Насим Никълъс Талеб е ливански и американски икономист и есеист. Работи

Насим Никълъс Талеб е ливански и американски икономист и есеист.

Работи до 2004 година в редица финансови институции, след които се отдава на преподавателска и писателски активност.

Книгата му „ Черният Лебед “ е оценена от Sunday Times като една от 12-те най-влиятелни книги, издадени след Втората международна война.

Книгата се задържа 36 седмици в листата на бестселърите в New York Times.

Години наред Талеб изследва природата ни да се заблуждаваме, че знаем повече, в сравнение с в реалност знаем.

Съветва „ всяка четвърта година да се посвещава напълно на пропуските в научното и философското обучение “ и „ да се заобикаля компанията на „ сполучливите хора “, които не четат книги “.

Въпреки нашия напредък и натрупването на знание, или може би точно заради този напредък и това струпване, бъдещето ще става все по-непредвидимо, до момента в който в действителност човешката ни природа, в сговор със обществените „ науки “, се пробват да прикрият тази концепция от нас.

Това, което не знаете, е доста по-съществено от това, което знаете. Не е ли необичайно да наблюдаваш по какъв начин някакво събитие се случва таман тъй като никой не допуска, че ще се случи?

Имайте поради, че мисленето лишава време и по начало е огромно прахосване на сила, че предците ни са прекарали повече от 100 милиона години като немислещи бозайници и че при късия поврат, който съставлява нашата история и в течение на който сме употребявали мозъка си, сме го употребявали по отношение на тематики, прекомерно периферни, с цел да бъдат от голяма важност. Всички обстоятелства сочат, че в реалност мислим доста по-малко, в сравнение с си фантазираме – с изключение на, несъмнено, когато се замислим за това.

Противно на голям брой наши мисловни привички, в нашия свят доминира рисковото, непознатото и извънредно невероятното (невероятно съгласно актуалното ни познание) и от самото начало се занимаваме с общи приказки, наблягайки на познатото и повторяемото. Това допуска нуждата да използваме за изходна точка рисково събитие и да не се отнасяме към него като към изключение, което замитаме под килима.

Ние сме просто една гигантска машина за връщане към предишното. Хората са ужасно положителни в самозаблудите. С всяка минала година от ден на ден се увещавам в съществуването на такова изкривяване.

Светът, в който живеем, съдържа все по-голям брой вериги на противоположната връзка, които карат събитията да пораждат още събития (например, хората купуват дадена книга, тъй като други хора са я купили) и по този начин провокират резултата на снежната топка, както и инцидентни и непредвидими резултати на обиращия всички лаври победител в планетарен мащаб. Живеем в среда, в която информацията тече с несъразмерна скорост, като по този начин форсира сходни епидемии. Събитията могат да се случват и тъй като не се чака да се случат (нашата вътрешен глас е пригодена за среда, където аргументите и следствията са по-прости и информацията се движи по-бавно).

Моята характерност за загубеняк е човек, който откакто е направил неточност, не си прави равносметка, не я проучва, усеща се компрометиран и заема отбранителна позиция, вместо да се почувства обогатен с нова информация; пробва се да изясни за какво е напарвил грешката вместо да продължи напред. Този вид хора постоянно се считат за „ жертви “ на някакъв по-широк скрит план, на неприятен шеф или неприятното време.

На човек, който в никакъв случай не е бъркал, може да се разчита по-малко, в сравнение с този, който е сбъркал единствено един път. По-надежден е човек, който е направил доста неточности, въпреки и в никакъв случай да не е повтарял една и съща неточност, в сравнение с човек, който в никакъв случай не е правил такава.

Обичайното не ме интересува изключително. Ако желаете да добиете визия за темперамента, етичността и персоналния усет на собствен другар, би трябвало да го видите подложен на тестване при сложни условия, а не през розовата призма на всекидневието. Може ли да прецените до каква степен рисков е един нарушител единствено по това, което прави през един елементарен ден? Можем ли да схванем здравето, без да вземем под внимание върлуващите заболявания и епидемиите? Нормалното постоянно е несвоевременно.

Животът на нашата планета през днешния ден изисква доста повече въображение, в сравнение с ни е заложено. Липсва ни въображение и го потискаме у останалите.

Хората не се разхождат с анти-автобиографии, в които се споделя какво не са учили и какъв опит им липсва (това е работа на техните конкуренти), само че таман по този начин би трябвало да вършат.

Историята не пълзи, тя прави скокове.

Историята е непрозрачна. Вижда се крайният артикул, а не сюжетът, по който се случват събитията, генераторът на историята. В разбирането ви за сходни събития има фундаментална недостатъчност, защото не виждате какво има в кутията, по какъв начин работи механизмът. Генераторът на историческите събития, както аз го назовавам, се разграничава от самите събития по същия метод, както мислите на боговете, които не можем да разберем, бидейки само очевидци на делата им. Твърде допустимо е да бъдете заблудени по отношение на същинските им планове.

Помислете каква изненада е била Първата международна война. След Наполеоновите войни светът е изживявал интервал на мир, който би довел всеки наблюдаващ до убеждението, че тежките разрушителни спорове са изчезнали. Но внимание, изненада! Това се оказва най-смъртоносният спор в историята на човечеството до този миг.

Историкът Нийл Фъргюсън демонстрира, че макар всички общоприети описания на последователното разрастване на Първата международна война, в които става дума за „ възходящи напрежения “ и „ ескалиращи рецесии “, спорът е бил изненада. Бил е избран като неминуем само в ретроспектива, от гледащите обратно историци. За да потвърди изказванието си, Фъргюсън употребява остроумен емпиричен мотив – ревизира цените на държавните облигации, които нормално вземат поради упованията на вложителите за потребностите на държавното управление от финансиране и при предстоящи спорове понижават, защото войните водят до съществени дефицити. Цените на облигациите обаче не отразявали упованието за идна война. Отбележете, че това проучване илюстрира, с изключение на другото, по какъв начин боравенето с цени обезпечава едно положително схващане за историята.

Вземете една пуйка, която хранят всеки ден. Всяко хранене затвърждава убеждението на птицата, че да бъдеш хранен всекидневно от другарски настроени представители на човешката раса, „ защитаващи интереса й по всевъзможен метод “, както би се изразил някой политик, е общовалидно житейско предписание. Един следобяд, в сряда преди Деня на благодарността, на пуйката ще й се случи нещо ненадейно. Тя ще бъде принудена да ревизира убежденията си. Какво може да научи една пуйка от вчерашните събития за това какво я чака на следващия ден? Много, може би, само че несъмнено малко по-малко от това, което си мисли, и точно в това „ малко по-малко “ се състои значителната разлика. Пуйка преди и след Деня на благодарността. Историята на един развой, протичащ в продължение на хиляда дни, не ни споделя нищо за това, което ще се случи. Тази наивна проекция на предишното върху бъдещето може да бъде приложена към всяко нещо.

Проблемът с пуйката може да бъде систематизиран за всяка обстановка, в която ръката, която те храни, може да ти извие врата. Вземете случая с все по-добре интегриращите се немски евреи през 30-те години на 20 век.