Наскоро излезлите резултати от есенната матура и стартът на новата

Наскоро излезлите резултати от есенната матура и стартът на новата образователна година са добър мотив да се вгледаме в положението на днешното българско приблизително обучение. Макар че това, което се вижда даже с невъоръжено око, би трябвало да подтиква политическия хайлайф да си спомня за учебното заведение освен в средата на септември, а да запретне ръкави и да сътвори класифициран проект по какъв начин всеобщото българско обучение да бъде издърпано от блатото. Резултатите от есенната матура бяха избрани от мнозина като „ плашещи “ – висок % двойки и единични случаи на отлични оценки. По всички предмети. Първосигналното пояснение на този учебен Армагедон е отдалеченото образование около пандемията от COVID-19. Само че който си изяснява обстановката (само) с този мотив, надълбоко бърка. Защото отдалеченото онлайн образование е единствено от година насам, а недъзите на просветителната ни система се влачат с десетилетия. Свикнахме да мислим, че погромът в българското учебно заведение стартира при започване на „ прехода “ преди 30-ина години. А в действителност и преди този момент ситуацията по никакъв начин не е цветущо. Социалните мрежи ежедневно оборват мита за бай Тошовото време, в което надали не цялата нация стана грамотна. По Фейсбук-групите гъмжи от консуматори над 45-годишна възраст (тоест, учили се на правопис по времето на соца), които позволяват фрапантни правописни и граматически неточности, като тук даже не разтварям дума за пълен/кратък член и слагане на запетаи (това е висшия пилотаж на правописа), а за сбъркани букви в думите и тъпчене на правилата на разделното и слятото писане. С горното никога не желая да недооценявам нещастието от последните три десетилетия, защото необразованото писане е необятно публикувано и измежду „ образованите “ при демокрацията. Това обаче не е единствения сериозен проблем. Демографската динамичност води до такава степен, че измежду децата в учебна възраст все по-голям дял има едно съответно етническо малцинство, чиито културни особености слагат образованието доста, но доста надолу в ценностната канара на същия етнос. До наскоро тези деца рано-рано отпадаха от системата, само че през последните години страната реализира известни триумфи да ги държи в учебно заведение. Като точната дума е „ държи “, а не да ги образова, което се вижда както и от периодическите проби PISA, по този начин и от оценките на матурите (за тези, които въпреки всичко доближат до матура). Проблем, който още ще се задълбочава идните години (предвид демографските тенденции) и би трябвало да откри своето решение (тоест, какъв да бъде просветителния метод към тези, на които по традиция по никакъв начин не им се учи). В същото време е несериозно да си обясняваме всичко с „ малцинството “, в случай, че и при „ болшинството “ е леш. Когато от гимназиите излизат недообразовани или напряко полуграмотни хора, това е не просто мотив за терзание, а напряко сигнал за злополучие. Ако пропуските им не бъдат запълнени по някакъв метод, те няма да са единствено неконкурентноспособни на трудовия пазар, а ще бъдат рискови за обществото. Икономиката от немай-къде ще се принуди да ги наема, а това ще ги прави евентуални убийци. Лекари, чиито пациенти всеобщо умират поради лекарска неточност. Архитекти и инженери, които проектират и строят рискови в техническо отношение здания. Готвачи, от чиито ястия получавате хранително отравяне. Военнослужещи, които по простъпка изстрелват ракети към жилищни зони. (Добре, това последното беше пресилено, само че логиката е явна.) Ето за какво успеваемостта на българското обучение би трябвало да се увеличи. Драстично. Въпросът е по какъв начин. Стара уязвимост на българското обучение е, че образователните проекти не са съобразени с действителните благоприятни условия на болшинството от учениците. Програмите са правени като че ли българските деца и младежи са свръхинтелигентни и по този индикатор отстъпват единствено на връстниците си в Далечния Изток и вероятно в Русия. А класациите за междинен IQ по народи сочат друго. Учебният развой би трябвало да води до надграждане, а не до смазване. Също като във фитнес залата – първо започваш с по-малки тежести, и след това деликатно минаваш на все по-големи. Но в случай че се надцениш, може и да се контузиш. Смисълът на образованието в началните и прогимназиалните класове не е да „ налива “ познания, а да провокира интерес към съответния предмет и респективно, да се открият гениите на ученика. Трупането на познания е за по-късна възраст. А и при актуалните технологии, към този момент не е нужно да имаш енциклопедични знания, а да умееш да намираш нужната ти информация в точния миг. Доколко образователното наличие е обновено по отношение на условията на актуалния свят, е обособен въпрос. По-лошото е, че самата идея за обучение стъпва върху заблудата, че днешните възпитаници са ученолюбиви. Което въобще не е по този начин. Ученолюбиви са били техните връстници през Възраждането, когато грамотните хора са били извънредно малко (3% от популацията към 1878г.), а самата просветеност – мощно уважавана. Ученолюбиви са били и децата по време на монархията, тъй като динамично модернизиращата се страна е изпитвала непрекъсната потребност от учени хора, по тази причина всеки с висше обучение (че и мнозина със средно) са реализирали материална осигуреност и публичен авторитет. Нещо повече, слагането на знак за професия/научна степен/военен чин в някаква степен стартира да играе ролята на аристократична купа. Мотивация за учене имаше и при комунизма, въпреки и главно около известния израз „ учи, мама, да не работиш “. Но в днешно време по какъв начин да убедим един младеж да натъртва над химията и биологията да вземем за пример, откакто оператор в прът център с непознат език изкарва повече от доктор в държавна болница (слава Богу, в частните не е така)? Самият метод на преподаване би трябвало да стане по-атрактивен за учениците, защото чисто стандартният (с учебници в класна стая) не води до кой знае каква мотивация (и резултати). Ако в образователните проекти залегнат повече извънкласни форми на образование (прожекции, театрални постановки, концерти, изложения, учебно-опознавателни екскурзии, практики в последните два класа) можем да се надяваме на усъвършенстване. Да, натоварва бюджета за обучение, само че това са вложения, които си заслужават. Разликите в качеството на обучение в обособените учебни заведения също са проблем. След излизането на резултатите от есенната матура журналистът Григор Лилов написа във Facebook, че едвам в 20-ина гимназии (половината намиращи се в София, а останалите – в няколко регионални града) са реализирани прилични резултати, които обаче са доста по-високи от всичко останало. А тези гимназии съставляват… 3.5% от общия брой на междинните учебни заведения у нас. Между „ елитното “ и „ всеобщото “ обучение зее голяма бездна. И въпреки ученици на елитни учебни заведения постоянно да ни носят горделивост с медали от олимпиадите по математика и астрофизика, всяко следващо издание на тестванията PISA ни носи народен позор. Затова би трябвало да се търси метод методите на „ елитните “ да станат притежание на всички останали. Може би в случай че вторите по някакъв метод станат филиали на първите… За проблемите в българското обучение може да се написа до безкрайност. Но дано към този момент да спрем дотук и да пожелаем „ На добър час! “ на учениците. А политиците да одобряват на съществено казуса, тъй като ситуацията е ужасно. И занапред ще става по-страшно. Димитър Петров, коментар за
Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „ Св. Климент Охридски “ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия. Член на Контролния съвет на Младежки закостенял клуб. Секретар е на „ Един завет “ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.