Играчът, който избра щастието пред футбола след опит за самоубийство
Наскоро асът на Борусия (Дортмунд) Джейдън Санчо када, че поради расизма доста от играчите ще спрат да обичат футбола. Новината доближи до всички, в това число и до Марвин Сордел.
" Намерих го за много занимателно, само че не в положителния смисъл на думата ", показа Сордел пред Sky Sports. " Това просто потвърди гледната ми точка. Много хора питат за какво се пенсионирах. Просто играчите не приказват за това толкоз постоянно, тъй че хората не са доста осведомени ".
Обещаващата му кариера на футболист, който влиза в Премиършип два пъти с Болтън и Бърнли, завърши на едвам 28-годишна възраст. Той споделя, че расизмът не е основната причина, само че играе известна роля за това негово решение.
Източник:
" Да бъдеш професионален футболист е разграничено на две елементи. Играеш си играта, само че ръка за ръка с това вървят и политиката и расизма. Има доста неща, с които би трябвало да се оправиш и това да играеш футбол е единствено дребен %. Разбрах, че няма смисъл да не преставам повече. Да вървя заран в клуба просто не ме правеше благополучен. Ето за какво взех решението. Открих, че съм по-щастлив, когато върша други неща отвън играта. Все още обичам футбола, само че знаех, че в случай че продължа, любовта ми ще изчезне. Избрах персоналното благополучие пред това да не преставам да взимам парите ", разяснява Сордел.
За него щастието има значение. Футболът не е на живот и гибел. Той провежда акцията Let`s Shirt Talk. Световният ден за предварителна защита на самоубийствата е ден, който е по-специален за самия него, защото той е водил борба с депресията.
Сордел приказва за опита си за самоубийство:
" Надявам се никой футболист да не стига до там да лишава живота си. Самият аз един път направих опит, само че се надявам да няма такива случаи. Просто взех прекалено много хапчета. Дори не помня какви бяха. Спомням си, че ги преброих и си споделих, че несъмнено са задоволителни, глътнах ги и легнах да дремя. Това стана безусловно откакто си измих зъбите. Не знаех какво да чакам, разсъниха се с ужасни болки в стомаха и се усещах милион пъти по-ужасно от преди ".
Новият му живот наподобява трогателен. Има огромни проекти за акцията си. Сордел приказва разпалено за историите, които ще опише. Очаква се да издаде и книга.
" Писането ме избави. Така показвам страстите си. Това е повода, заради която взехме решение да създадем акцията. Искаме да дадем опция на хората да приказват за страстите, възприятията и психологичното здраве.
Източник:
Забавно е, че футболът е толкоз сплотяващ спорт. Хората приказват с такава пристрастеност за тимовете си, само че когато стане въпрос за самите тях, те се затварят в себе си и не желаят да приказват ", споделя Сордел.
Той има поради необятната общност, само че поради личния си опит, желае да подчертае, че не би трябвало да е изненада, че футболистите също могат да страдат от проблеми с психологичното здраве.
" Има доста хора във футбола, които се усещат по метода, по който се усещах аз. Казват им, че това е играта и това е, което би трябвало да направиш, с цел да оцелееш в нея. В доста други промишлености съм разказвал истории на хората и те са се чудили по какъв начин това се позволява.
Но на кого можеш да се оплачеш и на кого би му пукало? Никой не желае да чува какъв брой е тежък животът на професионалния футболист, тъй като получаваш положителни пари и не работиш по доста часове. Казват, че това е мечтана работа.
Футболистите са наясно с това, което се споделя в обществените мрежи. Виждат и чуват. Всичко се свежда до уважението, в действителност. Един футболист може да не играе доста добре, само че да кажеш, че е срам? Това е просто игра и всеки дава всичко от себе си ", приключва той.
Пенсионирането на Марвин не е завършек на неговото премеждие. То е ново начало.
Джон Барнс към Санчо: Откажи се от футбола, отиди в същинския свят и виж какво е същинска дискриминация...
Вижте детайлности
" Намерих го за много занимателно, само че не в положителния смисъл на думата ", показа Сордел пред Sky Sports. " Това просто потвърди гледната ми точка. Много хора питат за какво се пенсионирах. Просто играчите не приказват за това толкоз постоянно, тъй че хората не са доста осведомени ".
Обещаващата му кариера на футболист, който влиза в Премиършип два пъти с Болтън и Бърнли, завърши на едвам 28-годишна възраст. Той споделя, че расизмът не е основната причина, само че играе известна роля за това негово решение.
Източник:
" Да бъдеш професионален футболист е разграничено на две елементи. Играеш си играта, само че ръка за ръка с това вървят и политиката и расизма. Има доста неща, с които би трябвало да се оправиш и това да играеш футбол е единствено дребен %. Разбрах, че няма смисъл да не преставам повече. Да вървя заран в клуба просто не ме правеше благополучен. Ето за какво взех решението. Открих, че съм по-щастлив, когато върша други неща отвън играта. Все още обичам футбола, само че знаех, че в случай че продължа, любовта ми ще изчезне. Избрах персоналното благополучие пред това да не преставам да взимам парите ", разяснява Сордел.
За него щастието има значение. Футболът не е на живот и гибел. Той провежда акцията Let`s Shirt Talk. Световният ден за предварителна защита на самоубийствата е ден, който е по-специален за самия него, защото той е водил борба с депресията.
Сордел приказва за опита си за самоубийство:
" Надявам се никой футболист да не стига до там да лишава живота си. Самият аз един път направих опит, само че се надявам да няма такива случаи. Просто взех прекалено много хапчета. Дори не помня какви бяха. Спомням си, че ги преброих и си споделих, че несъмнено са задоволителни, глътнах ги и легнах да дремя. Това стана безусловно откакто си измих зъбите. Не знаех какво да чакам, разсъниха се с ужасни болки в стомаха и се усещах милион пъти по-ужасно от преди ".
Новият му живот наподобява трогателен. Има огромни проекти за акцията си. Сордел приказва разпалено за историите, които ще опише. Очаква се да издаде и книга.
" Писането ме избави. Така показвам страстите си. Това е повода, заради която взехме решение да създадем акцията. Искаме да дадем опция на хората да приказват за страстите, възприятията и психологичното здраве.
Източник:
Забавно е, че футболът е толкоз сплотяващ спорт. Хората приказват с такава пристрастеност за тимовете си, само че когато стане въпрос за самите тях, те се затварят в себе си и не желаят да приказват ", споделя Сордел.
Той има поради необятната общност, само че поради личния си опит, желае да подчертае, че не би трябвало да е изненада, че футболистите също могат да страдат от проблеми с психологичното здраве.
" Има доста хора във футбола, които се усещат по метода, по който се усещах аз. Казват им, че това е играта и това е, което би трябвало да направиш, с цел да оцелееш в нея. В доста други промишлености съм разказвал истории на хората и те са се чудили по какъв начин това се позволява.
Но на кого можеш да се оплачеш и на кого би му пукало? Никой не желае да чува какъв брой е тежък животът на професионалния футболист, тъй като получаваш положителни пари и не работиш по доста часове. Казват, че това е мечтана работа.
Футболистите са наясно с това, което се споделя в обществените мрежи. Виждат и чуват. Всичко се свежда до уважението, в действителност. Един футболист може да не играе доста добре, само че да кажеш, че е срам? Това е просто игра и всеки дава всичко от себе си ", приключва той.
Пенсионирането на Марвин не е завършек на неговото премеждие. То е ново начало.
Джон Барнс към Санчо: Откажи се от футбола, отиди в същинския свят и виж какво е същинска дискриминация...
Вижте детайлности
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ