Истории от 116 111: Родители в безизходица |
Насилието над деца е публичен, а не самостоятелен проблем в границите на фамилията. Формите на принуждение са разнообразни – физическо, психическо, прочувствено, полово, тормоз, трафик, употреба, неглижиране. Независимо от това какъв тип е, насилието над деца е мъчно разпознаваемо, тъй като обратно на упованията, то най-често се предизвиква от фамилията и околните.
Именно по тази причина е от изключителна значимост възрастните да осведомят навреме за дете в риск. Да преодолеят подозренията си дали това е нужно, дали ще е от помощ за детето, какво ще последва, оказват помощ психолозите и педагозите от Националната телефонна линия за деца 116 116 (НТЛД), които имат богат опит в работата с деца и фамилии. От месец май тази година, НТЛД се ръководи от Държавната организация за протекция на детето, като подсигурява сигурността на информацията, постъпваща в системата.
Ваня, която няма право да се обади на мама
Деветгодишната Ваня живее с майка си в чужбина. След развода на родителите си, тя всяко лято идва в България, с цел да прекара с татко си, избраните със правосъдното решение, 20 дни за персонален контакт. От първия ден на престоя си в България на Ваня е неразрешено да контактува с околните си и да дава отговор на позвъняванията на майка си. Бабата по майчина линия, съумява да се приказва с детето, до момента в който то е на занималня. Ваня звучи дистанцирано и обезпокоително, приказва сбито и с принуда. Въпреки това споделя за възбрана от страна на бащата да организира телефонни диалози и умолява бабата да го посети и остане с него в дома на бащата до идването на майката.
Бабата се свързва с НТЛД 116 111, а майката на Ваня потегля неотложно към България. Откриват Ваня в дома на бабата по бащина линия, която оказва остра опозиция, проявявайки към нея вербална и физическа експанзия. Детето, което е очевидец на протичащото се, е в положение на стрес и реагира прочувствено. В този миг нахлува бащата, който с манипулативно държание избутва момичето надалеч от майката. В отговор, майката се свързва с Национална система 112, откъдето изпращат на място екип за инспекция. При осъществяване на инспекцията, полицейските органите откриват нарушаването на правосъдното решение, само че осведомят майката за невъзможността за вмешателство заради неналичието на съответните пълномощия. От НТЛД подават сигнал към отдел „ Закрила на детето ". След консултация с правист, майката е осведомена, че може да потърси правата си само посредством прокуратурата. Майката се усеща мощно разтревожена за прочувственото положение на детето, извънредно неподкрепена от държавните институции и мощно лимитирана във опциите си за справяне със обстановката.
Иван и безизходицата на неговия татко
Иван е на 13 години и страда от детска церебрална парализа. Преди пет години губи майка си и остава на грижите на татко си. За да обезпечи нужното за живота и лекуването на сина си, бащата постоянно пътува из страната в търсене на работа, а за Иван се грижи старата му майка. С придвижване на възрастта, дамата развива деменция и бащата на Иван осъзнава, че слага сина си в риск, поверявайки го на грижите ѝ. Затова прекратява пътуванията и стартира работа в дребното градче, с цел да е наоколо до дома и детето. Доходите обаче се оказват извънредно незадоволителни да покрият базисните потребности на болните му наследник и майка. Единствен излаз мъжът вижда в това да замине на работа в чужбина за интервал от към една година, воден от желанието си да събере средства, с които да обезпечи по-добри условия на живот на околните си. В безизходицата си, той се свързва с НТЛД, където споделя сложната обстановка, в която се намира, както и че роднините на детето по майчина линия не търсят контакт с него и не желаят да поемат никакъв ангажимент по развъждането му. Няма различен непосредствен или родственик, който би могъл да поеме грижата за детето в негово неявяване, затова желае синът му да бъде краткотрайно настанен в институция. Консултантът, поел позвъняването е подал сигнал до Отдел „ Закрила на детето “ към Държавно стопанско предприятие по местоживеене на детето за предприемане на ограничения по протекция.
Соня, която не схваща, че е жертва на онлайн тормоз
Соня е на 14 години. Като всяко момиче на тази възраст, тя е мощно дейна в обществените мрежи. Родителите ѝ виждат, че момичето все по-продължително поддържа връзка онлайн, като усърдно прикрива чатовете си. Въпреки проявената нерешителност обаче, те съумяват да обхванат в интернет кореспонденцията на Соня и видели, че момичето поддържа връзка в обществените мрежи с чужд мъж, на незнайна за тях възраст, като му изпраща свои нецензурни фотоси и видеоклипове.
Родителите на Соня организират редица диалози с нея, обръщат се към психолог, само че нищо от това не оказва корекционно влияние върху момичето. Семейството живее в малко обитаемо място и майката упорства да резервира анонимност по време на диалога с съветник от НТЛД 116 111. Насочена е към Гореща линия за битка с нелегално и нездравословно наличие в интернет, профилирания отдел „ Киберпрестъпност “ при ГДБОП и Национална система 112, при нужда. Майката е насърчена да потърси психическа помощ и поддръжка за себе си и брачна половинка си, за снемане на напрежението и възстановяване на вътресемейните взаимоотношения и връзка.
Родителите на Ваня, Иван и Соня са измежду 1614 възрастни, обадили се на Националната телефонна линия за деца 116 116 (НТЛД), в интервала от 01.05.2020 до 28.09.2020 година Сред тях 637 са от родители - 250 майки и 387 татковци.
Сред най-честите тематики, предизвикали позвъняванията, са фамилни проблеми. Подават се сигнали за деца, най-често за личните, които се отглеждат от другия родител. Данните демонстрират, че бащите по-често звънят на линията от майките. В споделеното са разпознати 54 риска от замесване в наставнически спорове и 18 с риск от синдром на родителско отчуждаване.
Регистрирани са и позвънявания от загрижени родители, търсещи психическа поддръжка за децата си, които развиват несъразмерна тревога, обвързвана с COVID-19. Децата реагират с нараснало напрежение, възприятие на беззащитност, подтиснатост, натрапчиви мисли и несъизмерим боязън от заразяване, довели до самоизолация и обсесивно-компулсивно държание.
Регистрирани са редица позвънявания на съседи или близки на фамилии, в които децата са подложени на систематичен тормоз.
Наблюдава се гражданска позиция, угриженост, съчувствие от страна на обществото и доверие в НТЛД, съгласно доктор Елеонора Лилова, ръководител на ДАЗД.
При всяко подозрение за благополучието на дете или съмнение, че е сложено в риск, можете да се свържете с безвъзмезден телефон 116 111 когато и да е на денонощието, без почивен ден, и в условия на цялостна конфиденциалност.
Насилието визира 1 милиард деца в света всяка година.
*Имената в текста са изменени.
Именно по тази причина е от изключителна значимост възрастните да осведомят навреме за дете в риск. Да преодолеят подозренията си дали това е нужно, дали ще е от помощ за детето, какво ще последва, оказват помощ психолозите и педагозите от Националната телефонна линия за деца 116 116 (НТЛД), които имат богат опит в работата с деца и фамилии. От месец май тази година, НТЛД се ръководи от Държавната организация за протекция на детето, като подсигурява сигурността на информацията, постъпваща в системата.
Ваня, която няма право да се обади на мама
Деветгодишната Ваня живее с майка си в чужбина. След развода на родителите си, тя всяко лято идва в България, с цел да прекара с татко си, избраните със правосъдното решение, 20 дни за персонален контакт. От първия ден на престоя си в България на Ваня е неразрешено да контактува с околните си и да дава отговор на позвъняванията на майка си. Бабата по майчина линия, съумява да се приказва с детето, до момента в който то е на занималня. Ваня звучи дистанцирано и обезпокоително, приказва сбито и с принуда. Въпреки това споделя за възбрана от страна на бащата да организира телефонни диалози и умолява бабата да го посети и остане с него в дома на бащата до идването на майката.
Бабата се свързва с НТЛД 116 111, а майката на Ваня потегля неотложно към България. Откриват Ваня в дома на бабата по бащина линия, която оказва остра опозиция, проявявайки към нея вербална и физическа експанзия. Детето, което е очевидец на протичащото се, е в положение на стрес и реагира прочувствено. В този миг нахлува бащата, който с манипулативно държание избутва момичето надалеч от майката. В отговор, майката се свързва с Национална система 112, откъдето изпращат на място екип за инспекция. При осъществяване на инспекцията, полицейските органите откриват нарушаването на правосъдното решение, само че осведомят майката за невъзможността за вмешателство заради неналичието на съответните пълномощия. От НТЛД подават сигнал към отдел „ Закрила на детето ". След консултация с правист, майката е осведомена, че може да потърси правата си само посредством прокуратурата. Майката се усеща мощно разтревожена за прочувственото положение на детето, извънредно неподкрепена от държавните институции и мощно лимитирана във опциите си за справяне със обстановката.
Иван и безизходицата на неговия татко
Иван е на 13 години и страда от детска церебрална парализа. Преди пет години губи майка си и остава на грижите на татко си. За да обезпечи нужното за живота и лекуването на сина си, бащата постоянно пътува из страната в търсене на работа, а за Иван се грижи старата му майка. С придвижване на възрастта, дамата развива деменция и бащата на Иван осъзнава, че слага сина си в риск, поверявайки го на грижите ѝ. Затова прекратява пътуванията и стартира работа в дребното градче, с цел да е наоколо до дома и детето. Доходите обаче се оказват извънредно незадоволителни да покрият базисните потребности на болните му наследник и майка. Единствен излаз мъжът вижда в това да замине на работа в чужбина за интервал от към една година, воден от желанието си да събере средства, с които да обезпечи по-добри условия на живот на околните си. В безизходицата си, той се свързва с НТЛД, където споделя сложната обстановка, в която се намира, както и че роднините на детето по майчина линия не търсят контакт с него и не желаят да поемат никакъв ангажимент по развъждането му. Няма различен непосредствен или родственик, който би могъл да поеме грижата за детето в негово неявяване, затова желае синът му да бъде краткотрайно настанен в институция. Консултантът, поел позвъняването е подал сигнал до Отдел „ Закрила на детето “ към Държавно стопанско предприятие по местоживеене на детето за предприемане на ограничения по протекция.
Соня, която не схваща, че е жертва на онлайн тормоз
Соня е на 14 години. Като всяко момиче на тази възраст, тя е мощно дейна в обществените мрежи. Родителите ѝ виждат, че момичето все по-продължително поддържа връзка онлайн, като усърдно прикрива чатовете си. Въпреки проявената нерешителност обаче, те съумяват да обхванат в интернет кореспонденцията на Соня и видели, че момичето поддържа връзка в обществените мрежи с чужд мъж, на незнайна за тях възраст, като му изпраща свои нецензурни фотоси и видеоклипове.
Родителите на Соня организират редица диалози с нея, обръщат се към психолог, само че нищо от това не оказва корекционно влияние върху момичето. Семейството живее в малко обитаемо място и майката упорства да резервира анонимност по време на диалога с съветник от НТЛД 116 111. Насочена е към Гореща линия за битка с нелегално и нездравословно наличие в интернет, профилирания отдел „ Киберпрестъпност “ при ГДБОП и Национална система 112, при нужда. Майката е насърчена да потърси психическа помощ и поддръжка за себе си и брачна половинка си, за снемане на напрежението и възстановяване на вътресемейните взаимоотношения и връзка.
Родителите на Ваня, Иван и Соня са измежду 1614 възрастни, обадили се на Националната телефонна линия за деца 116 116 (НТЛД), в интервала от 01.05.2020 до 28.09.2020 година Сред тях 637 са от родители - 250 майки и 387 татковци.
Сред най-честите тематики, предизвикали позвъняванията, са фамилни проблеми. Подават се сигнали за деца, най-често за личните, които се отглеждат от другия родител. Данните демонстрират, че бащите по-често звънят на линията от майките. В споделеното са разпознати 54 риска от замесване в наставнически спорове и 18 с риск от синдром на родителско отчуждаване.
Регистрирани са и позвънявания от загрижени родители, търсещи психическа поддръжка за децата си, които развиват несъразмерна тревога, обвързвана с COVID-19. Децата реагират с нараснало напрежение, възприятие на беззащитност, подтиснатост, натрапчиви мисли и несъизмерим боязън от заразяване, довели до самоизолация и обсесивно-компулсивно държание.
Регистрирани са редица позвънявания на съседи или близки на фамилии, в които децата са подложени на систематичен тормоз.
Наблюдава се гражданска позиция, угриженост, съчувствие от страна на обществото и доверие в НТЛД, съгласно доктор Елеонора Лилова, ръководител на ДАЗД.
При всяко подозрение за благополучието на дете или съмнение, че е сложено в риск, можете да се свържете с безвъзмезден телефон 116 111 когато и да е на денонощието, без почивен ден, и в условия на цялостна конфиденциалност.
Насилието визира 1 милиард деца в света всяка година.
*Имената в текста са изменени.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ