Данубио и българската следа в уругвайския футбол
Наскоро една вест от отдалечен Уругвай обиколи българските медии. Местният футболен клуб Данубио показа третия си екип за сегашния сезон, който е в цветовете на българския трикольор. И освен това - на фланелката е изписано “Съединението прави силата”, както и част от родния химн. По този метод от Данубио отдадоха респект на българските си корени - клубът е учреден през 1932 година от двама братя с български генезис, Мигел (Михаил) и Хуан (Иван) Лазароф. Името на тима, което значи Дунав в превод от испански, е препоръчано от тяхната майка Мария. Гонсало Пералта, член на отдел “Маркетинг и комуникации” в Данубио, се съгласи да опише пред Методи Шуманов от www.tfmethods.com всичко най-любопитно за българската футболна диря в Монтевидео...
За “българския” екип
Изобщо не подозирахме за интереса, който ще предизвикаме. Писаха ни много хора от България – получихме както предложения за изявленията от разнообразни ваши медии, по този начин и доста поздравления. Много българи оцениха жеста и просто желаеха да изкажат своята признателност. Щастливи сме, че фланелката стана мотив за толкоз позитивни реакции. За нас е чест. Уругвай и България си наподобяват по това, че са дребни страни, само че има доста с какво да се гордеят.
Получихме писма на електронната поща и от уругвайски емигранти, които са почитатели на Данубио и живеят на другия завършек на света, само че желаят да си купят тъкмо този екип, “българския”. Имаше запитвания от Съединени американски щати, Испания, Аржентина... За страдание фланелката бе в напълно лимитирана серия.
Как се роди концепцията? През годините пробвахме разнообразни цветове за трети екип – в това число и небесносиньото на уругвайския народен тим, само че по този начин и не ни се получаваше. До момента, в който един ден се събрахме от маркетинг отдела и ни хрумна да почетем българските корени на нашия обичан клуб. Основната заслуга е на нашия дизайнер Агустин Гонсалес, който изписа и част от българския химн върху фланелката. Получи се ужасно.
Стадион “Мария Минчеф де Лазароф”
В Южна Америка множеството игрища носят именити имена – Бока Хуниорс си има “Ла Бомбонера”, Ривър Плейт играе на “Монументал”, до момента в който стадионът на Данубио дълги години се споделяше “Хардинес дел Хиподромо” (в превод от испански “Градините на хиподрума”), което е името на квартал в Монтевидео. Ето за какво през 2017 година взехме решение да проведем референдум измежду нашите сосиос (членове на клуба) по какъв начин да бъде прекръстен футболният ни дом.
Имаше три разновидността – единият бе Мария Минчеф де Лазароф – на майката на нашите създатели, братята Мигел и Хуан Лазароф. Все отново тя е кръстницата на Данубио. Любопитното е, че първо предлага за име на тима друга река в родната й България – Марица, само че момчетата вземат решение, че звучи прекомерно женско и отхвърлят тази концепция! Впоследствие за Данубио нямат такива съмнения.
Друг вид за ново име на стадиона ни бе Уго Форно – най-дълго управлявалият президент в историята на Данубио, който заема поста цели 19 сезона. А третата алтернатива бе семейството на създателите – Лазароф. С безусловно болшинство бе решено стадионът да се прекръсти на “Хардинес дел Хиподромо Мария Минчеф де Лазароф”.
Това е първият футболен стадион в Уругвай, кръстен на дама. Но в действителност изискуем всичко на доня Мария и фамилията й. През март 2018 година ни напусна Хуан Лазароф, последният от създателите на Данубио, който си отиде от този свят на 97 години. Неговият наследник, Хорхе Лазароф, който за жалост също не е сред живите към този момент, беше известен уругвайски музикант и огромен почитател на Данубио. Част от песните му бяха отдадени на обичания тим.
Днес се гордеем с нашите четири шампионски трофеи, както и с обстоятелството, че сме дали път на някои от най-хубавите уругвайски играчи – измежду тяха са Алваро Рекоба, Марсело Салайета, Единсон Кавани и Кристиян Стуани.
България, очаквай ни!
Дали е допустимо Данубио да посети България в близко бъдеще? Защо не? Надявам се това да се случи в най-скоро време – би било ужасно! А до тогава ще се опитаме да изпълним друга наша концепция – да изпратим момчетата и девойките от юношеските ни тимове на лагери в България. Обикновено вървим в прилежащи страни в Южна Америка, само че тук приказваме за различен континент! Сигурен съм, че за децата ще бъде незабравимо прекарване. Много от тях най-вероятно ще летят със аероплан за първи път в живота си. Една такава аудиенция ще ги обогати необикновено – ще имат опция да опознаят друга просвета, различен климат, нова кухня. Обратният вид също би бил чудесна опция за обмяна на опит – български тимове да изпратят своите гении тук, в Уругвай. Сигурен съм, че и за тях сходно пътешестване би било изпълнено с доста страсти. Да се надяваме, че в близко бъдеще тези неща в действителност ще се случат.
За “българския” екип
Изобщо не подозирахме за интереса, който ще предизвикаме. Писаха ни много хора от България – получихме както предложения за изявленията от разнообразни ваши медии, по този начин и доста поздравления. Много българи оцениха жеста и просто желаеха да изкажат своята признателност. Щастливи сме, че фланелката стана мотив за толкоз позитивни реакции. За нас е чест. Уругвай и България си наподобяват по това, че са дребни страни, само че има доста с какво да се гордеят.
Получихме писма на електронната поща и от уругвайски емигранти, които са почитатели на Данубио и живеят на другия завършек на света, само че желаят да си купят тъкмо този екип, “българския”. Имаше запитвания от Съединени американски щати, Испания, Аржентина... За страдание фланелката бе в напълно лимитирана серия.
Как се роди концепцията? През годините пробвахме разнообразни цветове за трети екип – в това число и небесносиньото на уругвайския народен тим, само че по този начин и не ни се получаваше. До момента, в който един ден се събрахме от маркетинг отдела и ни хрумна да почетем българските корени на нашия обичан клуб. Основната заслуга е на нашия дизайнер Агустин Гонсалес, който изписа и част от българския химн върху фланелката. Получи се ужасно.
Стадион “Мария Минчеф де Лазароф”
В Южна Америка множеството игрища носят именити имена – Бока Хуниорс си има “Ла Бомбонера”, Ривър Плейт играе на “Монументал”, до момента в който стадионът на Данубио дълги години се споделяше “Хардинес дел Хиподромо” (в превод от испански “Градините на хиподрума”), което е името на квартал в Монтевидео. Ето за какво през 2017 година взехме решение да проведем референдум измежду нашите сосиос (членове на клуба) по какъв начин да бъде прекръстен футболният ни дом.
Имаше три разновидността – единият бе Мария Минчеф де Лазароф – на майката на нашите създатели, братята Мигел и Хуан Лазароф. Все отново тя е кръстницата на Данубио. Любопитното е, че първо предлага за име на тима друга река в родната й България – Марица, само че момчетата вземат решение, че звучи прекомерно женско и отхвърлят тази концепция! Впоследствие за Данубио нямат такива съмнения.
Друг вид за ново име на стадиона ни бе Уго Форно – най-дълго управлявалият президент в историята на Данубио, който заема поста цели 19 сезона. А третата алтернатива бе семейството на създателите – Лазароф. С безусловно болшинство бе решено стадионът да се прекръсти на “Хардинес дел Хиподромо Мария Минчеф де Лазароф”.
Това е първият футболен стадион в Уругвай, кръстен на дама. Но в действителност изискуем всичко на доня Мария и фамилията й. През март 2018 година ни напусна Хуан Лазароф, последният от създателите на Данубио, който си отиде от този свят на 97 години. Неговият наследник, Хорхе Лазароф, който за жалост също не е сред живите към този момент, беше известен уругвайски музикант и огромен почитател на Данубио. Част от песните му бяха отдадени на обичания тим.
Днес се гордеем с нашите четири шампионски трофеи, както и с обстоятелството, че сме дали път на някои от най-хубавите уругвайски играчи – измежду тяха са Алваро Рекоба, Марсело Салайета, Единсон Кавани и Кристиян Стуани.
България, очаквай ни!
Дали е допустимо Данубио да посети България в близко бъдеще? Защо не? Надявам се това да се случи в най-скоро време – би било ужасно! А до тогава ще се опитаме да изпълним друга наша концепция – да изпратим момчетата и девойките от юношеските ни тимове на лагери в България. Обикновено вървим в прилежащи страни в Южна Америка, само че тук приказваме за различен континент! Сигурен съм, че за децата ще бъде незабравимо прекарване. Много от тях най-вероятно ще летят със аероплан за първи път в живота си. Една такава аудиенция ще ги обогати необикновено – ще имат опция да опознаят друга просвета, различен климат, нова кухня. Обратният вид също би бил чудесна опция за обмяна на опит – български тимове да изпратят своите гении тук, в Уругвай. Сигурен съм, че и за тях сходно пътешестване би било изпълнено с доста страсти. Да се надяваме, че в близко бъдеще тези неща в действителност ще се случат.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ