Ето как гласът в главата ви кара да си мислите, че е реален
Нашият мозък се отнася към говоренето със самите себе си по доста подобен метод с говоренето с други хора, откри ново проучване. Това изобретение може да помогне за по-доброто схващане на душевен разстройства като да вземем за пример шизофренията, считат учените, написа профит.бг.
Ако водите безмълвен разговор със себе си, най-малко що се отнася до интензивността на избрани дялове от мозъка, обстановката не е доста по-различна от обстановката, когато говорите с някой различен. Учените са анализирали 42 електроенцалографски сканирания на 42 доброволци и са се фокусирали върху копието на инструкциите, основано от мозъка, които се изпращат до нашите уста, устни и гласни струни.
Чрез този набор мозъкът ни знае какво ще кажем и може да употребява информацията с цел да разнообразни други гласове. Същият вътрешен развой се следи и когато хората се пробват да се погъделичкат единствено: не работи, тъй като го чакат. Копието понижава въздействието на звука на нашия личен глас в мозъците ни. И по този начин ни е по елементарно да се оправим с непредвидени гласове и звуци. Това, което са разкрили тъкмо учените е, че същото понижено въздействие се получава даже и когато не са изговорени никакви думи.
“Еферентното копие от указания отслабва реакцията на мозъка ни в отговор на самогенерирани вокализации и по този начин отрежда по-малко мозъчни запаси към тези звуци, тъй като те са мощно предсказуеми”, изяснява водещият създател на проучването Томас Уитфорд от университета на нов южен Уелс в Сидни, Австралия.
Ако се съмнявате, че това е по този начин, може да ревизирате теорията на учените и сами. Направете запис на своя глас и си го пуснете. Вашият мозък ще има по-силна и дейна реакция на записания ви глас точно тъй като няма еферентно копие. Записът звучи по-силно на вашия мозък, в сравнение с в случай че изговаряте същите думи със същата мощ.
И това е забавно 3 психически вида нa майкaта, която отглежда палач
Ако водите безмълвен разговор със себе си, най-малко що се отнася до интензивността на избрани дялове от мозъка, обстановката не е доста по-различна от обстановката, когато говорите с някой различен. Учените са анализирали 42 електроенцалографски сканирания на 42 доброволци и са се фокусирали върху копието на инструкциите, основано от мозъка, които се изпращат до нашите уста, устни и гласни струни.
Чрез този набор мозъкът ни знае какво ще кажем и може да употребява информацията с цел да разнообразни други гласове. Същият вътрешен развой се следи и когато хората се пробват да се погъделичкат единствено: не работи, тъй като го чакат. Копието понижава въздействието на звука на нашия личен глас в мозъците ни. И по този начин ни е по елементарно да се оправим с непредвидени гласове и звуци. Това, което са разкрили тъкмо учените е, че същото понижено въздействие се получава даже и когато не са изговорени никакви думи.
“Еферентното копие от указания отслабва реакцията на мозъка ни в отговор на самогенерирани вокализации и по този начин отрежда по-малко мозъчни запаси към тези звуци, тъй като те са мощно предсказуеми”, изяснява водещият създател на проучването Томас Уитфорд от университета на нов южен Уелс в Сидни, Австралия.
Ако се съмнявате, че това е по този начин, може да ревизирате теорията на учените и сами. Направете запис на своя глас и си го пуснете. Вашият мозък ще има по-силна и дейна реакция на записания ви глас точно тъй като няма еферентно копие. Записът звучи по-силно на вашия мозък, в сравнение с в случай че изговаряте същите думи със същата мощ.
И това е забавно 3 психически вида нa майкaта, която отглежда палач
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ