Консерватизмът - идеологията на взискателните десни
Нашата антична страна към този момент е изтощена от модерност. Уморена е от разнообразни политически субекти - лични или групови, - които през няколко месеца ѝ се изреждат, кой от кого по-модерни, омайвайки я с революционни нововъведения по пътя към нейното избавление (или оправяне, както е признато да се казва). Всеки идващ знае рецептата за благополучие и за национална горделивост. На всеки идващ рецептата му е " същинската " рецепта, окончателната рецепта и по този начин единствено в първите дни на мандата, когато се вижда кой какъв брой коства и на хоризонта изгрява идващият Крали Марко с рецепта в ръка. Народът демонстрира все по-малък интерес към изборния развой, което прави всяка последваща власт все по-малко законна и все по-неспособна да реализира мандата си. В Народното събрание влизат доста партии с толкоз дребна електорална поддръжка всяка от тях, че никоя не е способна независимо да поеме отговорността за ръководството. И по този начин се раждат обединенията. Те са безпринципни съглашателства и заради това са невъзможни. Всеки ден всички повтаряме заклинанието, че държавно управление би трябвало да има непременно, което не е лишено от смисъл, само че в последно време цената прекрачи всевъзможни граници. Събират се партии, които гневно са се хулели по време на акцията, и като се съберат, на часа не помнят обещанията си. То е все едно аз да кажа, че би трябвало да съм женен непременно и да се събера с първия урунгел, който ми попадне пред очите.
И още дълго ще е по този начин, тъй като по този начин е почнало - ще се появяват все нови и нови мераклии, някои ще се въздигат, след това ще пропадат, а електоратът ще демонстрира все по-малко интерес. Това е неизбежно. И е непоправимо с един размах. Поправимо е посредством следване на вярна посока и реализиране на дълбоки промени за дълъг интервал от време, изискващ мъдрост, примирение и самообладание. Път, който минава през смяна на мирогледа и морала. Дълъг път.
България изпитва изпепеляваща жадност за дясност. В идеологическо и политическо отношение на нея нищо не ѝ е като хората, обаче дясното като че ли е най-аморфно, то е едно завещание, което не помни от кое място е тръгнало, а е тръгнало от антикомунизма и чистия ентусиазъм към независимост на най-различни хора. Днес като десни дефинират себе си както яки бачкатори с корави юмруци, които търсят да строшат някоя джендърска глава, както сърцати патриоти с Ботев и Левски в сърцето, както почтени частни бизнесмени със собствен бизнес, в който знаят всяка съчка от кое място се е взела и какъв брой коства, по този начин и скептични интелектуалци, дето и те не знаят тъкмо какво желаят. По принцип в новите времена интелектуалците са по-скоро леви и за това са отговорни университетите. Но има, даже и в университетите има интелектуалци, които не са леви. На скоро мой прочут ми сподели: " всички интелектуалци са леви ". Е, в случай че под " интелектуалец " разбираме академични учител с карирано сако и велурени кръпки на лактите, гледащ с вяра към някоя фондация, откъдето да изкара някой лев - да, леви са. Но на своя прочут отговорих по този начин: един Давила интелектуалец ли е? От най-големите, отговори познатият ми. А ляв ли е?...
" Политическата концепция, която не води към злополука, не става известна " - споделя колумбийският консерватор Николас Гомес Давила. Напомня ли ви нещо? Прилича ли ви на нашата реалност, в която отдавна нито едно рационално предложение не е посрещнато с интерес, а всички се въодушевяват от наивни приказни сюжети с благополучен край? България има потребност да си почине малко от чалгаджийския екстаз, с който следва международните обществено-политически трендове, наричани за мелодичност " мейнстрийм ". Има потребност да си почине от разюздания популизъм, който към този момент придобива клинични размери. Има потребност от спокоен и малко песимистичен глас, който споделя какво фактически се случва, а не какви чудеса биха могли да се случат (евентуално). Това е гласът на консерватизма.
Консерватизмът е висшата лига на дясното. Някои марки коли си имат горни класове - Мерцедес си има Майбах (от 2015), Нисан си има Инфинити, а пък Тойота - Лексус. Надали в България скоро ще забележим партии, които да се сравнят с Мерцедес и Майбах, само че е явно, че дясното пространство се нуждае от Инфинити или Лексус. За лявото не знам. Не съм сигурен дали там има такава каста от взискателни леви, каквато има в дясното. Както измежду потребителите, по този начин и измежду гласоподавателите има по-взискателни хора, хора с по-комплицирани потребности, които би трябвало да бъдат задоволявани. В разнообразни исторически моменти тези потребности на десните гласоподаватели могат да се посрещнат от разнообразни партии, само че схемата, в случай че желаеме всички да са удовлетворени, би трябвало да е една и съща - една огромна, народняшка, дясноцентристка партия (партия-Тойота), и една по-малка, само че въпреки всичко парламентарно показана, която е идеологически изчистена, ваксинирана и против най-бледите прояви на популизъм, политически способена, обединила към себе си качествени персони с огромен професионален потенциал и праволинеен морал (партия-Лексус). Такава дребна партия в обозримо бъдеще няма да има болшинство в Народното събрание, само че ще бъде безконечният критик на владетеля, гласът на здравия разсъдък, ще дава оферти, потребни за всички, ще бъде онази висша мода, с която се преценява конфекцията и я следва. Тази дребна партия може да бъде единствено консервативна. Убеден съм в това.
Не е загадка за никого, че аз изпитвам повече благосклонност към консервативните политически субекти, в сравнение с към демократичните. Причината е елементарна и се крие в мирогледа ми. Аз не считам, че индивидът е инцидентно зародил краен резултат от поредност съвпадения, за който няма невъзможни неща и всичко му е разрешено, какъвто мироглед споделя актуалният демократизъм или, другояче казано, онази мимикрия на лявото богоборчество, която се кичи с това име, защото под остарялото - комунизъм - към този момент претърпя заслужения си неуспех. Вярвам, че индивидът е Божие създание - гениално заради гениалността на своя Творец, чийто облик е, само че хронично повредено заради личното си неразумие. Човекът не може да реализира нищо самичък, без Божията берекет, най-много в региона на политиката, властта и държавното ръководство. Политик, който не схваща това или от пустославие отхвърля да го разбере, се обрича на неуспех. Дори и в такава страна, където сега върлуват най-зловещите левичарски изстъпления - Съединените щати - към момента на парите и в съдилищата ѝ написа: In God we trust. Това е моят светоглед и преведен на политически език, той почива в консерватизма.
Днес пред консерватизма сякаш се е отворил прозорец, като че ли още веднъж има късмет след последния си неуспех преди европейските избори, когато за реакционер се писа кой ли не, тъй като беше съвременно. Днес демократичното безумие е достигнало до такива плашещи висоти, че към този момент се усеща острата нужда от някакъв контраст.
За една партия е значимо да е достоверна, да не позволява да излъчва двуличие и конформизъм и всичко останало ще ѝ се придаде. Нищо че е дребна, ще порасне. Няма да е бързо, само че бързо порастват единствено бройлерите и след това стават на бульон. Нуждата от достоверност, от откровеност и мъничко идеализъм е крещяща. Надявам се на идващите избори да видя такава партия. И не мислете, че ви намотавам за някого. Не. Аз не съм толкоз придирчив, че безусловно да диря бутиково посланичество. По принцип гласоподавам за огромната дясна партия на България, която и да е тя в съответния миг. Гласувам за Тойотата, най-малко до момента в който не съм познал Лексуса, когато се появи. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
И още дълго ще е по този начин, тъй като по този начин е почнало - ще се появяват все нови и нови мераклии, някои ще се въздигат, след това ще пропадат, а електоратът ще демонстрира все по-малко интерес. Това е неизбежно. И е непоправимо с един размах. Поправимо е посредством следване на вярна посока и реализиране на дълбоки промени за дълъг интервал от време, изискващ мъдрост, примирение и самообладание. Път, който минава през смяна на мирогледа и морала. Дълъг път.
България изпитва изпепеляваща жадност за дясност. В идеологическо и политическо отношение на нея нищо не ѝ е като хората, обаче дясното като че ли е най-аморфно, то е едно завещание, което не помни от кое място е тръгнало, а е тръгнало от антикомунизма и чистия ентусиазъм към независимост на най-различни хора. Днес като десни дефинират себе си както яки бачкатори с корави юмруци, които търсят да строшат някоя джендърска глава, както сърцати патриоти с Ботев и Левски в сърцето, както почтени частни бизнесмени със собствен бизнес, в който знаят всяка съчка от кое място се е взела и какъв брой коства, по този начин и скептични интелектуалци, дето и те не знаят тъкмо какво желаят. По принцип в новите времена интелектуалците са по-скоро леви и за това са отговорни университетите. Но има, даже и в университетите има интелектуалци, които не са леви. На скоро мой прочут ми сподели: " всички интелектуалци са леви ". Е, в случай че под " интелектуалец " разбираме академични учител с карирано сако и велурени кръпки на лактите, гледащ с вяра към някоя фондация, откъдето да изкара някой лев - да, леви са. Но на своя прочут отговорих по този начин: един Давила интелектуалец ли е? От най-големите, отговори познатият ми. А ляв ли е?...
" Политическата концепция, която не води към злополука, не става известна " - споделя колумбийският консерватор Николас Гомес Давила. Напомня ли ви нещо? Прилича ли ви на нашата реалност, в която отдавна нито едно рационално предложение не е посрещнато с интерес, а всички се въодушевяват от наивни приказни сюжети с благополучен край? България има потребност да си почине малко от чалгаджийския екстаз, с който следва международните обществено-политически трендове, наричани за мелодичност " мейнстрийм ". Има потребност да си почине от разюздания популизъм, който към този момент придобива клинични размери. Има потребност от спокоен и малко песимистичен глас, който споделя какво фактически се случва, а не какви чудеса биха могли да се случат (евентуално). Това е гласът на консерватизма.
Консерватизмът е висшата лига на дясното. Някои марки коли си имат горни класове - Мерцедес си има Майбах (от 2015), Нисан си има Инфинити, а пък Тойота - Лексус. Надали в България скоро ще забележим партии, които да се сравнят с Мерцедес и Майбах, само че е явно, че дясното пространство се нуждае от Инфинити или Лексус. За лявото не знам. Не съм сигурен дали там има такава каста от взискателни леви, каквато има в дясното. Както измежду потребителите, по този начин и измежду гласоподавателите има по-взискателни хора, хора с по-комплицирани потребности, които би трябвало да бъдат задоволявани. В разнообразни исторически моменти тези потребности на десните гласоподаватели могат да се посрещнат от разнообразни партии, само че схемата, в случай че желаеме всички да са удовлетворени, би трябвало да е една и съща - една огромна, народняшка, дясноцентристка партия (партия-Тойота), и една по-малка, само че въпреки всичко парламентарно показана, която е идеологически изчистена, ваксинирана и против най-бледите прояви на популизъм, политически способена, обединила към себе си качествени персони с огромен професионален потенциал и праволинеен морал (партия-Лексус). Такава дребна партия в обозримо бъдеще няма да има болшинство в Народното събрание, само че ще бъде безконечният критик на владетеля, гласът на здравия разсъдък, ще дава оферти, потребни за всички, ще бъде онази висша мода, с която се преценява конфекцията и я следва. Тази дребна партия може да бъде единствено консервативна. Убеден съм в това.
Не е загадка за никого, че аз изпитвам повече благосклонност към консервативните политически субекти, в сравнение с към демократичните. Причината е елементарна и се крие в мирогледа ми. Аз не считам, че индивидът е инцидентно зародил краен резултат от поредност съвпадения, за който няма невъзможни неща и всичко му е разрешено, какъвто мироглед споделя актуалният демократизъм или, другояче казано, онази мимикрия на лявото богоборчество, която се кичи с това име, защото под остарялото - комунизъм - към този момент претърпя заслужения си неуспех. Вярвам, че индивидът е Божие създание - гениално заради гениалността на своя Творец, чийто облик е, само че хронично повредено заради личното си неразумие. Човекът не може да реализира нищо самичък, без Божията берекет, най-много в региона на политиката, властта и държавното ръководство. Политик, който не схваща това или от пустославие отхвърля да го разбере, се обрича на неуспех. Дори и в такава страна, където сега върлуват най-зловещите левичарски изстъпления - Съединените щати - към момента на парите и в съдилищата ѝ написа: In God we trust. Това е моят светоглед и преведен на политически език, той почива в консерватизма.
Днес пред консерватизма сякаш се е отворил прозорец, като че ли още веднъж има късмет след последния си неуспех преди европейските избори, когато за реакционер се писа кой ли не, тъй като беше съвременно. Днес демократичното безумие е достигнало до такива плашещи висоти, че към този момент се усеща острата нужда от някакъв контраст.
За една партия е значимо да е достоверна, да не позволява да излъчва двуличие и конформизъм и всичко останало ще ѝ се придаде. Нищо че е дребна, ще порасне. Няма да е бързо, само че бързо порастват единствено бройлерите и след това стават на бульон. Нуждата от достоверност, от откровеност и мъничко идеализъм е крещяща. Надявам се на идващите избори да видя такава партия. И не мислете, че ви намотавам за някого. Не. Аз не съм толкоз придирчив, че безусловно да диря бутиково посланичество. По принцип гласоподавам за огромната дясна партия на България, която и да е тя в съответния миг. Гласувам за Тойотата, най-малко до момента в който не съм познал Лексуса, когато се появи. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ