Градът отвъд Червената река
Нашият конкурс " Обичам този град! " продължава. Мария Петрова е на 27 години и живее в Пловдив. Днес тя ни споделя за един град в Турция, който въпреки и не толкоз прочут, е нейният град на фантазиите. Мария ни води в Земята на конете, някъде там, оттатък Червената река...
Нося в гърдите си душа на бродяга. От години животът ми се побира в куфар, с цел да знам, че постоянно мога да избягам там, оттатък реката.
Някъде там, доста надалеч отсам, извира Червената река Къзълърмак. Студените й води се разливат съвсем през цяла Турция, обагрени ту в алено, ту в зелено или синьо. Някога там, доста от дълго време, когато Кападокия е била същинска „ земя на конете “, Къзълърмак е давала живот на каменните градове, изсечени в скалите. Давала е живот и на Аванос - моят град на фантазиите. Там, оттатък Червената река, за първи път тъничкият глас, който бях чувала толкоз пъти да ми нашепва „ Мястото ти не е тук “, замлъкна. В Аванос съумях да открия цялата магия на Изтока и няколко простички истини за живота.
Без фалш, без суетност, по калдъръмените сокаци могат да бъдат видени най-различни чудеса. От старци, които пият чай и играят табла, през дами в цветни шалвари, които точат кори на големи синии, до тичащи деца с рани от игри по коленете. В Аванос високите каменни дувари на къщите се прекъсват само от най-прекрасните порти. Боядисани ту в алено, ту в зелено или синьо, те безмълвно пазят своите секрети. Друго обаче трансформира Аванос в моя град на фантазиите. За тези, които имат очи да видят, дребните криви сокаци водят към една друга ера. Издигнат напълно от камък, градът оттатък Червената река крие в пазвата си от дълго време забравени човешки ориси и истории. Старите гръцки и арменски гробища, в които са посяти безименни кости, са спомен от времето, в което камбанен звън е измествал езана. Преди близо 100 години Аванос е приютявал в каменните си домове гърци и арменци, които по волята на конвенция е трябвало да заминат в границите на няколко месеца. Днес празните къщи, гледащи от най-високата точка на града, водят неравна борба с природа и време. Бавно, само че несъмнено камъкът се предава под тежестта на дъжда и тревите, а в празните къщи шумно се гонят ветровете.
В града оттатък Червената река се сливат двата свята - минало и настояще, християнство и ислям, Изток и Запад. Застанеш ли на границата, сходно на сляпата Вайша ще видиш какъв брой е малотраен увяхващият свят. Ще видиш, че могат да увяхват даже скалите. Там, доста надалеч, оттатък Червената река Къзълърмак, в град, наименуван Аванос, научих нещо доста същинско и просто - всичко е преходно, съществува единствено тук и в този момент. Заради това животът ми е прикрит в дребен куфар, подготвен да преоткрие идващия град оттатък фантазиите.
Автор: Мария Петрова
Нося в гърдите си душа на бродяга. От години животът ми се побира в куфар, с цел да знам, че постоянно мога да избягам там, оттатък реката.
Някъде там, доста надалеч отсам, извира Червената река Къзълърмак. Студените й води се разливат съвсем през цяла Турция, обагрени ту в алено, ту в зелено или синьо. Някога там, доста от дълго време, когато Кападокия е била същинска „ земя на конете “, Къзълърмак е давала живот на каменните градове, изсечени в скалите. Давала е живот и на Аванос - моят град на фантазиите. Там, оттатък Червената река, за първи път тъничкият глас, който бях чувала толкоз пъти да ми нашепва „ Мястото ти не е тук “, замлъкна. В Аванос съумях да открия цялата магия на Изтока и няколко простички истини за живота.
Без фалш, без суетност, по калдъръмените сокаци могат да бъдат видени най-различни чудеса. От старци, които пият чай и играят табла, през дами в цветни шалвари, които точат кори на големи синии, до тичащи деца с рани от игри по коленете. В Аванос високите каменни дувари на къщите се прекъсват само от най-прекрасните порти. Боядисани ту в алено, ту в зелено или синьо, те безмълвно пазят своите секрети. Друго обаче трансформира Аванос в моя град на фантазиите. За тези, които имат очи да видят, дребните криви сокаци водят към една друга ера. Издигнат напълно от камък, градът оттатък Червената река крие в пазвата си от дълго време забравени човешки ориси и истории. Старите гръцки и арменски гробища, в които са посяти безименни кости, са спомен от времето, в което камбанен звън е измествал езана. Преди близо 100 години Аванос е приютявал в каменните си домове гърци и арменци, които по волята на конвенция е трябвало да заминат в границите на няколко месеца. Днес празните къщи, гледащи от най-високата точка на града, водят неравна борба с природа и време. Бавно, само че несъмнено камъкът се предава под тежестта на дъжда и тревите, а в празните къщи шумно се гонят ветровете.
В града оттатък Червената река се сливат двата свята - минало и настояще, християнство и ислям, Изток и Запад. Застанеш ли на границата, сходно на сляпата Вайша ще видиш какъв брой е малотраен увяхващият свят. Ще видиш, че могат да увяхват даже скалите. Там, доста надалеч, оттатък Червената река Къзълърмак, в град, наименуван Аванос, научих нещо доста същинско и просто - всичко е преходно, съществува единствено тук и в този момент. Заради това животът ми е прикрит в дребен куфар, подготвен да преоткрие идващия град оттатък фантазиите.
Автор: Мария Петрова
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ