този път обезпечи поддръжката на европейските институции. Освен това България е една от дребното страни, с които Турция има положителни връзки.
През 2017 година Борисов изложи концепцията за основаване на газов хъб за Балканите. Той би трябвало да стане хъбът, където всички газови потоци към Балканите отиват към една точка. Европейската комисия даде зелена светлина на този план. Допълнително преимущество е фактът, че газовата инфраструктура на България е доста добре развита, като 80% от компресорните станции в района са ситуирани на българска територия. Самата България е географски стратегическа. Да, може да бъде заобиколена, само че това ще бъде скъпо.
Наскоро беше завършено антимонополното следствие на Европейския съюз против „ Газпром “. Няма да изпадаме в детайлности, само че в границите на съглашението „ Газпром “ даде обещание да доставя газ на Европейски Съюз през България и Литва. Заслужава си да се означи, че Европейската комисия принуди „ Газпром “ да се откаже от материални искания към България във връзка ЮП.
Няколко други фактора оказват въздействие върху смекотяването на позицията на Русия. България се контракти за доставки на газ с Азербайджан в размер на 1 милиард кубически метра годишно по ТАНАП. От черноморския шелф пристигна и окуражаващата вест за България. В края на януари „ Роял Дъч Шел “ разгласи, че „ до края на тази година или началото на идната година стартира обработката на находището „ Хан Аспарух “ и съгласно предварителните изследвания ще има петрол и природен газ “.
За България се основава удобна обстановка и страната побърза да се възползва от нея, а Русия прагматично отиде отсреща.
Втората съществена тематика е възобновяването на строителството на АЕЦ " Белене ".
В България от 1974 година към този момент работи атомната електроцентрала " Козлодуй ". От 2004-2007 година четири от шестте ѝ реактора бяха изведени от употреба заради тяхната неустановеност - остарели реактори вид x440 MW. С тях към този момент са настъпили осем сериозни катастрофи от първо равнище. Още два съвременни реактора x1000 MW остават в употреба и животът им се удължава до 2030, като оптималният е до 2040.
Проектът за построяването на втора атомна електроцентрала беше положен в далечната 1980 година Строителството стартира и спря, основно заради липса на пари. Първоначалната цена на оборудването е била 3,5-4 милиарда Долара, като с течение на времето тя се е нараснала съвсем трикратно. България към този момент е вложила 3 милиарда Долара, а строителството надалеч не е приключило. За да се продължи строителството се изискват няколко милиарда $. Инициативната група на поддръжниците на АЕЦ реши да организира референдум, а единствено 12% от гласоподавателите гласоподаваха „ да “ ". Правителството и Народното събрание на Борисов взеха решение да замразят плана. Честото изказване в медиите, че Европейски Съюз принуди България да се откаже от осъществяването на този план, няма съображение.
Междувременно българското държавно управление не беше бездейно. През 2017 година Българската академия на науките направи обстоен разбор и заключението ѝ беше, че ще бъдат нужни нови атомни електроцентрали в България през 2030 година. Бойко Борисъв също изложи концепцията „ Белене “ да стане общобалканска, като ползата към тази концепция демонстрираха съвсем всички балкански страна.
6 май 2018 година Българското държавно управление размрази строителството на атомната електроцентрала. Вицепремиерът Т. Дончев изясни, че България няма да влага пари в него, няма да даде държавни гаранции и да подписва контракти за покупка на създадена електрическа сила. Държавата ще взе участие единствено в активи.
На 10 май, 2018 China National Nuclear Corporation (CNNC) удостовери капиталов интерес към плана АЕЦ " Белене ".
14 май 2018 година Френската нуклеарна компания " Framatom " удостовери капиталовия интерес към плана.
16 май 2018 година " Росатом ", заяви, че е подготвен да взе участие в построяването на АЕЦ " Белене " във форма, избрана от държавното управление на България. В реалност, позитивните сигнали на Русия от българска страна не престават дълго време.
През 2015 година България отхвърли да одобри дейни детайли от американската система за противоракетна защита на нейна територия и те бяха ситуирани в Румъния.
През 2016 година България отхвърля да взе участие в антируската черноморска ескадра дружно с Турция, Румъния, Украйна и Грузия. Отказът на България погреба целия план.
През 2017 година България подписа контракт с РКС " МиГ " за ремонт на своите МиГ-29, което докара до „ обективен “ яд от страна на Вашингтон.
В началото на 2018 година България беше една от тези страни, които отхвърлиха да експулсират съветски дипломати заради случая с отровения Сергей Скрипал.
Трябва да кажа, че общият информативен звук в медиите не отразява същинската същина на обстановката. Често се вижда заглавия като " Бойко Борисов пристигна да отдадат респект на Путин ", и по този начин нататък. Г. Припомнете си, че самодейността за среща пристигна от съветска страна! От всички страни от Източна Европа България остава най-русофилската. Много партии в България, в това число сътрудници в ръководещата коалиция, заявяват своята другарска и кооперативна връзка с Русия като съществена полезност.
Русия постоянно е имала мощно въздействие на Балканите, а България е ключът към този стратегически значим район.
Русия и България имат доста по-общи ползи, в сравнение с несъгласия, и никое от несъгласията не е неразрешимо. Напротив, има всички предпоставки за възстановяване на връзките сред нашите приятелски страни.
Превод и редакция: " Фокус ".
Въпреки че е прекомерно рано да се вършат заключения, може да се каже, че е реализиран прочут прогрес в съдействието сред двете страни. Основните дискутирани тематики са свързани с казуса с доставките на газ и възобновяването на строителството на АЕЦ " Белене ".
Да разгледаме последните събития от тези две съществени тематики.
Всеки знае, че газопроводът „ Южен поток “ (ЮП) не е достигнал стадий на дефинитивно осъществяване. В множеството медии виновността за неуспеха на този план е сложена върху България. Несъмнено България (представена от Борисов) носи част от виновността, само че това не е толкоз недвусмислено. ЮП не беше план единствено на България и Русия. Трябваше да мине през няколко страни и да донесе газ в Централна Европа. България беше първата страна по пътя и тя трябваше да поеме всички опасности. Както можеше да се чака, Съединени американски щати и някои европейски институции се опълчиха на плана (и е разбираемо защо). Но друго нещо е забавно: за какво „ Газпром “ не предприе никакви ограничения авансово за допустимо противопоставяне?
Основната причина за прекъсването на строителството на ЮП бе приемането на рестриктивно решение на Европейската комисия въз основа на антимонополното законодателство на Европейски Съюз. При осъществяването на решенията на Европейска комисия България, член на Европейски Съюз, през юни 2014 година краткотрайно спря осъществяването на строителството - до изясняване на обстановката. По това време Борисов беше в оставка и решението бе взето от държавно управление на Орешарски. След завръщането на Борисов за още една година и половина българската страна продължи да работи по плана.
Тук е належащо да се даде едно доста значимо пояснение: България в никакъв случай не е отказала да извърши плана. Няма нито един документ, който да удостоверява тази тематика, единен в медиите. Решението на българското държавно управление планува единствено краткотрайно прекъсване - до разрешаването на проблемите!
В края на 2014 година Владимир Путин съобщи, че Русия стопира работата по ЮП. Официалното съобщение от съветската страна на България бе получено съвсем една година по-късно. Отказът на Русия да приложи. също беше обиден от фактори, които не са свързани с България. Всъщност, през 2014 година се случиха събития в Украйна, което докара до внезапно утежняване на интернационалната обстановка. Цените на газта паднаха, а „ Газпром “ имаше сериозен капиталов недостиг. Компанията бе принудена да ограничи няколко скъпи плана, които „ Газпром “ също има явни неточности, свързани с логистиката и идеологията на ЮП.
Всъщност България съблюдава изискванията на контракта, още повече, че във всеки контракт има точки, които плануват форсмажорни условия. Затова реакцията на „ Газпром “ изненада българските специалисти, които считат, че той търси публична причина за напускането на плана, както и това, че " Газпром " стартира осведомителна акция против България за да се прикрияе личните си неточности и дефекти.
Да бъдем реалисти и да отговорим на въпроса: може ли България да продължи да работи без да координиране с решението на Европейска комисия? Отговорът е: несъмнено не!
България е член на Европейски Съюз, а законодателството на Европейския съюз има преимущество пред националното. Икономиката на страната е тясно интегрирана в европейската, България към този момент е получила 15 милиарда евро от еврофондовете.
И второто. Без да реализира съглашение сред крайните страни по плана (ЕС и Русия), ЮП губеше смисъл за Българи: получаваше се тръба, която водеше наникъде!
Би било незаслужено да упрекваме България за всичко. Както сподели Владимир Путин, Русия загуби Щатски долар 800 милиона. И какъв брой е изгубила България? Дори е мъчно да се изброи.
Да се върнем към настоящето състояние. Какво се е трансформирало през това време?
Първо, Турция е обезсърчителен сътрудник за Русия. Полагането на „ Турски поток “ към момента е в ход, а Турция към този момент е повдигнала претенции за спомагателни отстъпки и е постигнала 10% понижение на разноските. Въпреки че Русия и Турция имат огромно икономическо съдействие, сред тях има доста политически проблеми. Не е преференциално Русия да даде на турския президент Реджеп Тайип Ердоган прекалено много лостове, защото няма гаранция, че в последна сметка Русия няма да има още един вид на Украйна. Затова е за предпочитане Русия да диверсифицира газопреносните си направления.
За Европейски Съюз и Съединени американски щати Турция също е проблематичен сътрудник. Европейски Съюз преразгледа отношението си към проблемите с природния газ на югоизточния си фланг. Борисов този път обезпечи поддръжката на европейските институции. Освен това България е една от дребното страни, с които Турция има положителни връзки.
През 2017 година Борисов изложи концепцията за основаване на газов хъб за Балканите. Той би трябвало да стане хъбът, където всички газови потоци към Балканите отиват към една точка. Европейската комисия даде зелена светлина на този план. Допълнително преимущество е фактът, че газовата инфраструктура на България е доста добре развита, като 80% от компресорните станции в района са ситуирани на българска територия. Самата България е географски стратегическа. Да, може да бъде заобиколена, само че това ще бъде скъпо.
Наскоро беше завършено антимонополното следствие на Европейския съюз против „ Газпром “. Няма да изпадаме в детайлности, само че в границите на съглашението „ Газпром “ даде обещание да доставя газ на Европейски Съюз през България и Литва. Заслужава си да се означи, че Европейската комисия принуди „ Газпром “ да се откаже от материални искания към България във връзка ЮП.
Няколко други фактора оказват въздействие върху смекотяването на позицията на Русия. България се контракти за доставки на газ с Азербайджан в размер на 1 милиард кубически метра годишно по ТАНАП. От черноморския шелф пристигна и окуражаващата вест за България. В края на януари „ Роял Дъч Шел “ разгласи, че „ до края на тази година или началото на идната година стартира обработката на находището „ Хан Аспарух “ и съгласно предварителните изследвания ще има петрол и природен газ “.
За България се основава удобна обстановка и страната побърза да се възползва от нея, а Русия прагматично отиде отсреща.
Втората съществена тематика е възобновяването на строителството на АЕЦ " Белене ".
В България от 1974 година към този момент работи атомната електроцентрала " Козлодуй ". От 2004-2007 година четири от шестте ѝ реактора бяха изведени от употреба заради тяхната неустановеност - остарели реактори вид x440 MW. С тях към този момент са настъпили осем сериозни катастрофи от първо равнище. Още два съвременни реактора x1000 MW остават в употреба и животът им се удължава до 2030, като оптималният е до 2040.
Проектът за построяването на втора атомна електроцентрала беше положен в далечната 1980 година Строителството стартира и спря, основно заради липса на пари. Първоначалната цена на оборудването е била 3,5-4 милиарда Долара, като с течение на времето тя се е нараснала съвсем трикратно. България към този момент е вложила 3 милиарда Долара, а строителството надалеч не е приключило. За да се продължи строителството се изискват няколко милиарда $. Инициативната група на поддръжниците на АЕЦ реши да организира референдум, а единствено 12% от гласоподавателите гласоподаваха „ да “ ". Правителството и Народното събрание на Борисов взеха решение да замразят плана. Честото изказване в медиите, че Европейски Съюз принуди България да се откаже от осъществяването на този план, няма съображение.
Междувременно българското държавно управление не беше бездейно. През 2017 година Българската академия на науките направи обстоен разбор и заключението ѝ беше, че ще бъдат нужни нови атомни електроцентрали в България през 2030 година. Бойко Борисъв също изложи концепцията „ Белене “ да стане общобалканска, като ползата към тази концепция демонстрираха съвсем всички балкански страна.
6 май 2018 година Българското държавно управление размрази строителството на атомната електроцентрала. Вицепремиерът Т. Дончев изясни, че България няма да влага пари в него, няма да даде държавни гаранции и да подписва контракти за покупка на създадена електрическа сила. Държавата ще взе участие единствено в активи.
На 10 май, 2018 China National Nuclear Corporation (CNNC) удостовери капиталов интерес към плана АЕЦ " Белене ".
14 май 2018 година Френската нуклеарна компания " Framatom " удостовери капиталовия интерес към плана.
16 май 2018 година " Росатом ", заяви, че е подготвен да взе участие в построяването на АЕЦ " Белене " във форма, избрана от държавното управление на България. В реалност, позитивните сигнали на Русия от българска страна не престават дълго време.
През 2015 година България отхвърли да одобри дейни детайли от американската система за противоракетна защита на нейна територия и те бяха ситуирани в Румъния.
През 2016 година България отхвърля да взе участие в антируската черноморска ескадра дружно с Турция, Румъния, Украйна и Грузия. Отказът на България погреба целия план.
През 2017 година България подписа контракт с РКС " МиГ " за ремонт на своите МиГ-29, което докара до „ обективен “ яд от страна на Вашингтон.
В началото на 2018 година България беше една от тези страни, които отхвърлиха да експулсират съветски дипломати заради случая с отровения Сергей Скрипал.
Трябва да кажа, че общият информативен звук в медиите не отразява същинската същина на обстановката. Често се вижда заглавия като " Бойко Борисов пристигна да отдадат респект на Путин ", и по този начин нататък. Г. Припомнете си, че самодейността за среща пристигна от съветска страна! От всички страни от Източна Европа България остава най-русофилската. Много партии в България, в това число сътрудници в ръководещата коалиция, заявяват своята другарска и кооперативна връзка с Русия като съществена полезност.
Русия постоянно е имала мощно въздействие на Балканите, а България е ключът към този стратегически значим район.
Русия и България имат доста по-общи ползи, в сравнение с несъгласия, и никое от несъгласията не е неразрешимо. Напротив, има всички предпоставки за възстановяване на връзките сред нашите приятелски страни.
Превод и редакция: " Фокус ".
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ